IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна
Морски бизнес
09:29 | 5 декември 2016
Обновен: 07:57 | 6 февруари 2023

К.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на БМК: Когато заедно дискутираме, винаги има разумно решение

Морската камара изпраща една от най-успешните си години, твърди нейният ръководител

По материала работи: Пламен Янков
К.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на БМК: Когато заедно дискутираме, винаги има разумно решение

- Навечерието на Никулден - празникът на всички моряци, рибари, как ще определите годината, която изпращате?

- Като активна и много ползотворна. Смятам, че тя е една от най-успешните години за Българската морска камара (БМК). Проведохме редица мероприятия, които определено имаха положителен ефект върху морския бизнес. Със съдействието на камарата беше организирана среща с председателя на комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към Народното събрание  Настимир Ананиев и нейния заместник Иван Вълков, която беше в Дома на моряка и беше посрещната с голям интерес от морската общност. На нея присъстваха и изпълнителният директор на ИАМА, к.д.п. Живко Петров и генералният директор ДППИ Ангел Забуртов, които имат пряко отношение към морската индустрия. Бяха поети ангажименти, които се надявам да не останат само празни приказки, на каквито сме се наслушали през изминалите години.


-  Много ли са нерешените въпроси, свързани с нормативната уредба?

- Има  сериозни проблеми, за които говорим от години. За съжаление, промените или стават много бавно, а някои от тях въобще не се случват. Неведнъж съм подчертавал, че не се обръща достатъчно внимание на морската индустрия. И това е общото мнение на бранша. Да не говорим за факта, че България все още няма национална морска политика. Един от въпросите, които поставяме през последните години, е за децентрализацията. Нашето становище е категорично и не се е променяло през годините. То среща голяма съпротива, но вярвам, че рано или късно ще стане факт. 


Правили сме не едно и две предложения за промяна в законодателството и най-вече за разделяне на ЗМПВВППРБ, като се обособи самостоятелен закон за пристанищата, отчитайки  морските и речните особености. Дори за непросветения човек е ясно, че реката се подчинява на други закони. Необходимо е да се ревизира и КТК, който в момента представлява един хетерогенен закон. Нещо, което много пречи както на морето, така и на реката. Надяваме се и това да започне да се случва, защото просто не може да продължава така. Сега с предстоящото изменение в Закона за морските пространства ще подготвим нашето становище по промените, които се отнасят най-вече за реката. 


Друго интересно събитие, което се случи (бел. ред. - за него в. „Черно море” вече информира), беше срещата с ръководството на Варненския апелативен съд в лицето на неговия председател Ванухи Аракелян и заместничката й Анета Братанова, която се проведе неотдавна. Конкретен повод за нея дадоха множеството сигнали, които получаваме в последно време както от нашите членове, така и от колеги извън нашата камара. Те са за проблемите, които възникват, след като България ратифицира Международната конвенция за арест на кораби. Оказа се, че се създава голямо напрежение, много от фирмите не могат да си получат парите за снабдяване на кораба, за извършване на малки ремонти и т.н.


- Защо се получава така?

- Първо да се върнем малко на конвенцията. Тя е ратифицирана само от 15 държави, между които истинските морски се броят на пръсти, и, за съжаление, ние сме една от тези  “отличнички”. Казвам за съжаление, защото например морска държава като Испания го направи под условие. А то е,  че конвенцията се отнася само за кораби, посещаващи техни пристанища, които плават под знамето на държавата, която е ратифицирала конвенцията, за всички останали се прилага националното им законодателство.  Ние също бихме могли да се поучим от Испания. Междувпрочем, по този повод от БМК излязохме със становище, което изпратихме и до министъра на транспорта, и до транспортната комисия в парламента, в което настояваме тази конвенция да бъде денонсирана. Даваме си сметка, че това не е толкова лесно, но настояваме да започне диалог с институциите по темата.

 


БРАНШЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА НАСТОЯВА за национална морска политика у нас.

 


- Кое създава голямото напрежение?

- Ще дам конкретен пример. Фирма снабдява кораб с продукти, примерно за 15 000 евро. Корабът заминава рано сутринта на следващия ден и снабдителят не си получава парите. Оттук нататък започва ходенето по мъките, като шансът да си получи парите е нищожен. Или другият вариант. Има достатъчно време, фирмата подава необходимите документи в съда за задържане на кораба. Но докато излезе съдебното решение, той вече е заминал. Преди да ратифицираме  конвенцията, капитанът на пристанището имаше право да задържа кораб за 72 часа , като през това време съдът се произнася. Сега какво се получава? Съдебното решение излиза след няколко дни, корабът вече е заминал и започваш да го гониш по Световния океан. Междувременно, да кажем, той се появява в Констанца и се предприемат действия за неговото задържане. След това се оказва, че корабособственикът вече е друг. Новият категорично отказва да изплаща задълженията на предишния, тъй като няма отношение към тях. И сега се получава нещо много интересно. Новият собственик съди за пропуснати ползи този, който е задържал кораба му. И накрая се оказва, че потърпевшият снабдител, вместо да получи своите 15 000 евро, бива осъден той да плати 100 000 евро. Имаме вече няколко такива случая. 


Тези въпроси бяха дискутирани на срещата ни с ВАС. На нея беше взето решение и след Нова година той ще организира семинар за обсъждане на всички проблеми. Идеята е да се намери решение с участието на всички заинтересувани страни. Камарата ще положи всички усилия това да стане.  В нашите съдилища няма морски отделения, както е в други морски държави. Тоест липсва им конкретен опит. Такива срещи и подобни семинари, какъвто със сигурност ще проведем след Нова година, са много полезни за всички. Специално за съда ползата е, че те от първо лице се запознават с проблемите и могат да си направят съответните изводи, за да коригират  своите действия по отношение на проблемите, с които се сблъсква морският бизнес. И ако е необходимо, да  обединим усилия и да настояваме за законодателни промени.


Същия ден (28 октомври)  в Бургас съвместно с ИАМА проведохме кръгла маса  по проблемите на опазването на морската среда и борбата с разливите. Знаете моето отношение по този въпрос. Още веднъж ще споделя изключително голямата си тревога за състоянието на българското търсене и спасяване на море, респективно и борбата с разливите. Никога не съм разделял тези две неща.  Един морски инцидент почти винаги прераства и в борба с разливите. А ние нямаме нито сили, нито възможност (заявявал съм го неведнъж ) да се справим с един сериозен разлив.  На тази кръгла маса  бяха представени продуктите на испанската фирма  “Екоабсорб”, която е част от големия холдинг ТЕКМО. 


На 19 ноември 2002 г. в близост до испанското крайбрежие потъна танкерът „Пресиж“,  който нанесе огромни поражения, които и досега не са напълно  преодолени. Това е една от най-големите екологични катастрофи в света. По официални данни разходите за преодоляване на последиците от разлива са над 4,5 млрд. евро, а по неофициални данни, които са може би по-правдоподобни, над 12 млрд. евро. Затова е необходимо непрекъснато да говорим за състоянието на морското ни търсене и спасяване и борбата с разливите, за възможностите за справяне с подобни инциденти.


След този инцидент “Екоабсорб” започва разработването на абсорбент. По време на демонстрацията всички присъстващи се убедихме, че става въпрос за изключително ефективен химически продукт, който  абсорбира само нефта и го ликвидира  100%. След като абсорбира нефта или мазута, препаратът го превръща в топка, която може да се рециклира, като се извлича само нефта, и той  може да се използва като гориво. Идеята за неговото представяне беше  да провокираме вниманието на ведомствата, които имат отношение към проблема, ако е нужно това да стане факт и по законодателен път. Например в Испания е абсолютно задължително фирмите, потенциални замърсители с нефтопродукти, да имат на склад подобен абсорбент.  Същото се отнася за превозвачите на нефтопродукти, пристанищата, където има потенциална опасност за подобно замърсяване. 


Друго ново през тази година е стартирането на Център за работа с морската общественост и медиация, който е към БМК. 


- Какво става с идеята за Паметника на моряка?

- Имаше продължителен застой, по една или друга причина почти бяха пропилени изминалите 8 години от създаването на фондация „Морски съдби”. Никой от нас обаче не се е отказал от идеята за  Паметник на моряка във Варна. Точно обратното. Абсурдно е морската ни столица да няма такъв монумент. Това е голям пропуск, който смятам, че в скоро време ще бъде решен. Проведохме общо събрание  на фондацията, на което беше избран нов/стар председател на  УС - к.д.п Димитър Димитров. И което е най-важното - след като седнахме на една маса все разумни хора, се получиха и разумни неща. Оказа се, че помежду си нямаме проблеми. Само, че трябваше да седнем и да си изясним позициите. По предложение на главния архитект на общината арх. Виктор Бузев беше решено мястото на паметника да бъде на възможно най-подходящото място - в началото на средната алея на ларгото срещу входа на Морската градина. С помощта на общината ще обявим национален конкурс за неговото изграждане.


- А има ли светъл лъч и за експонирането на  подводницата „Слава”?

- Пак трябва да изтъкна ролята на БМК, която събра всички заинтересувани страни, включително и от Съюза на подводничарите. Проблемът със „Слава” не е по-малък в сравнение с този за Паметника на моряка. Техническото състояние на подводницата е много тежко и ако продължава да стои така, не се знае какъв ще бъде крайният резултат. От една страна става въпрос за много пари, но другото, което е по-важното, всички трябва да се обединим около една идея за нейното бъдеще. Защото към днешна дата все още няма яснота какъв проект да бъде реализиран. От Съюза на подводничарите са категорични, а и не само те, че подводницата трябва да се съхрани такава, каквато е, тоест цялата. Има обаче и други мнения, които също не са за пренебрегване. Затова е необходимо по-широко и нормално обсъждане, за да се намери най- доброто решение за „Слава”. 

 


СТЕФАН ДЕНКОВ

 

Четете още Кап. II ранг Божидар Иванов: Най-важното е да се чувстваш в своите води

Коментари

Новини Варна