IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 23°
Морски бизнес
09:53 | 1 октомври 2018
Обновен: 20:55 | 29 септември 2022

Над 25 на сто от моряците на кораба ги „хваща желязото”

Проф. д.пс.н. Илия Пеев, кап. I ранг ( о.р.) пред Медийна група "Черно море"

По материала работи: Борис Проданов
Проф. д.пс.н. инж. Илия Пеев, кап. I ранг о.р.

Благополучието на моряка бе обявено от Международната морска организация (IMO) за основен девиз на Световния ден на моряка за 2018 година. През миналата седмица - на 27 септември, пък беше отбелязан Световният ден на морето, също с акцент върху моряшкия труд. За първи път в историята на световното корабоплаване и морската индустрия  на преден план излиза качествено ново явление - психичното здраве и благополучие на моряците. За причините, довели до това решение на IMO, разговаряме с проф. д.пс.н. Илия Пеев, кап. I ранг (о.р.). Научните му разработки в тази област са плод на 33- годишни авторски изследвания и 11 години корабна служба на надводни, подводни и ветроходни кораби. Неговата студия на тема Херменевтика на моряшкия синдром „Хвана го желязото” и програмите за благосъстоянието, психическото и физическото здраве на корабните екипажи в продължителните плавания, която беше публикувана в сп. „Българска наука” (брой 110 от 2018 г.), спечели авторитетния конкурс „Обясни наука”.

 

- Защо темата за психическото здраве на моряците става толкова важна за морския бизнес?

- Действително, целта на тазгодишните обръщения, които направиха генералните секретари на IMO и на ООН по случай Международния ден на моряка, беше да привлече вниманието на корабните компании и морската индустрия като цяло за по- големи инвестиции в благополучието на техните служители, в т.ч. и корабните екипажи. Едва ли има моряк от дългите рейсове, който да не посочи множество примери за влиянието и последствията от синдрома „Хвана го желязото”. Векове наред неговото отражение върху здравето на моряците не са били предмет на дейност на индустрията, бизнеса и компаниите. Едва в последно време, и особено през тази година, се извежда като централен проблем за морския бизнес.

 

На 16 март 2018 г. на конференцията на IMO в Лондон бяха докладвани резултатите от новите изследвания на тема „Здрав моряк, здрав кораб”. Присъстваха повече от 100 делегати. Оказва се, че над 25 на сто от моряците проявяват признаци на депресия („хвана го желязото”), като близо половината от тях не желаят да търсят някаква помощ.

 

- Колко са моряците в световното корабоплаване?

- Около 50 000 търговски кораба плават по света и на тях се трудят над 1 милион моряци, сочат последните данни на IMO. Всеизвестно е, че между 80-90 процента от всички стоки се превозват по море, тоест, почти всичко, което използваме във всекидневието, е трудът на моряците. Тяхната професия е една от най-трудните и най-значимите. Корабните екипажи прекарат до 9 месеца на море, което само по себе си е опасно място, и трябва да сме загрижени за тяхното благополучие на борда на кораба. Затова и моята научна дейност от постъпването ми във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”през 1967 г. до ден днешен основно е свързана с морската психология.

 

- Разбрахте ли защо моряците ги „хваща желязото“?

- До този момент няма пълен отговор на този въпрос. Най- скъпите ми изследвания в областта на морската наука и морската психология  са посветени точно на този свръхсложен въпрос. И смея да твърдя, че те са първи опит у нас и в чужбина за търсене на изчерпателен научен отговор.

 

Както вече споменах, резултатите от новите научни изследвания, които бяха докладвани на лондонския форум тази година, показват, че над една четвърт от моряците признават, че са се чувствали „безнадеждно, депресирани или нещастни“ за по няколко дни през последните две седмици от работата си на кораба. Те споделят, че качеството и количеството на храната на борда заедно с изолацията от техните семейства и продължителността на контрактите са факторите, които оказват голямо въздействие върху тяхното психично здраве.

 

- Споменахте, че повечето моряци не търсят помощ, защо?

- Почти половината (45 на сто) от изследваните морски лица, показали симптоми на депресия, са отговорили, че не са търсили помощ от никого. Само 21 процента са говорили с колеги, независимо, че прекарват месеци с тях на кораба. Това може да се обясни с „мачо“ природата на заетите в сектора.

 

Има и друго. Моряците от контейнеровозите, балкерите и танкерите се чувстват по-щастливи в сравнение с екипажите на останалите кораби. Изследването показва,че сред факторите, които влошават самочувствието на моряците, се открояват умората и големият обем от работа на кораба, неуважителното отношение в екипажа, извънредният контрол и натиск от страна на командния състав. Други фактори, влияещи на показателите на моряшкото щастие, са липсата на адекватни условия за моряците, когато са в определени пристанища, отсъствието на свръзка на борда на кораба, задържането на работната заплата от страна на корабособственика, недобрата храна, ниското ниво на хигиена и др. Някои от моряците дори споделят, че се чувстват като животни и роби (изследването е проведено в мореплавателни компании от Азия, Индийския океан регион и Западна Европа). Това е проблем не само за корабоплаването; ситуацията с трудовия процес се влошава в глобален мащаб. Водещи стават интересите на собствениците, вместо да се търси баланса им с тези на трудещите се. Европейската агенция за безопасност и здраве при работа изнася немалко случаи, свързани с лоши условия, удължен работен ден, преумора, които са довели до нещастни случаи, често с фатален край, на работните места. Добавят се и нови измерения на опасностите – стресът на работното място, лоши отношения на ръководителите към работниците и служителите, липса на контрол върху работното време и трудовите условия.

 

- Кой трябва да чуе тези тревожни изводи?

- Тези тревожни изводи за психическото здраве на моряците, направени на лондонския форум, са насочени най-вече към вниманието на индустрията. Корабните компании трябва да предложат по-добра грижа за персонала, който е живата кръв на морската индустрия. Още повече в отрасъла интензивно навлизат новите технологии и научни открития, които трябва да водят до повишаване културата на корабоплаването и човешките взаимоотношения на борда на съвременните кораби.

 

За отбелязване е, че повече от 80 екипажа са били изоставени от работодателите си през миналата година, по данни на IMO, ITF (Международна федерация на транспортните работници) и ILO (Международна организация на труда).

 

- Такива примери има и с чужди кораби в нашите пристанища...

- Съвсем пресен е случаят с украинските моряци, които напуснаха кораб Amsel в края на април 2018 г. в знак на протест за това, че стояха почти една година във Варна. Корабът им беше арестуван, защото не им бяха изплатени заплатите. Такива примери има десетки, а някои от пострадалите морски лица и техните семейства са и българи. С огорчение ще споделя, че Черно море се е превърнало в кошмар за немалко моряци и семействата им. За тях то означава ниско заплащане, остарели кораби и тежки условия на труд, съпроводени с фатални морски инциденти. „Морето на срама” (The Sea ofShame), това е точният израз, описващ условията на живот и на работа  на корабните екипажи в Черно море.

 

 Посочените примери категорично доказват, че морякът извън профсъюза е незащитен. Затова ITF и националните професионални съюзи се стремят да помагат на екипажите с всички възможни способи. Моряците трябва да им се доверяват.

 

- Какъв е кодът на моряшкия синдром „Хвана го желязото”?

- Синдромът „Хвана го желязото” остава енигма и до ден днешен. Ролята на учения е не само да разрешава загадки и проблеми, но и да търси кои са големите научни въпроси. А промяната в поведението на моряците при продължителните плавания е един от тях. Българският моряшки жаргонен израз „Хвана го желязото” е идиом, чието тълкуване разкрива сложността и богатството на корабния живот.

 

Когато се заровим в причините за човешката ирационалност при продължителните плавания, ще научим повече за себе си, а и за околните. Синдромът „Хвана го желязото” има много неизвестни и е изпълнен с камуфлаж и мимикрия. Той е агресивен, коварен и може да доведе корабните екипажи до фатални последствия. Но трябва да се знае, че моряците не са безпомощни и обречени пред негативните въздействия на този синдром, защото разполагат с един безграничен ресурс – човешката иновативност.  Когато го опознаем, той престава да бъде страшен и опасен.

 

- Кои са първите сигурни индикатори за настъпването му в моряка?

- Корабната обстановка е лишена от удобства, позитивни преживявания и чувства. Омръзваме си и не трябва да крием - понякога се намразваме. Именно това е точният предикат на синдрома „Хвана го желязото”, който ние наричаме личностно пресищане. Един от най-силните индикатори за това е усамотяването, затварянето в себе си, което пък отваря и ред други симптоми.

Още е пресен случаят с арестувания украински кораб край Варна, чийто моряци протестираха заради неизплатените им заплати и липсата на провизии.

 

Много е важно това да се знае. Защото практически означава, че на кораба възниква нещо опасно, което трябва да привлече вниманието на корабното ръководство и да го застави да търси решения за усъвършенстване на психосоциалния климат в екипажа. Всеки в йерархията на професионално организираното общуване с морето трябва да е запознат от компетентни специалисти със същността на проблематиката на основните фактори и способи да се управлява.

 

- В случая кои са основните фактори за противодействие?

- Например лошата храна, социалната изолация допринасят силно за липсата на морал на борда. Eфективни начини за превенция на синдрома „Хвана го желязото” в добрата морска практика това са лидерството и стилът на управление на корабния екипаж, социалната компетентност, развиването на т.нар. гъвкави междуличностни умения. Ще добавя и създаването на стройна организация на корабната служба, правилен режим на работа и отдих в съответствие с Морската трудова конвенция от 2006 г., намаляване продължителността на рейса, превенция на умората и моряшката депресия, оптимално попълване на екипажа и спазване на правните трудови договорни взаимоотношения.

 

В духа на Манилските поправки на Конвенцията STCW -1978/1995/2010 за пръв път в историята на световното корабоплаване и морската индустрия през 2017  и 2018 г. се открои качествено ново явление – бяха дадени мощни стимули за повишаване на благоденствието на моряците и се обърна специално внимание на тяхното психично здраве и благополучие. Така че през последните години нарастват грижите за подобряване на човешките взаимоотношения на борда на кораба, благосъстоянието, психическото и физическото здраве на моряците. За целта много международни и национални организации и институции започнаха да работят съвместно и да намират ефективни решения в тази посока. Ще ги изброя:  Международната морска организация, Световната здравна организация, Международната организация на труда, Международната федерация на транспортните работници, Моряшкият професионален съюз в Република България, ИА „Морска администрация”, Международният комитет по социално благосъстояние, основан през 1928 г. Към тях ще добавя и многото благотворителни организации, сред които Международната благотворителна организация Sailors’ Society. За целта се използва статистическа информация и база данни от Агенцията за морска безопасност и брегова охрана (МСА) на Обединеното кралство и Европейската агенция за морска безопасност (The European Maritime Safety Agency, EMSA). Благодарение на тази плодотворна колаборация се разработиха и влязоха в сила нови конвенции и моделни курсове, които създадоха правната основа за попълването и работата на корабните екипажи, компетенциите на моряците, условията и режима на работа и отдиха на моряците, намаляване продължителността на рейсовете и др. Наред с това се създаде цял комплекс от програми, ръководства и тренинги за моряци. Така че вече можем да говорим за създаването на мощен фронт срещу негативните фактори, водещи до моряшкия синдром „Хвана го желязото”.

 

Стефан Денков

 

Още по темата: Няколко десетки хиляди във Варна упражняват моряшката професия

Новини Варна