Варна °
fallback
Икономика
19:11 | 6 юли 2016
Обновен: 05:18 | 10 май 2025

Ниските доходи спъват развитието на биоземеделието в България

Глобалният пазар на биопродукция дава много възможности за бизнес, коментира експерт

По материала работи: Юлиян Атанасов

Интересът към биоземеделието в България расте, но производителността остава ниска. Това заяви анализаторът Стилиян Гребеничарски от InteliAgro пред Bloomberg TV Bulgaria. Проблемът по думите му е в ниските доходи на потребителите. Голяма част от доходите си българите изразходват за храни, което определя чувствителността им към цените, допълни той. Така докато в Швейцария потребителите дават за биопродукти над 200 евро на година, в България на глава от населението се пада по 1 евро.

 

Според анализатора глобалният пазар на биопродукция дава много възможности за бизнес. В по-богатите страни от ЕС, също в САЩ и Швейцария има силно развито вътрешно търсене. Други държави са ориентирали производството си към износ – например Австралия, Уругвай и Аржентина (там е силно развито пасищното животновъдство). В Близкия изток и Югоизточна Азия пък тепърва се формира платежоспособно вътрешно търсене. За развитието на биоземеделието в Европа, включително и в България, допринасят и евросубсидиите. За биоземеделие ЕС е предвидил приблизително 10 млрд. евро в периода 2014 – 2020 г. за всички страни членки, коментира Стилиян Гребеничарски.

 

За развитието на сектора в САЩ той заяви, че там производителите на органични продукти не се ползват с публична подкрепа, за разлика от ЕС. Въпреки това те имат по-висока производителност. В Европа вътрешното търсене на чисти плодове и зеленчуци е най-силно във Франция, Германия, Италия, Великобритания и Швейцария. Все по-ясна според анализатора е тенденцията предлагането на биопродукти да става през търговски и специализирани вериги. Този процес е ясно изразен в САЩ и Европа. Върви се към концентрация на дистрибуцията и производството, особено в Съединените щати. Големи търговски вериги разработват собствени брандове.

investor.bg

Автор на статията:
Юлиян Атанасов
0 коментара
fallback
fallback