Едва 57% от възрастните у нас са преминали през профилактичен преглед през 2025 г

Едва 57% от възрастните у нас са преминали през профилактичен преглед през 2025 г. Според анализ на Института за пазарна икономика страната отделя по-малко средства за превенция от средното за ЕС, а националните програми за скрининг на онкологични заболявания все още не работят пълноценно.

В България профилактиката често остава на заден план и много хора търсят лекарска помощ едва след появата на първите симптоми. Това показва нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Според данните на всеки 100 хиляди души у нас се губят около 3040 години живот, които биха могли да бъдат предотвратени. В същото време всяко евро, вложено в превенция, може да спести между 7 и 14 евро от разходи за лечение.

Д-р Цветан Йорданов е специализант по онкология и практикува лекарската професия от шест години. По думите му хората често пренебрегват  здравето си в забързаното ежедневие и се обръщат към лекар едва когато усетят неразположение.

„Когато почувстваме симптоми, това е времето, в което тялото вече е на етап, при който профилактиката може би малко е закъсняла. Затова е редно да обръщаме внимание своевременно“, обяснява той.

Анализът на ИПИ разглежда три основни направления – ваксинации, профилактични прегледи и скрининг. И в трите България изостава по отношение на резултатите, участието на хората и организацията на дейностите.

„Във всяка една от тези категории България изостава като резултати, като участие, както и по отношение на това как се организират и случват нещата“, посочва старшият икономист в ИПИ Петя Георгиева.

Данните показват, че средствата за превенция у нас са 0,23% от брутния вътрешен продукт при средно 0,36% за Европейския съюз.

Разликата се вижда и при профилактичните прегледи. През 2025 г. едва 57% от възрастните в България са преминали през такъв, докато при децата обхватът надхвърля 90%.

Особено сериозно е изоставането при скрининга за онкологични заболявания. В България все още няма реално действащи национални програми за масово ранно откриване на различните видове рак.

В отговор на запитване на Нова телевизия от Министерството на здравеопазването обясняват, че има разработена нова методика за скрининг, която трябва да бъде тествана, преди да се пристъпи към пълното ѝ прилагане в страната.

Според Петя Георгиева това все още е далеч от организиран национален скрининг.

„Това е много далече от идеята за масов, организиран скрининг за определен вид рак в цялата държава“, коментира тя.

Като пример за работещ модел икономистът посочва скандинавските държави. Там хората получават покани за изследвания, а здравната система следи кой подлежи на скрининг и дали е преминал през него. При програмите за рак на дебелото черво обхватът често надхвърля 70%.

„Идеята на скрининга е да е масов. Това е изключително важно – да е безплатен за пациента и да обиколи колкото може повече хора“, казва Георгиева.

Според здравния икономист Аркади Шарков подобряването на профилактиката у нас изисква и по-добро финансиране на извънболничната помощ. Именно първичната и специализираната извънболнична помощ имат основна роля за ранното откриване на заболяванията.

Шарков посочва, че увеличението на средствата за тези дейности е едва 5%. По думите му това не е достатъчно за подобряване на ранната диагностика и предотвратяването на заболяванията.

За лекарите профилактиката не трябва да се ограничава до отделни кампании през годината. Д-р Цветан Йорданов напомня, че всекидневно вижда колко бързо една диагноза може да промени живота на човек.

„Всички бързаме, всички работим, всички сме заети, но това, което виждам всеки ден, е как животът се преобръща на 180 градуса за две секунди“, казва той.

Лекарите съветват хората да не чакат появата или задълбочаването на симптоми, а да следят здравето си и да посещават редовно профилактични прегледи.