Непознатата история: Жената в обществото

Женското движение в България има своята богата история. Преди Освобождението българката е намирала мястото си за изява не само в благотворителните и просветителските каузи, а и в пряката борба за свобода. Не са единични случаите, в които жени са заставали начело на тази борба, развявали са знамето и с оръжие в ръка се изправяли срещу поробителя. В периода 1850 – 1860 г. се създават и първите български женски благотворителни и образователни организации с демократична структура, отворени към всички жени, независимо от тяхната религия, етнос, образование и социална принадлежност. 

До 1878 г. женските дружества в страната наброяват 61, от които 46 са в българските земи, 7 – в българските емигрантски колонии в чужбина, както и 8 девически дружества. Основните им цели са подпомагане на девическото образование и подкрепа на публикации върху женски проблеми, както и благотворителни и филантропични акции. Откриват се женски читални, организират се публични лекции и театрални постановки. След Освобождението активистките насочват действията си към достъпа до различни професии, равенство пред законите, избирателното право. Застъпен е „двуполовият модел“, който разграничава социалните роли на половете  „по природа“, което за жените определя домашната сфера.

Правата на жените се дискутират на страниците на  „Женский свят“,

първото модерно национално женско списание, целящо „гражданско“ и „патриотично“ възпитание на българските жени в духа на национализма и християнските ценности и формирането им като отговорни майки, съпруги и гражданки. То се издава във Варна, а негов директор и отговорен редактор е Теодора Г. Ноева, радетелка на женското движение, подкрепена от брат си - Атанас Манов - историк, културен деец, с активното участие на сестра им Елена Манова, наречена първата дипломирана дизайнерка на стара Варна. Заредени със свободолюбивия морски дух, тези две дами, както често се случва с активистките в женското движение (Например г-жа Анастасия Желязкова, дългогодишна председателка и една от лидерите на варненското благотворително женско културно-просветно дружество "Майка" е сестра на именития революционер Атанас Узунов. Г-жа Стефания Мирска, преводачка, писателка и общественичка, е съпруга на Кръстьо Мирски, избиран няколко пъти за кмет на Варна.), са свързани с изтъкнати политици и общественици. Теодора е съпруга на Георги Ноев, дългогодишен помощник-кмет на Варна. Тя е в ръководството на благотворителното дружество "Майка" в града, по-късно и на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие”. През март 1896 г. г-жа Теодора Ноева скандализира обществото, като извършва безпрецедентен за времето си акт, подавайки заявление в Градското общинско управление да бъде вписана в избирателните списъци, което се смята и за първата проява на движението на суфражетките във Варна, а може би и в цяла България.

Г-ЖА АНАСТАСИЯ ЖЕЛЯЗКОВА, ДЪЛГОГОДИШНА ПРЕДСЕДАТЕЛКА И ЕДНА ОТ ЛИДЕРИТЕ на варненското благотворително женско културно-просветно дружество "Майка", преводач от френски на художествена и теософска литература, сестра на именития революционер Атанас Узунов.

През 1893 г. в бр.12 от 15 юни на списание „Женски свят“ Теодора Ноева публикува обстоен анализ на „Сегашното положение на жената в обществото и в семейството“. В този материал тя определя състоянието на жените като „поробено“ и заявява, че „един от най-важните въпроси в днешно време е освобождението на поробената половина на човечеството, т.е. освобождението на жената“. 

Ето какво още пише по темата г-жа Ноева:
„Мнозина се мъчат да докажат, че жената е свободна и равна на мъжа и питат, от какво иска да се освобождава и какво равенство иска още тя. Но ако се взрем по на дълбоко, ще видим, че жената е напълно поробена от мъжът, че едната половина от човечеството притиска другата. Да се обясним: да видим дали мъжът и жената са равни пред закона, пред трудът и пред образованието; с други думи казано, дали жената има свобода да действува, свобода да живей и свобода да се развива.

Кръгът в който законът е поставил жената да действува е много тесен

той я е ограничил само между четирите стени на къщата; тук справедливо може да се каже, че той за едни (мъжете) е майка, за други (жените) е мащеха. На мъжете той дава всички средства, с които те могат да постигнат своето щастие; той е така устроен, като че ли обществото се състои само от мъже, а за жените и дума не се споменава. Само мъжете имат право да гласуват, само те имат право да избират свои представители и да прокарват свои искания, а жените нямат достъп до това, с много малки изключения, например в Съединените Щати и някои области на Русия, където жената може да гласува. 

НАЙ-ЯРКИЯТ ПРИМЕР ЗА ЕМАНЦИПАЦИЯ НА ЖЕНА ОТ МАЛЪК ПРОВИНЦИАЛЕН ГРАД (РАЗГРАД) СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО Е СТЕФАНИЯ МИРСКА. Получила високо образование още преди Освобождението, тя е първата гимназиална учителка във Варна, преводачка, писателка, общественичка. Съпругът й Кръстьо Мирски, културен и напредничав човек – политик, публицист, общественик, избиран няколко пъти за кмет на Варна и народен представител, много се гордеел с умната си и образована съпруга. Кръстьо Мирски събирал вестници, в които пишела Стефания, и ги изпращал на майка й, която била също една от най-будните жени на своето време - Станка Николица Спасо-Еленина, съпруга на Никола Икономов.

Жените ги причисляват към непълнолетните и слабоумните, които имат нужда от опека. Въобще жената не взима никакво участие в политиката. Но, да оставим за сега политическите си права на заден план и да видим, дали жената и мъжът са равни пред труда.

Трябва ли жената да работи? Длъжна ли е тя да се грижи за собственото си съществувание? Много пъти съм чувала да отговарят на този въпрос отрицателно, като казват, че назначението на жената е било къщата и че там са я чакали работи много по-различни, отколкото да си мисли за печалби от собствените си ръце, защото именно на тях лежало възпитанието на децата им. Аз, от моя страна пък, искам да кажа, че ние трябва да работим, защото много от нас не са женени или не искат да се женят, други пък са разведени или пък са вдовици. Тогава те да мрат от глад, нали? Ами и женените жени, особено тези на работническата класа, осигурени ли са и в бъдеще? – Съвсем не, защото занаятите на по-голяма част от работниците са свързани с големи опасности, рудокопача, машиниста, дюлгерина (строителя) и мн. други, въобще живота на работника е много опасен, отколкото този на търговеца или чиновника, и така щото работника живее днеска за днеска, а утре какво ще го сполети, той не знае. И сега ако случайно умре бащата на едно такова семейство, то какво ще прави майката, която не знае никакъв занаят? Но макар и да може жената да се прехранва и да възпитава децата си, когато мъжът й е жив и когато овдовей, то тя пак трябва да работи, защото като издържа мъжът цялото семейство, жената се намира повече в зависимост: колкото повече човек е икономически зависим от някого, толкова повече той бива зависим и поробен във всяко отношение.

А до кога ний ще бъдем зависими от милостта на мъжете?

До кога ще бъдем робини? Време е вече всяка една да каже: „И аз от моя страна ще внасям в къщи!“ Наистина, че жената работи в къщи и нейната работа може да струва повече, но главното е, че никой не обръща внимание на къщната работа.
Може би ще ме попитате, читателю и читателко: Ами възпитанието на децата си на кого ще предостави тогава жената? – Ами тези жени, които остават в къщи дали сами се занимават с възпитанието на своите деца? Съвсем не! Тези, които имаме средства още от началото и поддаваме под чуждо влияние, като им вземаме дойка, после ги предаваме на домашните слуги и най после в някой пансион; по бедните пък, при все че стоят в къщи, те не обръщат почти никакво внимание на децата си, а се занимават с къщните си работи. Така щото остава ли майката в къщи или не, няма голяма разлика.“

Макар и сериозно обременен от предразсъдъците на социалната прослойка, от която самата тя произхожда, анализът на г-жа Теодора Ноева ни дава ясна представа за социалната значимост на жената в обществото в края на ХІХ век. До края на живота си смелата варненка продължава да се бори за разрешаването на „женския въпрос“ и публикува в списание „Женски свят” статии по актуални за времето си проблеми на българката: равнопоставеност в образованието, включително достъп до висше образование на жените, правото на жените да се трудят, изравняване на заплатите на учителите и на учителките, срещу забраната за учителстване на омъжените жени и пр. 

Следва продължение.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още Непознатата история: Първата проява на движението на суфражетките във Варна