Засилва се гладът за млади кадри в корабостроителната индустрия

Пристигането на плаващата сонда Noble Globetrotter II, която вече сондира в блок “Хан Аспарух”, е ясен знак за развитието на офшорната индустрия у нас, което ще породи още по-голяма нужда от технически кадри

Броят на студентите, които се подготвят за инженери в сферата на корабостроенето и морската техника, намалява и тази тенденция продължава да се задълбочава. Преди 20 и повече години сме приемали по 45 студенти за инженери корабостроители, от които близо 75% завършваха. Сега приемът спадна до 30, от които се дипломират 23 -25 души, като тази година специалността ще завършат само 15 души. Това заяви за в. „Черно море” доц. Харалан Хараланов, ръководител на катедра „Корабостроене”  към Корабостроителния факултет на Техническия университет - Варна. Същото важи и за средното специално образование. И това е при положение, че индустрията изпитва остър глад за кадри. Нужни са десетки млади специалисти по корабни двигатели и механизми, по корпусни работи, заваряване, електроинженери, проектанти и изобщо по всички видове работи в бранша. Още по-голям е дефицитът на средни специалисти; всеки от корабостроителните и кораборемонтните заводи обявява, че търси по 20 - 30 корпусници, по още толкова заварчици, корабни монтьори и т.н. Ето, тези дни се обадиха от едно предприятие, че търсят спешно да назначат двама инженери (с добро за нашите условия заплащане), защото много се оголили за кадри, а работата им се увеличава, каза доц. Хараланов.

Заради оживлението в бранша,

което все повече ще се засилва и с развитието на офшорната индустрия, проблемът с осигуряването на млади инженерни кадри се оказва особено остър пред Техническия университет - Варна. Още повече това е единственото висше учебно заведение у нас, в което има специалност „Корабостроене”. Неотдавна от Министерството на образованието и науката изнесоха данни за реализацията на завършващите студенти в различните професионални направления, които показват сериозно пренасищане на трудовия пазар с млади кадри от „модните” специалности, а оттам и на високата безработица сред тях. Оказва се, че в момента най-малка е безработицата, на първо място, сред завършващите военно дело, следва медицината и на трето място се нареждат корабостроенето, транспортът (воден, въздушен). При нас всички, които след завършване желаят да се реализират по специалността, са си намерили работа, подчерта ръководителят на катедра „Корабостроене”. По неговите думи такива възможности има както в предприятията от сферата на корабостроенето, кораборемонта и морската техника, така и в офшорната индустрия, която тепърва се развива. И то не само в добива и транспортирането на природен газ и нефт, но и в усвояването на морските ресурси, като сапропелни утайки и др. Специално във Варна има и много фирми, които се занимават с проектантска дейност и също търсят инженери корабостроители.  Наши млади корабостроители  успешно се реализират и в Австралия, Нова Зеландия и изобщо на всички континенти, добави доц. Хараланов.

Много са

причините, довели до сегашната патова ситуация,

като повечето тръгват от тежките проблеми в цялата ни образователна система. И не на последно място  от падналия авторитет на инженерните специалности за индустрията. От там идва и големият парадокс - има глад за кадри, но в същото време няма интерес от страна на кандидат-студентите. А насила никого не можеш да накараш, което важи не само за корабостроенето. В МОН сега обмислят как да въведат специално отглеждане на инженерните кадри, като осигурят приоритетното им финансиране. Що се отнася до средното специално образование, закриването на паралелката по корабостроене в Професионалната морска гимназия в кв. „Аспарухово” бе отчетено като грешка и сега отново се възстановява със статут на защитена специалност. Тоест дава се възможност по-малко ученици да могат да учат в една паралелка. Същия специален статут сега се опитваме да получим и за специалността “Корабостроене” в нашия университет, обясни доц. Хараланов.

Връзката между бизнеса и образованието

е изключително важна, но специално за подготовката на бъдещите млади кадри за корабостроителния бранш тя придобива съдбовно значение. Над 40 дружества с различен предмет на дейност членуват в Българската национална асоциация по корабостроене и кораборемонт (БНАКК), каза още доц. Хараланов. Традиционни стават организираните от нея трудови борса, в които редовно участва и ТУ - Варна. Целта е да бъдат привлечени повече кандидати за отделните специалности както в специализираните гимназии, колежи, така и в Корабостроителния факултет на университета. Механизмът на тясната връзка между бизнеса и образованието  се осъществява чрез т. нар. Съвет по специалността “Корабостроене и морска техника”, обясни ръководителят на катедрата. В него влизат представители на 21 предприятия, членове на БНАКК, също на професионалните морски гимназии и на ТУ - Варна. Тази своеобразна организация с идеална цел има единствената задача да подпомага качественото образование на бъдещите млади специалисти, осигуряването на практическото им обучение, а впоследствие и тяхната реализация.
Корабният бизнес, който има интерес от осигуряването на повече бъдещи инженери, средни специалисти, вече пряко се включва в набирането на бъдещи кандидати за специалността. Директорите на предприятията сами тръгват по училищата, елитните гимназии да агитират учениците. Една година бяхме паднали до ръба и благодарение на тяхната

инвазия по училищата

успяхме да запълним бройката по норматива, даже се стигна дотам, че накрая нямаше свободни места за всички кандидати, сподели доц. Хараланов.

Обещаваната нова държавна политика в сферата на образованието, която да стимулира обучението на инженерни кадри, дава надежди  за обрат в сегашната негативна тенденция, водеща до парадокса - глад за корабостроителни кадри и липса на интерес към специалността. Крайно време е да започне възстановяването на авторитета на инженера, дълго време подбиван от „модните” и значително по-лесни специалности, което доведе до сегашния дисбаланс на трудовия пазар. Опитваме се убедим кандидатите, че имат възможност в дългосрочен план за реализация и могат да разчитат на успешно развитие. В тази насока идеята на Съвета по специалността е предприятията да поддържат тясна връзка със студентите още от първи курс и много от  тях да бъдат назначавани и да работят при тях с почасов график. Така още от студентската скамейка ще придобиват трудов стаж по специалността, допълни доц. Хараланов.
СТЕФАН ДЕНКОВ

По-малко от един дипломирал се инженер корабостроител се пада на две-три предприятия от бранша, а всяко от тях изпитва остра нужда от десетки млади специалисти