Морякът сам избира дали да се осигурява за пенсия

- Въпросът за моряшките данъци е сред най- обсъжданите в бранша и синдикатите, как ще го коментирате?

- Въпросът за моряшките данъци е в два аспекта. Единият - как изглежда съгласно нашето законодателство? Другият е от позицията на моряците ни на чужди кораби.

До 2010 г. нашето данъчно законодателство бе еднозначно за всички, които работят. През 2009 г. (година преди приватизацията на БМФ), когато дойде на власт правителството на ГЕРБ, в него имаше нагласата, че трябва да се намалят данъците на моряците. Причината за това е, че съгласно европейските изисквания държавите  членки на общността имат правото да подпомагат корабособствениците и индустрията, свързана с риболова и селското стопанство. Това са трите направления, в които ЕС допуска държавна помощ. Като за моряците това се отнася само за онези, които са от международното корабоплаване, т.е., плават по всички морета и океани. Но не и за крайбрежния флот, вътрешните водни пътища и зоните на пристанищата. На тази база много страни в  Европа прилагат разнообразни схеми за облекчаване на данъчното облагане на моряците. Например в Холандия, когато моряк пътува на кораб под холандски флаг, държавата поема неговите социални осигуровки и данъци.

- Това прави привлекателен националния флаг за корабособствениците, нали?

-  Всъщност дава възможност на корабособственика да осигурява високи заплати. Защото той търси качествени моряци и се опитва да намери начин да им плаща повече. А когато морякът няма да плаща данъците и осигуровките от свое име, тогава цялата заплата остава за него чист доход. Тук ще кажа нещо важно – по принцип това не се приема като облекчение за моряка, а за корабособственика, т.е., за юридическото лице, което наема работниците. На този принцип са подвластни  данъците в повечето европейски страни. Някъде има намаление, другаде пълно изключване, на трети места важи само за данъците, на четвърти само за осигуровките, на пети - частично... Всичко това е подтик към корабособствениците да останат под национален флаг и съответно да могат да плащат добри заплати на моряците, наети на техните кораби.

- Каква беше промяната за нашите моряци?

- На тази международна основа трябваше и у нас да се направи нещо за данъците на моряците, които са под български флаг. До 2010 г. те получаваха заплатите си в левове, а командировъчните в чуждестранна валута, които за някои длъжности бяха 6-9 пъти повече от заплатата в левове. И ако цялата сума се приведеше в левове, излизаше, че корабособственикът трябва да плаща огромни суми за осигуровките. Тази ситуация трябваше да се промени и той да може да дава нормални заплати, както е навсякъде. За решаването на проблема бе приет вариантът моряците да плащат данък в размер на 1% ( дотогава бяха 10%, както за всички останали), но вече сами да се осигуряват. Т.е. да станат самоосигуряващи се лица; изборът е в границите между минималния и максималния осигурителен праг.

И още нещо важно. Постигната бе договорка с корабособственика, че това, което е плащал като осигуровка на моряка до края на 2009 г., ще продължи да го дава и в бъдеще време. Т.е., към заплатата, която получава, плюс  командировъчните, трансформирани в левове,  да му добавя и сумата, плащана за осигуровка. И оттам нататък  да се самоосигурява като морско лице.

- Какво значи морско лице?

 - Това понятие беше въведено с влизането в сила на законите за данъците, за здравното осигуряване и Кодекса за социално осигуряване от 2010 г. Дотогава то съществуваше само в наредбата за компетентност на морските лица. Каква е разликата между тези две понятия в наредбата и трите нови нормативни документа? Тя е в това, че за морско лице се приема всеки, нает да работи на борда на кораб, без да се уточнява дали е в международно корабоплаване или вътрешни водни пътища, като флагът трябва да е европейски. Такова е изискването на европейското законодателство. Първоначално искахме това да се отнася за корабите на европейски работодател. Обаче той може да има и кораби под удобен флаг. И новия собственик на БМФ го устройваше приетата формулировка, защото неговите кораби бяха под малтийски флаг, който е удобен, но е на страна на ЕС.

Освен това понятието морски кораб, което се използва, го има в няколко различни документа. Например в конвенцията за правоспособност на моряците то включва само тези от международно корабоплаване. Обаче има още три български нормативни документа, където в него влизат и риболовните кораби, също от типа река - море. Искахме то да бъде уточнено, защото включването на тези от крайбрежното корабоплаване като морски лица в закона е нарушение на европейските изисквания (държавното подпомагане се разрешава само за международното корабоплаване). Сега е оставено корабособственикът сам да решава кои са морски кораби. 

Още нещо. Има собственици, чиито кораби плават под български флаг и спазват законите за данъците и осигуровките. Обаче какво става с някои други?  Ето, бившите кораби „Св. Георги” и „Св. Николай”, единия от които задържаха в Испания, бяха под български флаг. Тъй като корабособствениците им бяха анонимни, регистрирани в офшорните зони на Великобритания (островите Ман), поискахме от ИА „Морска администрация” да даде информация как са изпълнили изискванията на нашето законодателство по отношение на моряците от екипажите им: дали са регистрирани в НАП, плащани ли им са осигуровките и т.н. Оказа се, че нито един от тях не е регистриран. Ако попиташ някой от тези „анонимни” корабособственици има ли кораб, той ще каже - да. Но стане ли нещо и започнеш ли да разузнаваш за неговия кораб, ще ти отвърне - този не е мой.

- Може ли да бъде санкциониран?

- Този въпрос е уреден в законодателството ни. Проблемът е повече в механизма, по който трябва да се действа, като съгласуване между институциите. Ако морякът не е регистриран като морско лице в НАП, кой може да разбере, че той плава на кораб под български флаг? В нормативната уредба са посочени две институции. Едната е ИАМА, която трябва да въведе в действие законодателството ни за корабите по български флаг, като изиска от корабособственика да го направи. Другата е НАП, която трябва да събере данъците и да контролира дали това се прави. И когато се случи едната да пропусне, другата просто остава без информация. Това е причината двата кораба под български флаг, за които споменах, да останат нерегистрирани и за моряците им не са плащани нито данъци, нито осигуровки. А може моряците това да са искали? Не знам.

- Как може да се подобри  законодателството в тази насока?

- Проблемът е повече там, че моряците (говорим за тези под български флаг), когато са още млади, не разбират, че трябва да си плащат осигуровките, а когато дойде време за пенсиониране, вече е късно. Пък и трудно е отстрани да определиш кое е добро или не е за тях. Затова често казвам - всеки трябва сам да прецени дали да се осигурява, или не? Т.е., кое е най-добре за него.  Да даде ли отсега пари за осигуровки, или да ги вложи в нещо друго, което ще му носи повече доход занапред? Изборът е личен. А на въпроса за нормативната рамка, като решение за мен тя е добра. Пак казвам, въпросът е в нейното прилагане. Тук искам да засегна един проблем, който е извън моряшките данъци. Става въпрос за закона за счетоводството. В началото се чудех защо за данъците на търговеца се използва понятието място на действително управление и контрол  на фирмата му, а не място на регистрация? Но се оказва, че не е лишено от смисъл. Защото мястото на регистрация може да е съвсем различно от мястото, където трябва да се търси печалбата, за да бъде обложена. Красноречив пример са анонимните корабособственици, които реално действат на територията на страната, но не плащат данъците си тук. Пропуските, за които споменах преди малко, показват, че все още има служители в данъчната система, които не са достатъчно обучени, за да могат добре да оглеждат всички договори, с които работи управленският екип на  офшорния корабособственик. Ако те открият, че печалбите от дейността му на територията на страната се прикриват, използвайки законодателството в офшорните зони, могат да изискат нейното прекратяване. Ако този корабособственик иска да печели у нас, трябва тук да плаща и данъците си. Съществуват различни варианти, които се използват за прикриване на печалбите. Един от тях е фиктивното изнасяне зад граница на дейностите на корабособственика, където остава и формираната печалба.

- А какво става с данъците на преобладаващата част от моряците, които плават на чужди кораби?

- Те могат да се възползват единствено от спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане със съответните страни. Имаме подписани над 60 такива спогодби. Общият принцип в тях е, че данъкът се дължи при източника на дохода, тоест там, където работи и получава заплата всеки един. Когато данъкът е платен съгласно изискванията на другата страна, реализираният там доход се изключва от облагане у нас. Морякът има задължение само да декларира в НАП своя доход, независимо къде е платен данъкът. Това се прави, за да бъдат на светло всички получени доходи. Когато морякът придобива, примерно нов апартамент за 200 000 лв., скъпа кола или превежда голяма сума пари, данъчните установяват откъде са ти доходите  от декларирания им размер. Само в такива случаи НАП проверява доходите на моряка. Иначе не се прави тотално за всички. Тук обаче възниква проблем, който се превръща в нещо като перпетуммобиле - въртим се около него и никой не може да каже как точно да стане. Какво се получава? Морякът подава данъчна декларация и трябва да я придружи със служебна бележка от работодателя за изплатения доход от него. Нещо, което правят и всички останали, когато декларират доходите си в НАП. Обаче какво излиза на практика? Когато се прибере, морякът отива да подаде данъчната си декларация, но в НАП не я приемат без съответната служебна бележка за доходите му. Тогава той разбира, че тя трябва да му се издаде не от неговия чуждестранен работодател, а от съответната данъчна служба там (прави се, за да няма фалшификация в посочения размера на доходите му). И сега как ще я вземе от съответната данъчна служба, която е някъде по света?!... Пишем писмо до МФ и предлагаме да се въведе ясен регламент за документа, с който се признава дохода на моряка. Например бележката да се издава от капитана на кораба като представител на работодателя, който му плаща и подпечатва фиша за заплатата. Въпросът виси. А без неговото решаване моряците, които плават на чужди кораби, няма как да декларират доходите си (бел. ред. - с промяната, за която се споразумяха в тристранката през изминалата седмица, от догодина няма повече да се изискват служебни бележки за доходите, издадени от работодателите).

- А социалното им осигуряване?...

- За тази група моряци, които плават под чужд флаг извън ЕС, е решено сами да избират как да го правят.Т.е., те имат правото да се самоосигуряват, но не и задължението.

Стефан Денков

Още по темата: Неплащане на заплати се случва повече в компании с малко кораби