България е на прав път с проекта за газов хъб „Балкан”

Г-н Младенов, на инвеститорската среща край Варна за газовия хъб „Балкан”, всички изказвания бяха в посока на одобрение на реализацията му. Смятате ли, че той наистина има бъдеще? 

Проектът е абсолютно реален, той е дългосрочен и от много години това е първата инициатива в областта на енергетиката, която изцяло отговаря на българския национален интерес. Разбира се, за неговата реализация се изисква партньорство, както с ЕС, така и с Турция, Русия и с всички страни от региона. И тази конференция е била много успешна, не само защото е представен проекта в неговата широчина на потенциални инвеститори, но и заради идеята да се работи по следващите стъпки: Да се направи работна група, която да включва представители на ЕК, България, Русия, както и да се започне работа и по икономическите проучвания за рентабилността на проекта.  Мисля, че България е на прав път с тази инициатива. Разбира се, всички трябва да си даваме сметка, че тя е дългосрочна и ще изисква много сериозна работа с партньорите ни в областта на газовите енергийни доставки. 

Премиерът призова Европейската комисия да участва в тристранна среща - ЕК, България и Русия (както и с други потенциални инвеститори), но с присъствието на всички срещи на представители на ЕК и страната ни да не бъде заобикаляна. Мислите ли, че това ще се случи? 

Да, разбирам, че това е абсолютно реалистично и министър-председателят е прав. България не може да бъде заобикаляна и третирана като територия, през която да минават интересите на други държави. България е страна-членка на ЕС, има своята стратегия и своите интереси, които може да защити и да реализира в партньорство с нашите съседи и с пълната солидарност и подкрепа, която получаваме и в момента за този ключов проект от ЕС. 

Прогнозната стойност на проекта е 1,5 милиарда евро, как да направим така, че той да стане по-атрактивен за инвеститорите? 

Мисля, че е важно наистина да се започне работа по икономическите модели. На конференцията са представени и конкретни възможности за инвеститорите, по какъв начин да се включат в проекта за хъба. Част от работата на първия етап по газовия хъб е включена в различните програми за финансиране от гледна точка на ЕС и други инициативи - газовата свързаност с Гърция, с Румъния и т.н. Това е дългосрочна стратегия, ценното в нея е, че тя е стратегия, изградена върху националния интерес на България и върху партньорството с нашите съседи и доставчици. 

Встрани от газовата тема, у нас започнаха протести срещу т.нар. бежански центрове, проблеми създават особено афганистанците, които премиерът определи като „брутални”. Застрашени ли сме, според вас, от мигрантска вълна? 

Основните миграционни потоци към Европа винаги са вървяли по три линии - На запад това е връзката между Африка и Испания, когато там връзката се затвори, потокът се насочва към Либия и Италия. Когато там започне операция на ЕС по прекратяване на миграционните потоци, натискът отива към Балканите. В момента той се увеличава и по нашата граница. Никой не трябва да има съмнение, че той наистина се увеличава и не само от хора, които бягат от конфликта в Сирия и наистина търсят убежище от войната, но от хора, които се възползват от тази ситуация и търсят икономическа изгода.

За да се справим с тази криза, ние трябва единствено да се фокусираме върху това как работим с нашите съседи, с които заедно можем да пазим българските и европейските граници. Това на първо място, разбира се, е Турция, а на второ място трябва да се концентрираме върху изграждането на общоевропейски правила за реадмисия. Защото едно от големите предизвикателства, още от преди години е, че Европа няма обща политика по реадмисия. Т.е. ако една страна има подписано споразумение например с Афганистан за реадмисия, хората които влязат на нейна територия първо в Европа, могат да бъдат върнати обратно там, но ако нямат, не могат. Случаят с Афганистан е много интересен, защото Германия има споразумение, но афганците докато стигнат до нея, минават през различни страни, включително и през България. Рискът от тази гледна точка е голям. Затова трябва да има обща визия на Европа за общо споразумение за реадмисия с трети страни, а там, където имаме действащи, те да бъдат активизирани.

В момента ситуацията в целия регион е много сложна и за да може наистина да се удържи на този натиск към българската граница, се изискват не само рестриктивни мерки. Това са всички действия на правителството в момента с полицията, с армията, с подкрепата на патрньорите ни от ЕС, но и действия, които създават правна и друга среда, с която може да се предотврати стигането на хора до българската граница. Аз винаги съм бил и продължавам да бъда 100 процента поддръжник на идеята, че когато има криза в една страна  война или друг конфликт, от който бягат бежанци, нашата работа в международната общност е да помагаме колкото се може по-близко до тяхната граница, за да може те да се върнат обратно, когато приключи войната и вече възстановяват живота си в градовете и местата, от които идват.

Вече шест години от началото на конфликта в Сирия, тези хора, които в началото на конфликта са емигрирали от страната си, вече започват да пускат корени в други страни. Деца се раждат, животът продължава и по този начин се създава много сложна среда, в която после по-трудно могат да бъдат върнати обратно по родните си места. Политиката на България в момента е много правилна, това, което министър-председателят направи беше изключително важно. Виждате, че след срещата му в Турция, турският външен министър имаше среща и с европейските министри на външните работи по същите въпроси. Сега предстои и среща с върховния представител по външна политика на ЕС в Турция. Партньорството е част от начина да се справим с този натиск. 

От Европейската комисия призоваха за засилване на диалога с Турция. Ако обаче не се стигне до споразумение за отпадане на визите, което едва ли ще стане, страната ни застрашена ли е от засилен мигрантски поток? 

Този висок тон на диалога ЕС-Турция не е уникален, той се е случвал и преди в ключови моменти на отношенията им. Аз не смятам, че трябва да се изпада в паника. Трябва да се търсят практически решения, които да са реализуеми. Падането на визите изисква изпълняването на определени критерии, които не могат да бъдат прескочени, но винаги могат да бъдат намерени компромиси в рамките на възможното и на това, което отговаря на интересите и на двете преговарящи страни. Затова е изключително важно диалогът да продължи и в рамките му да се намери изход от ситуацията. Европа е поела ангажимент към Турция, Турция е поела ангажимент към ЕС и никой няма интерес от нарушаване на споразумението, постигнато толкова трудно. Затова и цялостната политика, която ЕС и България включително води по въпроса с миграцията, трябва да бъде концентриран върху партньорството, да се вземат превантивни мерки за подкрепа на хората по-близо до родните им места, преди да стигнат до нашата граница и най-важното за мен е въпросът с изграждането на обща система за реадмисия в ЕС, така че когато някой стигне до страна-членка и няма легитимна причина да остане там, не бяга от пряка заплаха, а се възползва от напрежението в момента, този човек да бъде върнат легитимно от държавата, от която е тръгнал. 

Даниела Стойнова, кореспондент на БНР във Варна