Учен: Проблемът с мъртвите делфини не е правилно дефиниран

За пореден път и това лято се разрази дискусия за мъртвите делфини по брега. Чуха се много, дори взаимноизключващи се мнения. 

Само преди дни Атанас Русев от сдружението „Да спасим “Корал”  публично обвини някои медии, където неправилно изтълкували решението за забраната на риболова  в Черно море. И че думите на министъра на земеделието и храните Десислава Танева по време на тяхната среща с министър-председателя Бойко Борисов по случая с изхвърлените на брега мъртви делфини били извадени от контекста. Според еколога в представянето на разговора им с премиера погрешно думата калкан била заменена с делфини. Той твърди, че на срещата било обсъдено, че 

трябва да бъдат обособени зоните, 

за които има сериозни съмнения за нелегален улов на калкан, и в тях да се въведе постоянно наблюдение. Да се проверява всеки плавателен съд, който влиза и излиза от там и ако се открие, че с него се бракониерства, да бъде иззет. В момента, ако се хване нарушител, лодката му не се конфискува и налаганите санкции изобщо не стряскат нарушителите. Екологът е категоричен, че 90% от изхвърлените на брега умрели делфини са се удушили в нелегалните мрежи за калкан. За разлика от стандартните мрежи, където отворите са по 40 см, за да  се улавят само едрите калкани, при бракониерските  били 18 - 20 см. А тяхната дължина стигала и до 100 км. Едно рибарско корабче, каквото засекли в изключителната икономическа зона на Румъния, боравело точно с такава мрежа. По неговите наблюдения от една 3 км дълга мрежа за калкан се вадят до 5 акули, 70 - 80 мъртви делфинчета и 800 кг калкан. При 100 км дължина това правело около 25 тона калкан, чиято цена на едро в Турция била 30 - 40 евро за кг, или общо печалбата е близо половин милион евро. С бракониерски мрежи било пълно и пред Украйна, имало ги и в нашите води. По думите на Атанас Русев през цялата 2015 г. били регистрирани 310 мъртви делфина, изхвърлени по българското крайбрежие, докато през тази година до края на август станали вече над 350. А това било не повече от 5-10% от „хилядите мъртви малки делфини в Черно море, защото само по турското крайбрежие има над 400 случая”. Двамата с негов румънски колега правили аутопсии на мъртви делфини, които еднозначно доказвали, че били задушени.
Неотдавна и 

браншовите рибарски сдружения се събраха 

на кръгла маса на тема „Смъртността на делфините и влиянието на риболова върху популацията им“. На срещата имаше представители на над 20 рибарски общности, собственици на риболовни кораби и рибопреработвателни предприятия. В прессъобщението след приключването й се изтъква, че форумът бил  предизвикан от тиражираното изказване на министъра на земеделието и храните за забрана на риболова в „райони, където има популации на делфини”, изказване, което било провокирано от внушенията на представители на сдруженията „Да спасим “Корал” и „Зелени Балкани”. В приетото на форума отворено писмо те категорично се противопоставят на „постоянните опити за вменяване на вина на рибарите и местните общности за смъртността на делфините…Нашите риболовни кораби, оборудвани с тралове, осъществяват дейността си в по-малко от 5% от морските ни пространства. Общо на България и Румъния се падат по-малко от 5% от уловите в Черно море. Ето защо преекспонирането на ефекта от риболова на българските рибари често звучи освен неуместно, но и буди редица съмнения за нечисти мотиви и защита на чужди интереси”. 

В своето отворено писмо те подчертават, че за установяване на точната причина за изхвърлените делфини на брега са нужни изследвания и аргументирани научни становища. Рибарските сдружения и асоциации се противопоставят на определянето на „зони за забрана и ограничаване на възможността за извършване на риболов и други рибно-стопански дейности в акваторията пред българския морски бряг ”. Те се обявяват и срещу разширяването на зоните по „Натура 2000” в Черно море.

Мнението на експерта

За коментар по въпроса с мъртвите делфини по черноморското ни крайбрежие потърсихме Константин Михайлов от Института по рибни ресурси към Селскостопанска академия. Той е член на Научния комитет и регионален представител за Черно море на ACCOBAMS (Споразумение за опазване на китоподобните бозайници в Черно море, Средиземно море и прилежащата зона на Атлантическия океан).  

Изследванията за оценка на нивото на случайния преулов на китоподобни в рибарските мрежи по нашето крайбрежие стартират още през 2010 - 2011 г. В другите черноморски страни също са извършени подобни изследвания. Като резултат са установени голям брой делфини, оплетени в рибарските мрежи, включително и в нелегалните, които са в пъти повече от законните в Черноморския регион, сподели за в. „Черно море” Константин Михайлов. Не случайно  във финалния доклад на проекта за оценка на негативното влияние на риболова върху популациите на делфините  от 2015 г. до ЕК се отчита сериозността на т.нар. незаконен, недеклариран и нерегламентиран риболов (IUU fisng), т.е. бракониерски, и се препоръчва да се понижи риболовното усилие като мярка  от първостепенно значение. В допълнение се подчертава, че пингърите като отпъждащи акустични устройства могат да се използват, но след съответните пилотни проучвания на риболовния флот и с нужната предпазливост поради проблеми с тяхната поддръжка, неправилна употреба и привикване на животните или изключване на техни хабитати (виж в. „Черно море” от 23 ноември  2015 г. със заглавие „ЕК обяви: Общо 445 000 делфина са преброени  в Черно море”). 

Според  Константин Михайлов проблемът, както се тиражира в публичното пространство, не е правилно дефиниран.  Една от причините е, че проблемите за необичайно високата смъртност сред делфините не са адресирани към точните институции, научни институти и експерти. Необходима е и съответната координация между двете отговорни министерства, особено по въпросите за управление на риболова, сезонните забрани за улов, случайния приулов, нелегалния риболов и прочие. В тази връзка може да се помисли за начини за предоставяне на мъртвите индивиди, оплетени в рибарските мрежи или открити плаващи на повърхността на водата към съответните оторизирани органи. Това ще бъде сериозна стъпка за правилното подобряване на статистиката за мъртвите индивиди и за провеждане на конкретни изследвания и дисекции.  

ЖЕРТВИ НА БРАКОНИЕРСКИТЕ МРЕЖИ стават и малките делфинчета.

Дойде ли лятото и започне изхвърлянето на мъртви делфини, веднага започва да се вдига шум, изказват се уж компетентни мнения, които не почиват на реалностите. А би трябвало да се чуе мнението на специалистите от научните институти, от МОСВ. По думите на Константин Михайлов с правилното дефиниране на проблема
 

трябва  да се тръгне стъпка по стъпка

и към неговото решаване. Това означава на първо място да се създаде необходимата организация, като се използва досегашния опит. В тази връзка трябва да се осигури и необходимото финансиране. Нужни са полеви и лабораторни изследвания, дисекции, в които да бъдат включени ветеринарен лекар и  специалисти за установяването на патоанатомични и патофизични изменения, за да бъдат открити причините, довели до смъртта, каза ученът от ИРР. Той подчерта, че такава била и препоръката от страна на ACCOBAMS.  След като бъдат извършени необходимите изследвания и анализи, ще може да се отговори и на въпроса дали сред потенциалните причини за смъртта на делфините не са и сеизмичните проучвания за полезни изкопаеми на морското дъно, военните учения в Черно море и други, които се дискутират в публичното пространство. 

Сред причините обаче има една, която е безспорна отсега – 

големият проблем с бракониерския улов, 

който е налице не само в Черно море, а и в целия Световен океан. Говори се, че нелегалните мрежи били повече във водите на Украйна, Румъния. Избягва се нашия риболов, като че ли ние сме застраховани от подобни действия. Публична тайна е, че бракониерският улов на калкан надхвърля в пъти квотния. И в безсилието си като наказателна мярка ЕК бърза да свива квотите. Рибарите пък ги заобикалят с нелегалните мрежи. И така само взаимно се лъжем. А решението е много просто. Годишните квоти реално да се определят според резултатите от регулярните изследвания за запасите на калкан, като в същото време се гарантира строгия контрол върху нелегалния улов. 

Тук не става дума за отделяне на много пари. Напоследък могат да се отчетат позитивни действия в правилната посока. МОСВ се ангажира с изготвяне на съвети/инструкции и мерки за създаване на организация за дейности относно изследванията и опазването на китоподобните в България, въпросът е те да продължат, без да спират - стъпка по стъпка, допълни в заключение Константин Михайлов.

Стефан Денков

Четете още Уникален мозъчен тръст помага за управление на крайбрежието