Бум на бракониерския улов в Черно море

Снимка: ИАРА (АРХИВ)

Мрежи, дълги колкото разстоянието между Варна и Балчик, или над 40 км, са иззети от бракониери само от началото на годината.

Коронакризата доведе до бум на незаконния улов, само за шест месеца са извършени близо 3000 проверки, след които са иззети два тона риба, показват разчети на Агенцията по рибарство и аквакултури (ИАРА), предоставени на „Монитор“.

Инспекторите на агенцията приоритетно проверяват улова на квотирани видове в Черно море, добива на бяла мида, както и спазването на забраната за улов на калкан във водите на Черно море.

Най-честите нарушения са добив на бяла пясъчна мида

със забранени от закона уреди или без разрешително за стопански риболов. Българското законодателство не забранява улова на бяла пясъчна мида, но е строго забранено тя да се лови с дънни тралове и драгиране. Уловът на екземпляри с размер под 2 см. е строго забранен. Това е размерът, над който мекотелите вече са изпълнили възпроизводителния си цикъл. До момента във водите на Черно море са върнати от незаконен улов близо 500 кг бяла пясъчна мида и са иззети над 10 бр. забранени дънни тралиращи средства – драги. До момента са извършени около 60 бр. патрулни плавания в Черно море за осъществяване на ефективен контрол в рибарството.

В рамките на осъществения контрол са иззети 161 уреди и средства за непозволен улов. По-голямата част от незаконната риба е дарена на социални домове, домове за възрастни хора и др., а останалата е върната обратно във водоемите.

Въпреки забраната за улов на калкан

са отнети от бракониери над 40 бр. капани и 5080 м мрежи. Проверки освен в акваторията на Черно море се правят и на вътрешни водоеми, пристанища, търговската мрежа и по пътищата за нерегламентиран превоз на риба.

Но многото проверки пречат на работата на рибарите, казва Красимир Петров, член на УС на местното рибарско сдружение „Черноморски изгрев“. Той твърди, че всеки ден корабите са подложени на кошмар от страна на инспекторите от ИАРА.

„Заради проследяващите електронни дневници в корабите. Системата им не е в ред, много често не работи, а те ни глобяват и ни пишат актове. Добре, бе, казвам, аз какво съм виновен, че вашата система не работи. Аз съм изряден. Не си виновен, ми казва той, ама съм длъжен да ти напиша акт, пък той ще падне в съда“, обяснява Красимир Петров.

Данните на агенция Морска администрация (ИАМА) не показват драстичен спад или ръст на регистрациите на плавателни средства в черноморските пристанища от началото на 2018 г. досега. Единствено за отговорния район на ДМА - Варна за 2020 г. се наблюдава временно двойно намаляване на регистрациите на плавателни средства. Най-вероятно поради влиянието на пандемията от COVID-19, отчитат от службата. През 2019 г. са регистрирани 159, а година по-късно намаляват на 87. Впечатление прави, че през кризисната година са заличени служебно 604 плавателни съда. То се случва със заповед на директора на ДМА, след като корабособственикът не е представил плавателното средство за периодичен технически преглед и не е отговорил на поканително писмо от ДМА за представяне на същото пред инспектори на ИАМА. В посочения брой са не само рибарски кораби, а всички видове плавателни средства.

Инспекторите на агенцията също проверяват и санкционират.

От началото на годината по Българското Черноморие са извършени общо 640 периодични/първоначални прегледа и 63 контролни проверки, на които са съставени общо 17 административно-наказателни актове. Попитани защо не се спазват правилата, от ИАМА посочват, че най-често причините са непознаване на закона, нежелание за заплащане на дължимите такси/данъци.

Какъв е размерът на санкциите за нарушители?

Най-често налаганите санкции са фиш в размер на 50 лв. Освен това плавателното средство може да бъде задържано до изясняване на случая, уточняват още от Морска администрация.

Собственици на кораби се оплакват от мизерните условия

За лоши условия на работа разказват собственици на кораба. В района на Балчик има около 50 лодки на рибари, а 13 са корабите за промишлен риболов. Толкова са лицензирани, имало и два пъти повече нелегални. Лодките домуват в базата на бившото военно пристанище. През 2013 г. в близост до крайбрежния площад бяха поставени 12 обитаеми контейнера, всеки от тях е с по три помещения.

Плавателните съдове домуват на пристанище Балчик. Няма място за разтоварване, няма рибна борса. Трима роми продават прясна риба на Морската гара без касов апарат, без всякакви хигиенни изисквания. На всичкото отгоре собствениците на корабите трябва да плащат общо 33 000 лева годишно такси и данъци на Община Балчик, заплатите на пазача, консумативи, ток и вода. „Тоест ние се самоиздържаме, аз плащам и заплати на 15 души. Държавата изобщо не дава нито един лев“, казва Красимир Петров.

В Каварна двете буни, ограждащи малкия градски плаж, са поделени от "големите и малките риби". Големите – десетина добре оборудвани корабчета, са заели места по северната част. Малките рибарски лодки – южната. Облагодетелствани са корабчетата, защото имат хладилници, камиончета, магазини.

До 4 бона глоба за улов без документи

По принцип санкциите за нерегламентирани риболовни дейности варират според вида на нарушението, без значение от уловените видове риба и други водни организми. Например извършването на стопански риболов без валидни документи се наказва с глоба от 1500 до 3000 лева, ако деянието е извършено от физическо лице и съответно имуществена санкция от 2000 до 4000 лева, ако е извършено от юридическо лице. За неспазване задълженията за записване и отчитане на улова (воденето на риболовен дневник) санкциите са съответно от 200 до 500 лева за физическо и от 800 до 1600 лева за юридическо лице. За извършване на любителски риболов без валиден билет за любителски риболов санкцията може да варира от 50 до 200 лева, за риболов по време на забрана се налага санкция в размер от 1500 до 3000 лева (или имуществена санкция от 2000 до 4000 лева, ако нарушението е извършено от юридическо лице).

350 лева годишно струва лодкостоянка за съд до 8 метра

Годишните такси за използване на корабно място на рибарското пристанище „Карантината“ във Варна варират между 350 и 8800 лв. на година. Сумата се определя в зависимост от дължината на плавателния съд. Най-ниската цена плащат риболовни кораби и лодки с дължина до 8 метра, а най-високата - плавателни съдове над 40 метра. Допълнително според консумацията се заплащат токът и водата. Пристанището е най-новата придобивка и разполага с капацитет общо 116 плавателни съда, в т.ч. 103 лодки, 8 места за кораби с дължина 18-24 метра и 5 места за кораби над 24 м. Така освен рибарите тук могат да акостират луксозни яхти на наши и чужди бизнесмени. Някои от тях предпочитат да регистрират лодките си под чужд флаг в близки гръцки, италиански и испански пристанища, където не бият на очи и са близко до тамошните им летни резиденции. В чужди пристанища се регистрират още наши корабчета, яхти и лодки, давани под наем от фирми за екзотични разходки и риболов. Това обаче не се отразява на общия брой плавателни съдове, които са регистрирани тук, коментират още във Варна. Повече от 500 плавателни съда за риболов, за спорт и за превоз на пътници са проверени от Морска администрация във Варна във връзка с готовността им за летния сезон. Инспекциите са стартирали на 1 март и ще продължат до края на юни. Проверени са и над 300 плавателни съда за стопанска дейност и 180 за спорт. Около 60 са лодките за разходки и сезонен превоз на пътници, от които половината са с по-голям капацитет, но едва 20 са регистрирани и проверени засега. Практиката показва още, че огромен процент от съдовете са със забележки. Най-честите нередности са свързани с оборудването и наличието на средства за безопасност. Проверяващите не са се натъквали на фрапиращи нарушения на т.нар. пиратски корабчета, които са много популярни сред туристите през летния сезон. Все още във Варна няма регистрирани водни бази за атракции, като подаването на заявления тепърва предстои. През минали години те са били малко над 30.

По темата работиха: Венцислав Генков, Петя Кръстева, Елена Анастасова и Ива Димитрова