Неочаквани случки със забавен край!

Преживелиците на Марина Иванова – смела жена, опознала света, работейки като жена моряк!

Тръгвам за пореден път да обикалям света, защото това ми е работата. Началото на януари е, посрещнах Нова година със семейството си и стегнах отново куфарите. Корабът, на който трябваше да се кача, щеше да ме очаква в Маями. Полетът ми беше от София през Амстердам до крайната ми цел. Излетяхме от България нормално, кацнахме на летището в Амстердам, но докато чакам следващия полет за Маями, се изви снежна буря и отмениха всички полети. 

40 полета бяха спрени, цялото летище беше блокирано от всевъзможни националности, навън се вихреше ураган. И аз, както и всички останали, се чудех какво да правя. Чист късмет беше, че летището в Амстердам е едно от най-хубавите в света, а и самата компания, която трябваше да изпълни полета ми, бе една от най-добрите. Маса народ се беше изсипал по километрични опашки, като всяка от тях беше за нещо конкретно. На едната раздаваха карти, с които може да се пазарува на летището храна, кафе, напитки. На друга раздаваха ваучери за телефони, за да може всеки, който желае, да телефонира. На трета осигуряваха нощувки за блокираните пътници. Бях очарована от цялостната организация на всички служители, отнасяха се с внимание към всеки, успяха да обслужат целия този народ, събран на едно място, въведоха ред, защото в такъв момент всеки е паникьосан, всеки отива нанякъде, гони следващ полет, неизвестно е кога и дали ще пристигне там, закъдето е тръгнал. Изумително умение се изисква да се овладее тази огромна тълпа. Индивидуално за всеки пътник беше взето решение как да му се помогне.

Телефонирах във Варна на моя агент, за да попитам какво да правя. Ясно беше, че вероятността, докато пристигна в Щатите корабът да е отплавал, е по-голяма, отколкото тази да го сваря още там. От офиса ми казаха да продължа пътя си, а те ще организират някой да ме посрещне, когато и да пристигна. Това доста ме успокои. 

Заявих следващ полет, обявиха ми, че има възможност за следващия ден, през Бостън до Маями. Упътиха ме откъде да си взема ваучер за хотел, в който да пренощувам и как да се придвижа дотам. Бяхме голяма група в същата посока,  а хотелът предлагаше всички удобства, разбира се, плюс включени в пакета вечеря и закуска.

Имаше най-различни националности, в това число и българи. На една от опашките се запознах с момче от България, живеещо в Бостън. Прикрепих се към него, тъй като щяхме да пътуваме с един и същи полет на следващия ден. В такива моменти е добре дошло човек да си намери и сънародник за компания.

За щастие новият ден ни донесе нов късмет, времето беше спокойно и летището функционираше нормално. Излетяхме нормално, кацнахме в Бостън, всичко мина гладко и се добрах до заветната цел. Когато пристигнах в Маями, часът беше 23. На летището ме очакваше агент, държащ табелка с моето име. Това, което чух, не ме изненада, корабът беше отплавал преди пет часа. Трябваше да изчакам четири дни, докато свърши круизът и се върне обратно в пристанището, за да мога да се кача. Това, което ме изненада обаче, беше хотелът, в който ме настаниха за тези четири дни. Петзвезден хотел, осигурен от корабната компания, за която работя, ол инклузив!

Озовах се в рая, четири дни на хотел в Маями с включена всевъзможна храна, лятно време посред януари… Не съм си и мечтала за подобно нещо! Единственият недостатък в тази идилия беше, че бях с двеста долара у себе си, защото отивах на работа все пак, а не на почивка!

Съответно нямах пари, за да се насладя на всичко, което предлага това уникално място. Искаше ми се, например, да отида до плажа да се попека, но таксито до там и обратно щеше да ми струва 80 долара, което щеше да стопи голяма част от авоарите ми, а не можех да си позволя да остана съвсем без пари, знае ли се какво може да се случи от тук нататък… И така вместо до Маями бийч отидох в близкия търговски център да се разхождам и четирите дни изкарах приблизително по този начин, възползвайки се и от всички безплатни възможности за релакс, които предлагаше самият хотел. При всички случаи този бонус, който получих изневиделица – непланиран курорт преди работа, ми дойде като манна небесна и можех единствено да благодаря на съдбата. И бурята, и суматохата, и притесненията, и неизвестното… всичко избледня на фона на слънчев Маями!

Друга случка, която сега ми е забавно да си спомням, но тогава…
Имам полет в шест часа от София и съответно отивам рано, два часа преди това. Пристигам бодра на летището, но не знам, че са построили нов терминал, отивам си на стария, гледам – празно, но си мисля, че е заради ранния час, сядам на барчето да пия кафе и чакам да се съберат хора. По едно време барманът ме пита закъде ще пътувам, а аз усмихната – Мюнхен! При което той ми заявява, че тук са само вътрешните полети, а външни линии са на друг терминал. Замръзна ми и усмивката, и косата ми се изправи… Какъв друг терминал – недоумявам, докато не ми разясни, че са построили втори терминал, който се оказа и на незнайно какво разстояние от първия. Призля ми.

Наоколо няма и таксита, само някакви микробусчета имало, които се движат между двата терминала. Намерих едно от тях и казвам на шофьора карай, че изпускам самолета. В колко Ви е самолета, ме пита човекът, казвам в 6, а той: О, Вие вече сте го изпуснали. Казвам: давай бързо, има шанс. Пристигаме, хвърли ми човекът куфара, бягам аз, и в момента, в който влизам в залата, чувам името си по уредбата. Ами сега! Чекингът вече е затворен, тичам в офиса на фирмата, с чиято компания летя, казвам: викат ме за полета, закъснях. 

Добре, че попаднах на хора! Отвориха чекинга, минах през всички процедури, самолетът вече беше подготвен да излита, бягам по ръкавите, качих се! Задъхана… и усмихната.

Друга случка: Прибирам се от Бразилия през Лондон за България. Самолетът от Бразилия излетя с час и половина закъснение, а престоят ми в Лондон беше два часа. По същия начин жена със зелена жилетка ме чакаше на ръкава, българка се оказа, и ми вика: Марина Иванова? Казвам: Да. Идвай, чакаме те, бягай, бягай! Спомням си дълъг коридор и напълно неочаквано за мен да чуя българска реч в този момент. Беше двойно вълнуващо – да ми помогне българка, в Лондон! Отново успях да се кача в последния възможен момент.

Винаги, всяко пътуване ми е било свързано с нещо подобно, късметът ми явно е такъв, през какво ли не съм преминала. И всеки път, когато си помисля, че няма какво повече да ме изненада, се оказва, че има и още…

Мариана Стойкова