В сезона на алергиите: Как да различим сенната хрема от обикновена настинка?

Сенната хрема или алергичният ринит представлява алергична реакция към малки частици във въздуха, наречени алергени. При вдишване на алергените през носа или устата, тялото реагира чрез освобождаване на естествен химикал - хистамин. 

Симптомите на сенна хрема включват кихане, запушване на носа и дразнене на носната лигавица, гърлото, устата и очите. Алергичният ринит се различава от инфекциозния ринит, познат още като обикновена настинка. Сенната хрема не е заразна. Също така, не всички ринити са алергични. Много хора страдат от неалергичен ринит, което води до подобни симптоми. Възпалението причинява ринит, а не алергени или освобождаване на хистамин.

Няколко вътрешни и външни алергени причиняват сенна хрема. Често срещаните причинители на алергичен ринит включват:

- Цветен прашец от дървета, плевели и растения;
- Спори на мухъл;
- Пърхот от домашни любимци;
- Прахови акари.

Сенната хрема е много често срещана. В Европа около 20% от населението има алергичен ринит. През 2021 г. проучване установява, че повече от 81 милиона души са имали сезонни алергии.

Симптомите на настинка и сенна хрема са сходни, но има някои разлики. Сърбящите, червени и воднисти очи са често срещани при алергии, но не толкова често срещани при настинка. Настинката е по-вероятно да причини мускулни болки или треска.

Друг начин, по който хората могат да открият разликата е, че преди началото на алергичният ринит наличието на причинител, като смяна на сезоните или появата на нов домашен любимец. Алергиите често се случват по едно и също време всяка година, като през пролетта и края на лятото, и започват бързо. 

Настинката изчезва в рамките на една седмица, докато алергиите се задържат за по-дълъг период от време.

Алергичният ринит се появява, когато имунната система на тялото реагира на дразнител във въздуха.

Алергените са безвредни за повечето хора, но при наличието на сенна хрема, имунната система смята, че алергенът се „натрапва”. 

Следствие на това имунната система се опитва да защити тялото, като освобождава хистамин в кръвта. Той причинява възпаление и сърбеж на лигавиците в носа, очите и гърлото, тъй като тяхното действие е свързано с отделянето на алергена от организма.

Важен момент за поставяне на диагнозата алергичен ринит е кръвното изследване.

Тестът за кръвна алергия измерва антитела срещу алерген в проба от кръвта. Този кръвен тест се нарича имуноглобулин Е (IgE) тест. Той може да открие повечето видове алергии, включително хранителни алергии.

Друг метод на изследване е интрадермалният тест, който определя какви алергени причиняват появата на симптомите. При този тест след одраскване на кожата се поставя малка проба от различни алергени върху наранената повърхност (обикновено на предмишницата или гърба). Те драскат или убождат кожата ви с игла.

При алергия към специфичен алерген областта става червена, сърбяща и раздразнена за 15 до 30 минути.

Лечението на алергичен ринит включва течности, таблетки, капки за очи, назални спрейове и инжекции. 

Антихистаминовите лекарства действат като блокират хистамина, който тялото освобождава по време на алергична реакция. 

Деконгестантите са медикаменти, които облекчават отока в носната лигавица. Могат да се приемат през устата (под формата на таблетки или течна форма) или като спрей за нос.

Кортикостероидни назални спрейове намаляват възпалението и облекчават симптомите на сенна хрема.

Страничните ефекти включват главоболие, дразнене на носа, кървене от носа и кашлица.

По време на алергична реакция тялото освобождава левкотриени, хистамин и други химикали, които причиняват възпаление и симптоми на сенна хрема. Най-честият левкотриен инхибитор е монтелукаст. Някои пациенти, приемащи медикамента съобщават за промени в настроението, ярки сънища, неволеви мускулни движения и кожен обрив, пише puls.

Най-новият метод на терапия на алергичен ринит е биологичното лечение.Това лечение работи като помага на тялото да се научи да толерира алергени. Прилага се под формата на серия от инжекции (подкожна имунотерапия) с малко количество от алергена. След всяка следваща инжекция се увеличава количеството на алергена. С течение на времето имунната система развива имунитет към алергена и спира да стартира реакция към него.