Пътеводител, гид… или как живеят европейците?

От Корфу до Италия с автомобил.

И ние, като всички останали, които обичат да пътуват, не рядко тръгваме да пътешестваме с автомобила си, което дори и изморително понякога, все пак носи своето очарование.

Пристигнахме на остров Корфу. Озовахме се сред невероятна природа с изключително красиви диви плажове, каквито се срещат често по островите и усещането, когато попаднем на такова място е несравнимо. Обикновено винаги е хубаво да сме на почивка или екскурзия, но има места, които истински ни вдъхновяват, а островите носят една особена енергия, която не може да се опише, а трябва да се усети.

Хотелът, в който бяхме отседнали се намираше върху  скала, а изкачването до там с кола си беше изпитание, както за шофьора, така и за возещите се. Имах усещането, че се движим по ръба. Идеално средство за вдигане на адреналина! 

След няколкото дни, в които се наслаждавахме на острова и плажовете, на слънцето и нощния бриз, дойде време да напуснем това райско място за да се отправим към следващата ни цел по маршрута – Италия. 

До там се придвижихме с ферибот и всичко щеше да бъде идеално, ако не се беше развалило времето точно по време на пътуването ни. Ферибота се клатеше доста и това ни създаде известни неудобства, но все пак успяхме и да поспим няколко часа и да пристигнем що-годе свежи в Бриндизи! 

От там продължихме нашето пътешествие към Неапол. настанихме се в хотела, отпочинахме си и се разходихме  в околността. 

На следващия ден посетихме античния Помпей. На това поредно вълшебно място все едно времето е спряло. Всичко бе някак застинало в онази отминала епоха, тихо, подредено… съвършено. Разхождахме се с часове потопени в едно особено състояние на духа, притихнали като самото място.

След разходката се отправихме към „тузарското“ крайбрежие на Амалфи и Позитано, където отново се натъкнахме на невероятна красота. Градчетата там са с толкова тесни улички, че по тях едва се провираше кола. Ново строителство няма, всички сгради са в свежи ярки цветове, добре поддържани и всяка една сама по себе си уникално красива, а в съчетание с останалите се образуваше такъв колорит, че гледайки неусетно се усмихваш и ти става едно ведро…

Продължихме пътя си към Тоскана, като спряхме в Салерно, за да вечеряме. Обиколихме гладни целия град преди да разберем, че всички ресторанти са разположени по крайбрежието и никъде другаде. Всяко кътче си има нещо свое и характерно, по което се отличава, и се отнася само за него. Там се оказа това!

Следващата ни спирка – Тоскана – идилия, рай – като картичка! Накъдето и да обърнех поглед виждах хубави къщички, подредени дворове, изрядно чисто и поддържано с много вкус.  

Натъкнахме се на градче, Сан Джиминяно, в което се извисяваха  странни, различни по големина и стил кули, които, оказа се, са останали от древността, когато стари италиански фамилии са измервали значимостта си според това на кого кулата е по величествена! По този начин се е определяло кой стои по-високо в йерархията и всеки се е стремял да построи своята кула така, че да превъзхожда останалите. Част от тях, четиринайсет на брой, са оцелели през вековете и са се запазили и до днес. 

Къщата в която бяхме настанени също беше в стар стил, който удивително добре беше съчетан с лукса и удобствата на нашето съвремие. 

В приземието на огромни каменни къщи се помещаваха малки магазинчета, носещи духа и аромата на самото място.

В Сиена вече наистина извадихме късмет. Озовахме се там в деня, в който се провеждаше конен фестивал  и целият град се беше стекъл на площада. Имаше шумно празненство, бяха опънати дълги маси с всевъзможни блюда, във въздуха се носеше аромата на прясно изпечено месо, и ние на свой ред се потопихме в атмосферата и се включихме в банкета! От там си тръгнахме нахранени, доволни и усмихнати! 

От Генуа до Канарските острови с кораб.

Разходка с круиз! – огромен кораб, невероятен лукс! Изключително удобно е да пътуваш заедно с хотела си. Не мъкнеш багажи и не губиш време в настаняване, всеки ден осъмваш на ново място – супер е! Ставаш сутринта, излизаш, разхождаш се, връщаш се обратно и нямаш грижи…  

Самият кораб е голяма забава, поместено е всичко, за което може да си помисли човек. Помислено е за всеки, и никой не бива оставен да скучае. Животът е денонощен, непрекъснато се организират забави, дискотеки, пълно е, разбира се, с европейци пенсионери, които се забавляват със завидна енергия. Изумително беше да ги наблюдава човек, бяха навсякъде, не минаваше нито един купон без тях, повече се забавляваха от младите. 

Отделна атракция сред това събрано множество от най-различни националности бяха туристите от Хонконг. В най-голямата жега, когато и по бански се потиш, всички до един бяха облечени с дрехи с дълги ръкави и крачоли, ръкавици и шапки, за да не проникне случайно слънчев лъч до кожата им. Ходеха постоянно с таблетите си в ръце и втренчени в екрана често се сблъскваха с някой от останалите гости. Бяхме се научили по време на краткото ни съжителство с тях да се оглеждахме да не ни връхлети внезапно някой. 

По време на преход, на кораба се организираше гала вечеря. Всички се обличаха изключително изискано, можеха да се видят уникални тоалети, фракове, тиари… тържествен момент, в който вечерята се превръщаше ритуал! 

Спомням си по време на едно от пътуванията ни, беше през зимата, имаше вълнение, вечеряхме и ми се допуши цигара. Запътих се към един от изходите за палубата, но беше заключено. Друг изход – отново не мога до изляза, но не попитах защо, а реших да си пуша на балкона към каютата. Приключихме с вечерята и се отправихме към стаята. Излязох на балкона, а навън беше пълна тъмнина. В следващия момент виждам пред себе си вълна, а ние сме на десета палуба!…залепнах за стъклото на вратата и по най-бърз начин заднешком се вмъкнах обратно. Разбрах защо навсякъде беше залостено. Оказа се, че навън вълнението на морето е било около осем бала, равняващо се на седем метрови вълни, а корабът не се поклащаше! Ако не бях решила да излизам изобщо нямаше да разбера, че океана се бунтува. 

По време на разходките човек натрупва много впечатления и сега, когато чуя името на някой град първото нещо, което изниква в съзнанието ми е онова, което ме е впечатлило най-силно.

Мароко, например, е низ от невероятна красота и абсолютна мизерия. За първи път видях такъв контраст. От дворците, при вида на които ти спира дъха до колибите, при вида на които ти идва да заплачеш…
 

Мадейра е мястото, на което бих останала… изключително красиво и уникално по своята същност, заредено с особена енергия място. На самия връх на острова е разположена разкошна ботаническа градина и до нея се стига с лифт.  А когато вече си горе и погледнеш, виждаш целия остров. Гледка, която си заслужава да бъде видяна. 

В Гърция веднъж извадихме голям „късмет“. Слязохме за три часа на брега и преживяхме най-голямото земетресение за периода. За щастие не бяхме в епицентъра, но въпреки това ни поразтресе и доста ни изплаши. Но това са и рисковете на пътешественика, няма как без тях!

Аз и семейството ми сме от хората, които обичаме да пътуваме и правим това при всеки удобен случай. Независимо дали с кола, кораб, самолет или автобус, всяка екскурзия или почивка има своето очарование и оставя у нас едно особено приятно усещане за пълноценно прекаран отпуск! 

Мариана Стойкова

Четете още Среща след трийсет лета възкреси отминали трепети