Слаб ли е “слабият” пол?

Често попадам на текстове, носещи послание, че когато човек много силно желае нещо, цялата Вселена  му съдейства. Навярно обяснението се крие в енергията, която влагаме, за да материализираме мечтата си. Обикновено най-трудно се оказва да направим първата крачка. Да се решим. Да посрещнем промяната, която ще настъпи в живота ни. Страхът, породен от въпросите: Ами ако не успея? Ако нещо се обърка?, често се загнездва у нас и изисква огромно усилие, за да бъде преодолян. Понякога просто затваряме очи и скачаме. Вариантите са много. Но успеем ли да направим тази първата, голямата крачка , оттам нататък нещата започват да се подреждат.

Следващият ни разказ е за избора на една жена – Ема Николова, за решението й, за “голямата промяна”.

Реших да замина,

животът ни тук не беше от лесните. На кой ли му е леко, но ние със съпруга ми в този момент наистина бяхме притиснати до стената. Работихме известно време в чужбина, но се върнахме. Не беше за нас. Не беше това, което искахме. Тогава дойде ИДЕЯТА. Работа на кораб. Започнах да проучвам възможностите, записах се на курс, който траеше три месеца, след което подадох  документите си в една от водещите фирми в града и зачаках. Не след дълго дойде и обаждането! Заминавам, започва разказа си Ема.

Първото си пътуване ще помня до края на живота си

Корабът, на който трябваше да се кача, беше в Неапол. Самолетният билет  беше вече у мен. Приготвих си куфара. Не знаех какво ме очаква. В главата ми се въртяха най-различни мисли, които безуспешно опитвах да подредя. Само една дума описваше цялостното ми състоянието: хаос!

Пристигнах на летището в Неапол, където трябваше да ме посрещне агент и да ме съпроводи до кораба. Чаках повече от час, но никой не се появи. Реших, че трябва да действам сама, защото ако продължа да чакам, може да изпусна кораба. Имах 100 евро. Преди да се отправя към такситата, се запътих към телефоните, за да се обадя у дома, че съм пристигнала. Вдигна майка ми. Установих, че не мога да кажа нито дума. Исках да говоря, но гласът ми не излизаше. В този момент разбрах значението на израза „Онемя от ужас“! Успях все пак да кажа, че съм в Неапол и отивам към кораба.

Таксито ме остави на порта,

стоях долу, гледах огромния кораб и не знаех откъде да вляза. Тръгнах с туристите, оказа се, че за нас, екипажа, входът е друг. Върнаха ме, за да мина откъдето трябва.

За щастие, попаднах в една каюта с друга българка. Запознахме се набързо, защото нейната смяна започваше. Пожела ми да си отпочина добре и на излизане изгаси осветлението. Стоях два часа в тъмното, защото не знаех откъде да си светна лампата. Абсурдно беше да заспя. Само чаках, мислех и се молех на Бог.

„Съквартирантката“ ми се върна и ме намери

в позата, в която ме беше оставила. Започна да ме разпитва, а аз да разказвам за себе си. Изумлението й беше голямо, когато разбра, че съм за първи път на кораб. Оказа се, че в тази компания наемат само кадри със стаж. Навярно е станало някакво объркване!? Паниката ме обхвана отново. Ами ако ме свалят от кораба?

ЕМА НИКОЛОВА в работна среда

Длъжността ми беше сервитьорка,

а изискванията бяха много и курсът, който бях изкарала, изобщо не ги покриваше. Налагаше се да говоря с мениджъра и да му кажа истината, която така или иначе щеше да излезе наяве. Отидох в офиса, представих се и казах, че нямам опит, че това е първата ми работа на кораб,  но съм твърдо решена да дам всичко от себе си и да се науча възможно най-бързо. Представям си как съм изглеждала в този момент, трепереща, щом човекът срещу мен стана, прегърна ме и ми каза, че нещата ще се оправят.

Започнах да работя,

в началото като асистент. Давах във всеки един момент максимума, на който съм способна. Неуморно. Учех се бързо и скоро ми дадоха малък район, който да обслужвам. След това районът се разрасна, работех много и с голямо желание. От сърце. Бях винаги усмихната и във форма. Исках на всяка цена да заслужа доверието, което ми бе гласувано, и успях!

В КОМПАНИЯТА на доволни клиенти

Ден след ден, месец след месец… контрактът ми изтече. Бях се справила с работата и се чувствах като победител. Успях да победя страха, несигурността, умората, липсата на близките ми, самотата… Усещах се по-силна отвсякога.

...Навярно трудностите, пред които се налага да се изправим понякога, идват, за да ни покажат, че можем да ги преодолеем. С желание, воля, упоритост и… усмивка!

Мариана Стойкова