Болните от астма ще придобиват все по-застрашителен размер

Занапред броя на хората, които страдат от астма ще придобива все по-застрашителни размери, предвид вредностите, които ни заобикалят – тютюнопушенето и замърсената околна среда. Това обяви доц. д-р Диана Петкова, която е председател на УС на Българското дружество по белодробни болести. Тя уточни, че към този момент у нас не е правено проучване колко точно хора страдат от болестта и за това не може да каже конкретни данни. Същото се отнася и за Хроничната обструктивна белодробна болест, от която по-често потърпевши са възрастните. Локално проучване е показало например, че 14% от населението в Плевенския регион страда от това заболяване, но информация за цяла България липсва.

Доц. Петкова коментира и наболялата тема с белодробните трансплантации, които на този етап не се извършват в България. В момента у нас 14 души чакат за такава трансплантация, като в момента здравното министерство търси начини за реализирането й. „Хирургичната част от една белодробна трансплантация е рутина. Подготовката на пациентите обаче и най-вече проследяването след това е изключително важно при тази трансплантация, тъй като белия дроб е орган, който, за разлика от всички останали, контактува директно с околната среда. Т.е. отхвърлянето на присадката е едно тежко усложнение и в сравнение с трансплантацията на бъбреци тук нямаме машина, която да замени този бял дроб. В Европа практиката е такава, че трансплантациите се осъществяват в големи специализирани центрове“, коментира още доц. Петкова. 

„Това, което ние като научно дружество и специалисти сме направили в тази посока е да започнем с фазата на обучение на нашите лекари. Имахме няколко срещи с колегите от центъра във Виена. Почерпили сме информация от извора, но докато се създаде опит и школа в тази насока е нужно време. За да започнат да се правят такива трансплантации у нас основното е да има и финансова обезпеченост, която да позволи да се подготвят кадрите и наред с това да осигури абсолютно всичко онова, което е необходимо за пациента. Нужна е структура, която да е специално за тези пациенти. Също така да има финансово обезпечаване на медикаментите, които поддържат и спират изхвърлянето на този орган“, заяви също председателят на УС на Българското дружество по белодробни болести. Тя беше категорична, че докато се подготвят специалистите у нас трябва да се намери път как тези пациенти да могат да бъдат оперирани и проследявани в някои от европейските клиники. 

Вчера край Варна стартира седмия конгрес на Българското дружество по белодробни болести, в който участват близо 400 специалисти от цялата страна. Програмата включва 13 симпозиума, както и 5 пленарни лекции на изтъкнати международни специалисти. Общо лектори на конгреса са 26 чуждестранни учени от Европа и САЩ.

Никола Димитров