ИАРА: Усвояваме едва 40% от квотата за цаца

В края на тази седмица (15 юни) пада двумесечната забрана за стопански риболов и съгласно европейския регламент може да продължи квотният ни улов на калкан в общностните води на Черно море, който за тази година е 43,2 т. Другият квотен улов е на трицона (8032,5 т за нашата страна и 3442,5 т за Румъния ), който, за съжаление, продължава да не се усвоява от нашите рибари. Факт, който предизвиква въпроси в рибарския бранш, а също и пред морските биолози.
От януари досега са усвоени 11% от квотата за цаца през 2014 г., миналата година са достигнати 47%, а през 2012 г. - 35%, или през последните няколко години изпълнението е средно около 40%, заявиха за в. „Черно море” от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Това означава, че от разрешеното ни количество редовно не се усвояват над 5700 т. През 2012 г. уловът е бил едва 2836 т, което е с близо 30% по-малко спрямо 2011 г. Най-общо казано причината, която се изтъква, е липса на интерес у рибарите. В същото време малките кораби не могат да реализират големи количества. Това важи особено за бранша в Северното Черноморие. По данни от ИАРА - Варна, само 35 риболовни съда от общо регистрираните за стопански риболов над 350 се хващат да ловят трицона, и то по 10 - 15 кг на ден, което прави една каса. В общия им брой влизат и 15 - 16 даляна, в чиито мрежи цацата така или иначе сама влиза. Уловът с риболовни кораби (РК) се извършва основно по Южното Черноморие, където шелфът е по-благоприятен за трицоната, но и там има отлив на интерес. Ако през 2012 г. общо 88 РК са участвали в усвояването на квотата за цаца, през миналата година са били 83, а към края на изминалия месец - едва 61, сочат данните, предоставени на в. „Черно море” от ИАРА.
Цацата е традиционно предпочитаната евтина черноморска риба. Още се помнят павилиони за продажба на прясно изпържена дребна риба на много места из Варна. А да не говорим, че и днес тя е в менюто на всички крайбрежни капанчета. Заради рязко свития улов, особено по Северното Черноморие, тя започна да става все по-дефицитна на пазара. Тази празнота се запълва от вноса на замразена трицона, който достигна 613 т по данните преди година на ИАРА.
Друг проблем е, че наред с пазарния дефицит цацата започна за губи от размера си, който нормално трябва да е 8 - 9 см. За това алармира още преди година д-р Виолин Райков. Последните му наблюдения показват, че сега 1 кг трицона съдържа 450 рибки, докато преди няколко години са били 250 бр., тоест размерът им се е свил почти наполовина.  Колкото и да е парадоксално на фона на изнесените данни от ИАРА, причината за изчезването на едрата цаца е в нейния преулов в Черно море.
Направо стряскащи данни се изнасят за някои съседни черноморски страни и най-вече Турция, където изобщо не може да се говори за проблеми със стопанския интерес към цацата. По официална информация през 2012 г. само там са хванати 80 000 т (реално сигурно е още повече), а ние имаме едва 4500 т, заяви за в. „Черно море” гл. ас. д-р Виолин Райков от секция „Морска екология и биология” към Института по океанология при БАН, който от години следи този процес. По неговите думи миналата година декларираният улов на цаца в южната ни съседка е по-малък, но като се имат предвид необявените количества, реално едва ли много се е свил. Още повече там са хвърлени големи инвестиции във фабрики за рибно брашно и рибено масло, които трябва да се захранват със суровина от морето. В началото техният огромен производствен капацитет е бил пресметнат да се запълва с хамсия, чиито пасажи са основно в турската зона, но преуловът й рязко свива запасите. Във връзка с това наши рибари споделят как неочаквано през първите месеци на тази година по южното ни крайбрежие се появили големи пасажи хамсия и всеки ден хващали в мрежите по 10 - 20 кг. Явно Турция я беше изпуснала да отиде на север от Босфора и затова тук имахме хамсия, коментират от бранша.
Наблюденията върху биологичните ресурси на Черно море показват, че за опазването на цацата, която е основното звено в хранителната верига на биологичните видове във водния басейн, общият й улов не бива да надхвърля 35 000 т. Тъй като няма пълни данни за морския риболов на Русия, Украйна (другите големи черноморски държави), не може да се определи реално какъв е общият годишен размер, но по всичко личи преуловът на трицона вече достига тревожни размери.
Докато въпросът за драстичното на този фон неусвояване на квотата за трицона у нас е в ръцете на рибарския бранш и ИАРА, то проблемът с големия преулов в други съседни страни, което застрашава като цяло рибните ресурси на Черно море, зависи от обединените усилия на всички черноморски държави. Ако за някои от тях процесът на консолидиране около тази идея остава в неопределеното бъдеще време, то Турция (страната с най-голям риболовен флот с над 5000 - 6000 кораби, гемии и е основен фактор за преулова) има реални шансове за намиране на по-бързо решение в процеса на преговорите, които води за членство в ЕС, коментират експерти. В случая единството благоприятно решение е в реализацията на регионалния проект за управление на рибните ресурси в Черно море, който вече е обсъден като рамка от повечето черноморски страни, коментира д-р Виолин Райков.
Стефан Денков