„Обогатената реалност” на Стоян Минков оживява в галерия „Графит“

За първи път пред варненска публика в галерия „Графит“ се представя изкуството на Стоян Минков. В неговото творчество се открива влияние на фотографията, киното и телевизията върху композиционната структура на фигуралната картина. Може да се каже, че удържайки самостойната ценност на класически картинното, произведенията се явяват пред зрителя като вътрешно взривени пространства за да се създаде визуален разказ за една нова реалност.

Този художествен подход е назован от изкуствоведите с термина „пластично киномислене“. За конструиране на композицията и картинното пространство авторът използва възможностите на кинообраза.

Без да прибягва до ефекта на стоп кадъра на фотографията, визуалното се разгръща посредством наративността, сюжетността и кинематографията. Така картината кореспондира с текстуалността и успява да артикулира авторовата идеята. Образите в произведенията на Стоян Минков се отличават с подчертано монументален характер, мащабност и дори епичност.

Те са предадени по силно експресивен начин. Фигурите, появили се в съня на художника или усвоени от медиите насищат визуалното поле. Рисунката и живописната структура материализират представата за живота и смъртта, за съзиданието и разрушението. „Мен ме интересува идеята на Платон за двата свята – светът на идеите, който в качеството си на битие, детерминира всичко останало в действителността и светът на сетивните явления. Винаги разсъждавам в противоположности – магично – реално, светлина – мрак, свобода – робство, страх – сила” – казва художникът.

Пространството в картините е сложно структурирано. Координатите са изобретени съгласно субективната убеденост на автора. Архитектоничните плоскости и равнини се пресичат и преминават една в друга, така че да организират един Космос, препращаш към сюрреалистична иконография. Тя се установява и посредством употребата на образи – символи от различни културни реалии. Композиционните планове и перспективните съкращения са организирани така, че да внушат субективна времево-пространствена онтология.

Изкуството на Стоян Минков разкрива изострена социална чувствителност. Художникът проблематизира рухването на идеалите в съвременното общество; настоящето на една цивилизация, подчинена на господството на материалното; постоянното съревнование за притежание; самотата, отчуждението, недоверието и алиенацията; кризите, конфликтите, самоунищожението; граничните ситуации, които поставят на изпитание същностно човешкото. Остро поставя екзистенциалните съмнения на човешкото същество и формулира дефицитите на човешкото общество. Би могло да се търсят някакви относителни съпоставки на изкуството на Стоян Минков с представите на мексиканците муралисти Сикейрос, Ороско и Ривера.

„Организирането на дистопичния хаос създава нова, хармонична утопия” – твърди художникът. Ако се върнем към Платон, трябва да кажем, че неговата идеална държава е първата утопия в европейската философия. В тази държава трябва да управляват мъдрите при действието на справедливи закони. Така формирането на парадигмата за идеалното място, където ще се реализира идеалния проект за обществено устройство като невъзможно е основополагаща за човешкия стремеж към идеала. Обогатената реалност, която художникът предлага на своите зрители не е обективна, тя е конструирана от образни алогизми, използвайки фигуративен език, за да създаде визуални утопии като интелектуални интерпретации.
Доротея Павлова

Стоян Минков е роден през 1972 г. в гр. Варна. През 2005 г. се установява в гр. Рио де Жанейро, където посещава Факултета по изящни изкуства на Федералния университет „Рио де Жанейро”. Там се присъединява към курса по „Теория на съвременното изкуство” на преподавателя Фредерико Карвальо. Прави скици от натура с въглен. Изучава социология, философия и антропология на изкуството. Записва и теоретично-практически курсове на изкуствоведа Чарлз Уотсън, в които студентите работят в областта на живописта, графиката, фотографията и пърформанса. Представял е изкуството си три колективни изложби в Бразилия – в Културния център „Фломиненс“ към Федералния университет; в алтернативното творческо пространство „Черната кутия“ и в галерия „Титакар Поетико“. По изричния замисъл на художника първата му самостоятелна изложба се реализира във Варна.