Непознатата история: „Подпомаганье сиромасите“

„У нас май мъчничко ще се намерят госпожици и госпожи, които да оставят своите работи, разходки и др. и да плетат и шият за нещастните; повечето се поддържат о поговорката “Съжалявам, но не помагам!“. С този далеч неласкателен за дамите от варненското общество извод започва статията със заглавие „Подпомаганье сиромасите“, публикувана в бр. 24 от 20 декември 1897 г. на списание „Женски свят“. Авторката на материала С. А. Ризова съвсем няма намерение само да критикува своите посестрими, а да ги „пробуди“ към грижа за ближния и да сподели с тях интересни идеи за развитие на „благотворителното“ дело във Варна и България.

По това време във Варна участието на дамите от по-заможните кръгове на обществото в различни благотворителни дружества и организации вече е традиция. Много от тях членуват и в основаното през 1889 г. дружество „Майка“. Още в първите години на своето създаване дружеството развива широка благотворителна дейност. Целите и съдържанието на първия устав на женското благотворително дружество „Майка“ – Варна, са следните: 1. Подпомагане на бедни българки в града – вдовици и сирачета; да поддържа бедни ученички в местните български училища. 2. Да се старае да приучи към дружествен живот гражданките на Варна. 3. Грижи за умственото и нравственото развитие на членките, като се открие и уреди библиотека със салон за различни беседи и читалня за жени. 4. След време да се открие девическо техническо училище. Дейността на женското благотворително дружество „Майка“ се очертава главно в четири насоки: 1. Училищно дело. 2. Благотворително дело. 3. Просвета. 4. Жената в помощ на народа си. Просветната дейност се насочва в три пункта: 1. Домакинска. 2. Гражданска. 3. Обща.

Въпреки благородните цели, които си поставят членовете му, в женското благотворително дружество „Майка” организационният живот съвсем не върви по „мед и масло“.

Дамите скоро се разделят на два лагера вследствие на идеите за реализиране благотворителността си

В единия лагер са д-р Головина, г-жа Аврамова и г-жа Тимофеева, които провъзгласяват за своя почетна председателка г-жа Черкавска, руска консулка, благодарение на която образували свое дружество „Саморазвитие”.

В другия лагер остават д-р Анастасия Железкова, г-жа Драсова, д-р Бичева, д-р Ряскова, г-жа Теодора Ноева, съпругата на бъдещия кмет на града Иван Церов – г-жа Н. Церова, и др. Но именно през 1897 г. дружество „Майка“ отново е разлюляно от конфликти.  Особено сериозен е този между председателката на дружеството д-р Анастасия Железкова и г-жа Теодора Ноева, директорка на списание „Женский свят“, която ползвала страниците на ръководеното от нея издание, за да критикува дейността на ръководството на дружеството. Статия в бр. 14 от 20 юли 1897 г. на същото издание описва образно поредното заседание на дружеството, на което двете дами влезли в открит конфликт: „То не беше заседание - просто една анархия, една гюрюлтия; нещо на което действително е срам да се оприличи! По-благоразумните и мирни госпожи предпочетоха да се оттеглят една по една, като разбраха, че там не е за тях място!“

Материалът, който г-жа Ризова изпраща до списание „Женски свят“, има за цел да накара дамите, които са част от „цвета на обществения живот във Варна“, да загърбят личните си амбиции и конфликти и да се отдадат изцяло на благородната кауза – подпомагане на нуждаещите се и грижа за „издигане на жената и за подготвянето и за съпруга и майка“. Ето какво споделя авторката на статията: „По други места Г-ци и Г-жи още от стъпването на есента правят разни концерти и театрални увеселения, от приходите на които облекчават участта на много къщи, на които комините всред лютата зима не се виждат да пушат и които болни и немощни от глад, гният и изчезват без време, като при това и плетат и шият през цяло лято и раздават на такивато сиромаси, но у нас далеч е още тази хуманност.

Наскоро бях в провинцията и имах случай да се видя с доста развити Г-ци и Г-жи и щом заченвах този въпрос, всички се оправдаваха, че не знаели нито да пеят, нито да свирят, за да устрояват концерти, а пък в театрално не могли да вземат участие, защото първите щели да бъдат компрометирани, а вторите не смеели от завистливите си мъже“. Г-жа Ризова споделя правотата в опасенията на дамите, но в същото време им препоръчва да не се отказват и да ползват за своята благотворителна дейност нововъведенията, пристигащи от Европа, и да организират „фонографически концерти, Кинематографически или с Магически фенер представления“.

Съветите на г-жа Ризова са изключително навременни и добронамерени, защото в общественото пространство скандалите, които съпътстват благотворителната дейност на дамите в дружество „Майка“, вече са подложени на сериозно обществено порицание.

Почти всички вестници подлагат ръководството на дружеството на критика

Започва и сериозна ревизия на разходването на събраните средства. Тя също предизвиква огромен обществен интерес, като се има и предвид, че една от дарителките на дружеството е княгиня Мария Луиза.

СЛЕД СКАНДАЛА ПРЕЗ 1897 Г. ОТЧЕТИТЕ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ на дружеството се публикували редовно във „Варненски общински вестник“.

Според кратка бележка, публикувана в бр. 6 от 20 март 1898 г. на списание „Женски свят“, комисията, която била назначена да ревизира сметките на дружеството, изготвила протокол, който „не показвал работите така чисти и верни, както г-жа Д-р Железкова заявила пред събранието на дружеството“, а Женското благотворително дружество „Майка“ си избрало ново ръководство с председател г-жа Бакърджиева, подпредседател г-жа Дарсова, деловодителка Е. Коларова. Директорката на „Женски свят“ споделя в публикацията одобрението си от състава на новото управление на организацията и така приключва конфликтът между ръководствата на списанието и дружеството.

Въпреки критиките и обществения скандал обаче, през 1897 г. Женското благотворително дружество „Майка“ реализира една от най-големите си инициативи за своето съществуване –

открива стопанското училище „Трудолюбие“  

и започва периодично да организира практически курсове по домакинство и шев. Занятията в училището се провеждат по програмата на Министерството на търговията, промишлеността и труда, отдел „Търговско-промишлено образование“, съгласно всички изисквания за професионално образование. Ученичките прекарват тригодишен курс, държат зрелостен изпит и след една година стаж се явяват на майсторски изпит пред Търговско- индустриалната камара.

ТОНИРАНА В ЦВЯТ ПЕЧАТНА ПОКАНА НА ДРУЖЕСТВО “Д-Р А. ГОЛОВИНА” И СЕКЦИЯ “НОВИ СТРЕМЕЖИ” ПРИ ДРУЖЕСТВО “МАЙКА”. Забава в салоните на Военния клуб на 12 декември 1935 г. от 8 ч. (вечерта). Вход - платен. Приходите са с благотворителни цели за бедни кърмачета при детски здравни станции и безплатни трапезарии при стопанско училище “Трудолюбие”.

Основната цел на обучението била както професионална подготовка на девойките за майсторки, така и да им бъдат дадени достатъчно знания и да овладеят необходимите умения, за да могат самостоятелно да изработват своето и на семействата си облекло и да станат примерни домакини.

Възпитаничките на училището получават и една добра общообразователна култура, за да станат просветени майки, домакини и гражданки.

Първата директорка на училището е Мария Шишманова, специализирала в Белгия. Следващата е Райна Попова, специализирала в Прага. От 1931 г. патронен празник на училището е 31 май.

През 1934 г. училище „Трудолюбие“ е преустроено в гимназия и получава името „Практическо занаятчийско училище“, като тригодишният курс на обучение става петгодишен. Учебната програма се разширява и се въвеждат нови учебни предмети: български език, сметководство с калкулация, търговска кореспонденция, професионално законодателство, готварство, история на облеклото, гимнастика и пеене. Изучават се етика на храненето и естетика на сервирането.

По време на втория мандат на варненския кмет Михаил Колони дружеството подава молба да се разреши изграждане на собствена сграда. На заседание на Общинския съвет на 14 януари 1890 г. е отстъпен общински терен с площ 1266,50 м² безвъзмездно като дарение за изграждане на същата.  

През 1900 г. е изградена сградата на професионалното стопанско училище „Трудолюбие“,

известна като дом „Майка“ (днес е Матроски клуб). Сградата е проектирана на един етаж от френския архитект Анри Пиер. Училището е открито на 19 ноември 1900 г. През 1914 г., сградата е надстроена с втори етаж и електрифицирана. През 1932 г. в двора е изграден училищен салон със сцена, а за учебната 1937-1938 г. са пристроени две класни стаи.

През 1932 г. дружество „Майка“ изгражда до самата сграда гимнастически салон със сцена за театрални постановки.

ПЛАКАТ-ПОКАНА ПО ПОВОД 50-ГОДИШНИНАТА на дружеството и 42-годишнината на училището.

Женското благотворително дружество „Майка“ се е ангажирало от първия ден на създаването си с осигуряване на необходимите средства за функционирането на стопанското училище „Трудолюбие“. За целта настоятелството на дружеството ежегодно организирало концерти и разигравало томболи за увеличаване на средствата, общинският театър изнасял благотворително представление с томбола в полза на училището.

Всяка година ученичките организирали изложба, включваща забава и томбола от предмети, изработени от тях, чиито приходи също били предназначени за издръжка на училището.

Благодарение на щедрата материална и морална подкрепа на просветените варненски граждани и гражданки, които с масовото си посещение на тези забавления допринасяли за натрупването на необходимите средства, дружеството успявало да реализира приходи, необходими за издръжката на стопанското училище „Трудолюбие“.

Ежегодно на края на всяка учебна година на Петровден дружеството уреждало голяма изложба на изработени от ученичките предмети, а многократно с такива предмети участвали и в Художествената занаятчийска изложба в София.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Вижте още: 

Непознатата история: Варна се грижи за своите бедни

 

 

 

Непознатата история: Позволителен билет за просия във Варна

 

Непознатата история: Моралът в Държавната девическа гимназия във Варна