Полярният ни кораб пое обратно към Варна (СНИМКИ)

Снимка: ВВМУ

Българският полярен кораб НИК 421 отплава от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида.

“Мисията е изцяло изпълнена. След 40 дневна корабно-полярна мисия на нашия български военен научноизследователски кораб “Св.св. Кирил и Методий” вече се готвим  за вдигане на котва и отплаваме от Антарктида”. Това каза ръководителят на 32-та българска антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев след качването на част от експедицията на борда на НИК 421, който вчера отплава от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида, предаде песслужбата на ВВМУ.

“Благодаря на целия екипаж за всеотдайната работа! Прибираме се вкъщи!”. С тези думи се обърна по радиоуредбата командирът на българския военен научноизследователски кораб” Св. св. Кирил и Методий” капитан втори ранг Николай Данаилов при отплаването на 09.02.2024 г. в 14:30 часа местно време от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида.

“Научната лаборатория, за която поколения учени мечтаеха да имаме на Антарктида, след като корабът пренесе 80 тона материал, вече в основни линии е завършена. Също много важно е, че бяха подпомогнати и завърши теренната работа на почти всички от 12-те научни проекта, които се изпълняват по националната програма за полярни изследвания”, отбеляза проф. Пимпирев като поясни, че към първоначалните 11 научни проекта по програмата се е прибавил и още един – на двамата български палеонтолози доцент доктор Дочо Дочев и доцент доктор Любомир Методиев, които се присъединиха към 10 испански учени от базата „Хуан Карлос Първи“ в изградения с помощта на българския кораб полеви научен лагер на труднодостъпния заради бурни югозападни ветрове и слабо проучен полуостров Байес в западната част на остров Ливингстън.

Според проф. Пимпирев експедицията е изключително успешна. “Аз съм изключително доволен като ръководител на експедицията, че в едни доста тежки условия – при неблагоприятно време, ледова обстановка, успяха даже да се преизпълнят планираните задачи”, каза професорът.

Той отбеляза, че е имало много изненади, които ще отличат тази експедиция от останалите. “Оказахме помощ в беда на една ветроходна яхта на излизане от пролива Бигъл. Прибрахме намерени в съседния залив на Ливингстън от наша полева група останки на един аржентински самолет, разбил се преди 48 години, като ще бъдат предадени в Мар дел Плата на аржентинските военноморски сили. Получаваме изключителна благодарност от близките на загиналите 14 аржентинци”, каза ръководителят на българската антарктическа експедиция.

Проф. Пимпирев подчерта, че са били подпомогнати много  чуждестранни експедиции. “На нашата база в момента работи турски учен. Работиха и португалски учени и един учен от Великобритания. Наши учени работят с турската експедиция. Научноизследователският кораб помогна изключително много на испанската полярна програма с превозването на учени и материали в техните бази “Хуан Карлос Първи” на остров Ливингстън и “Габриел де Кастия“ на остров Дисепшън и откриването на полевия лагер на полуостров Байес”, обясни професорът.

Според него с кораба България се е включила изключително успешно в цялата международна програма за изучаване на Антарктида. “Ние сме една уважавана полярна нация. Всички ни гледат с уважение и не само с уважение, а и с възхищение, защото много от тези нации щ, когато са откривали континенти, ние не сме съществували като държава. В момента им оказваме помощ и сме абсолютно равни с тях”, каза ръководителят на българските научни антарктически експедиции.

“Доказахме, че можем да бъдем морска нация, можем да бъдем моряци в тези тежки условия с лед, айсберги, бурни вълни и пресичане на пролива на Дрейк. Спокойно можем да се похвалим с една успешно завършена 32 българска антарктическа експедиция и изпълнена мисия”, каза проф. Пимпирев.