Ново национално сдружение ще насърчава дребните рибари

БЛИЗО ПОЛОВИНАТА ОТ РЕГИСТРИРАНИТЕ около 100 рибарски кораба извършват улов по Северното Черноморие.

Снимка Пламен Гутинов

Създаването на национална организация на дребномащабния риболов става ключово в политиката към бранша. Членството в новото сдружение ще даде възможност на рибарите с малки лодки (под 12 метра) пряко да участват във всички наши и европейски ръководни органи, за да вземат превантивни мерки и решения, които са в техен интерес. Това заяви за в. „Черно море” Димитър Димитров, юридически експерт в областта на морското право, свързано с риболова и участник в работната група по пилотния проект „Мерки за подпомагане на дребномащабния риболов”, който обхваща България и Румъния и се реализира с безвъзмездната финансова помощ на Европейския съюз.

Наскоро във Варна се проведе среща на участниците в проекта, в която участваха над 40 представители на неправителствения сектор от бранша в България и Румъния, от ИАРА на двете съседни страни, както и от МЗХ, Института по рибни ресурси във Варна, Института по рибовъдство и аквакултури в Пловдив и др. Форумът беше свързан с ключовия момент на проекта - идентифицирането на представителите на дребномащабния риболов (ДМР), на тяхната  представителност в браншовите сдружения, включително и в частни инициативи, като стъпка към сформирането на новата организация.

МАРИЯ ДЖАМБАЗОВА (вляво), консултант по европейски проекти, представи основните дейности по пилотния проект за подпомагане на дребномабащното рибарство по време на форума, който се проведе във Варна.
 

Десет сдружения на ДМР

има регистрирани в момента, като много от тях се водят повече на книга, показва анализът на експертите. По Северното Черноморие три от тях са във Варна - „Траката”, „Карантината”, „Ада бахча”, има и още две: „Калиакра”- Каварна и „Кария”- Шабла. На форума стана ясно, че има и още едно в Бяла, Варненско. Дребните рибари у нас наброяват 2767  души (половината от тях са в Северното Черноморие). 1790 са активните риболовни съдове под 12 метра, според данните на българския публичен регистър на флота.  А големите кораби (с дължина над 12 метра) са около 100. По груба сметка, дори да има по 5 души екипаж на всеки от тях, ангажираните в едромащабния риболов са под една трета от общия брой на дребните рибари. И точно тези дребни рибари трябва да бъдат насърчавани да се сдружават по места и така да участват в новата национално представена организация, за да се чува гласът им, отбеляза Димитър Димитров. По неговите думи риболовната регулация в общността е изключително сложно преплитане на националното, европейското и международното право. Това са три различни правни системи и тяхното прилагане тотално обърква много хора. Те виждат само регулации и никакъв просперитет, което ги обрича на загиване.

Всичко това вече се осъзнава в ЕС

В Брюксел разбират, че по-добре е да бъдат спасени 100 рибари с малки лодки, отколкото 5 големи кораба, допълни експертът. Признава се, че ДМР е този, който осигурява високо равнище на заетост и представлява не само социално, но и екологично устойчива форма на риболов. За повечето крайбрежни райони това е начин на живот и значителен източник на препитание. И той трябва  да се насърчава, за да оцелее и получи тласък за икономическо развитие. Затова като нова цел на общата политика в областта на рибарството на ЕС се поставя осигуряването на преференциален достъп на ДМР в рамките на 12-милната морска зона,  т.е. в най-чувствителната част от водите на общността, подчерта експертът.

Това че дребномащабният крайбрежен риболов е изключително важен  приоритет за ЕС, стана ясно и от изнесените статистически данни. В цялата общност са регистрирани 500 000 риболовни кораба (РК), а дребномащабният рибарски флот наброява над 12 млн. Едните и другите обаче осигуряват по 30 млн. тона годишен улов за пазара. За отбелязване е, че РК-и  постигат това количество, изразходвайки 37 млн. тона гориво, а дребните рибари - само 5 млн. тона. И още един факт - големите кораби изхвърлят 8 - 20 млн. тона преулов годишно в морето, което по принцип е забранено, а от ДМР незначително малко.

За стимулиране на дребните рибари отдавна се говори, но досега оставаше повече в сферата на приказките и обещанията. Един от участниците на форума призна, че от регистрираните над 2000 риболовни съда не всички извършват улов, много от останалите излизат само от време на време, когато се появят пасажи. Според него такива хора трудно могат да се приобщят, защото стоят встрани и гледат на риболова колкото да изкарат някоя щайга попчета или сафрид.

В тази връзка особено актуално става създаването на национално представена организация на ДМР, категоричен беше Димитър Димитров.

СДРУЖАВАНЕТО НА ДМР ще оживи рибарско селище Траката.

В регламента по морско дело и рибарство

изрично се посочва, че трябва да се насърчава участието на дребните рибари, на тяхното сдружаване дори ако е необходимо и финансово, като им се плаща членския внос. Защото не може да се очаква от човека на даляна сам да чете регламента и да търси подкрепа за своите права. Ако участва в сдружение на ДМР обаче, ще може да каже на ангажирания и от негово име експерт - формално ти давам право да изразиш моето мнение, допълни експертът.

Според него дошъл е моментът да се осъзнае, че трябва много сериозна помощ за сдружаването на дребните рибари, за възможността да се организират. Защото процесът ще бъде много труден. Ето, повечето от тях дори не са чували за създадения вече Консултативен съвет за Черно море, който след тригодишни усилия неотдавна беше учреден със седалище във Варна. А само чрез него, включвайки се като сдружение, те могат да имат достъп до националните и европейските власти, където се решават основните им проблеми. А проблемите им са много; на работната среща имаше представители на ДМР, които споделиха за голямата си тревога за запазването на риболовните им зони, за конфликтите с траловете на големите кораби, за нуждата от специален статут, който да им бъде гарантиран от закона и т.н.

Дребномащабният риболов е гръбнакът на риболовната индустрия,

както дребният и среден бизнес е на цялата ни икономика, сподели за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, председател на браншовото сдружение БГФИШ и генерален секретар  на учредения наскоро Консултативен съвет за Черно море, който също участва във форума за ДМР във Варна. Уловът, събран от всички дребни рибари, на практика формира голяма част от суровината за рибопреработвателните предприятия. Така че тези хора наистина създават гръбнака на риболовната индустрия и е много важно да се грижим за тях, категоричен е д-р Господинов. В тази връзка той смята, че тяхното обединяване в национална организация ще даде голям стимул за развитието на ДМР. И като първа стъпка в тази насока вижда в създаването на условия за функциониране на местните рибарски сдружения, повечето от които само са регистрирани и все още нищо не правят. Засега нито едно от тях не членува в Консултативния съвет за Черно море като европейски орган, призван да подпомага и ДМР. А тяхното присъствие е много важно, защото политиката в рибарството трябва да се определя от всички в бранша.

Успеят ли да се обединят в национална организация, дребните рибари ще имат възможност да се включат и в

платформата LIFE

за устойчив дребномащабен крайбрежен риболов, стана ясно още по време на форума. Става дума за сдружение на европейските рибари, които извършват риболов със слабо въздействие (другото наименование на ДМР). Целта му е да представя гласа на доскоро пренебрегваното мълчаливо мнозинство сред европейски рибари и по този начин те да получат ефективно представителство както в Брюксел, така и в отделните страни членки на ЕС. В платформата LIFE вече членуват организации от Холандия, Германия, Полша, Франция, Великобритания, Испания, Ирландия и Гърция и др.

Стефан Денков