Откъде се взе това бедствие? "Морски сополи" превзеха Мраморно море

Т.нар. "морски сополи" на брега на Мраморно море край Истанбул/Yasin Akgul/APF/Getty images

От месеци насам турското Мраморно море южно от Истанбул е покрито от дебел слой слузеста сиво-кафява органична материя - т.нар. "морски сополи". Пестицидите, отпадните води и високите температури представляват благоприятна среда за разрастването на тази морска слуз. Тя се състои от живи и мъртви морски организми, вкл. фитопланктон, пише DW.

Тези микроводорасли обикновено отделят кислород във водата, но когато са "стресирани", образуват допълнително и слузеста маса, която се разпростира на километри във водата.

Мраморно море има проблем с т.нар. "морски сополи" още от 2007 година насам. Но положението никога не е било толкова сериозно. Измерванията сочат, че на места шлаката достига до 30 метра на дълбочина, частично дори до самото морско дъно - невиждани досега нива.

От полза и за бюджета, и за природата - такъв е проектът, предназначен да научи истанбулци да разделят боклука. И да облекчи финансовите им трудности във времената на пандемия.

Откъде се взе това бедствие?

Трудно е да се каже какво е причинило внезапното разрастване на морската слуз, казва Барис Салиоглу от Института за морски науки METU. Според него обаче нитратите, фосфорът и климатичните промени несъмнено играят огромна роля.

"Знаем, че през последните 20 години в Мраморно море температурата на водата се е повишила с до около 2,5 градуса над средния ръст на морските води в световен мащаб", казва той. Освен това от 50 години насам други стресови фактори влияят на съществуващата екосистема, като я отслабват допълнително, обяснява експертът.

Сред тях са например замърсяването на прилежащата акватория, причинявано от земеделието и промишлеността, но и от отпадните води на двайсетте милиона души, живеещи край бреговете на Мраморно море. Освен това прекомерният улов на риба и други морски видове се отразява пагубно на морето - прави го по-уязвимо за проблеми като сегашния с морската слуз. "То просто вече не може да издържа на такива шокове", допълва Салиоглу.

Защо това е проблем?

В Мраморно море живеят многообразни морски видове - миди, раци, корали и около 230 вида риби. Когато слузестата покривка на повърхността започне постепенно да прониква в дълбочина и достигне морското дъно, тя отнема кислорода от водата и така задушава морските организми. В резултат екосистемите в засегнатите райони са застрашени.

И в Североизточна Турция, в района на Черно море, наскоро е забелязано образуването на морска слуз. Тя застрашава поминъка на хората, които традиционно се изхранват с риболов.

Освен това т.нар. "морски сополи" могат да привлекат вредни микроорганизми, като вируси или бактерии, включително опасните ешерихия коли, които могат да бъдат и смъртоносни. Морските видове и хората, които плуват в замърсените води, са изложени на огромна опасност. Последицата: затворени плажове. А това е още един тежък удар за туризма след вредите, нанесени на бранша от пандемията от коронавирус.

Какво може да се направи?

Турция не е в състояние сама да направи много срещу промените в климата. Освен това тя все още не е ратифицирала Парижкото климатично споразумение от 2015 година. Но турското екоминистерство разработи амбициозен план от 22 точки за справяне с проблема и изчистването на Мраморно море от морската слуз.

Специални морски съдове ще се заемат с почистването на морето, като ще се използват най-съвременни научни методи. Освен това турското правителство планира да обяви Мраморно море за защитена територия, като мярката ще важи до края на годината. Тя цели да бъде редуцирано замърсяването, а крайбрежните градове и корабите да започнат да преработват отпадните си води, а не да превръщат морето в "клоака", както се изразява министърът на екологията и урбанизацията Мурат Курум.

"Планът на министър Курум звучи като много добро начало", казва експертът Барис Салиоглу от Института за морски науки METU. Ако той бъде реализиран бързо, нивото на кислорода ще започне да се покачва и ситуацията би могла да се подобри за няколко месеца, казва той. Салиоглу обаче предупреждава, че еуфорията не бива да е твърде голяма. "Докато екосистемите си отдъхнат истински, може да минат години. Морето никога няма да се върне към първоначалното си състояние - чисто и недокоснато от човешка ръка, но пък дано съпротивителните му сили да нараснат." 

Къде още има "морски сополи"?

Феноменът "морски сополи" не е ново явление. Още през 18-и век той е наблюдаван в Средиземно море. Срещан е и в Егейско и Черно море. Подобна органична субстанция се образува и в Мексиканския залив след катастрофата на "Дийпуотър Хорайзън" през 2010 година, на 65 километра от бреговете на Луизиана. Тогава тя проникна чак до морското дъно и унищожи морските организми чак до 130 километра от мястото на катастрофата.