Непознатата история: Развитие на Варна в северна посока и създаване на огромна курортна зона планирали общинари и архитекти през 1930 г.
Благоустройственият правилник на курортното предградие регламентирал строителството по цялото протежение на „държавното шосе Варна - Евксиноград“ и сливане на града с курорта Св. Константин
Публикувана: 19 Feb 2019 | 8:53

 

ПЛАНЪТ на Варна от 1924 г.

 

 

През април 1930 г. Общинският съвет бламира кмета на Варна Никола Попов и на негово място е избран за временно изпълняващ длъжността, до провеждането на избори в началото на 1932 г., Първан Боянов. Той встъпва в длъжност на 11 април 1930 г. Новият кмет е адвокат по професия, представител на  Демократическия сговор и твърдо вярва, че „ако Варна иска да върви по пътя на модерните европейски градове, ще трябва да последва примера им - чрез дългосрочни заеми да изгради своето благоустройство“. През неговия мандат се изграждат мостове за свързване на отделни части в града и извън него. Общината сключва заем за строеж на жилища. Увеличава средствата за подпомагане на бедни и болни граждани.

 

ПЪРВАН БОЯНОВ, кмет на Варна в периода 1930 – 1932 г.

 

 

Първан Боянов смята, че трябва да се работи за модернизацията на курорта: създаване на развлечения за чужденците, нови подобрения в Морската градина, поддържане чистотата на града, подобряване качеството на услугите. 


Един от приоритетите на Боянов като кмет е регулацията на града и през мандата му почти се завършва регулирането на улиците в старата част на града. Изработват се дворните регулации по плана на кв. „Сес-Севмес“ (днешният кв. „Аспарухово“. В превод от турски името означава „глас не обича“ или „тихо място“) и се приема „Благоустройствен правилник на курортното предградие на гр. Варна“, или т.нар. Пекаревия (по името на Йордан Пекарев, който като председател на тричленната комисия през 1921 г. обявява Варна за „специален и свободен курортен град“). Основната идея на този „Благоустройствен правилник“ била за 


развитие на града в посока курорта Св. Константин и сливане на курортното предградие на Варна с него,

а средствата за отчуждителни процедури, за строеж на пътища и др. обществени нужди се предвиждало да бъдат осигурявани от собствениците на парцели в района под формата на лична и обща регулационна тегоба.


Документът е публикуван в бр. 238 от 20 декември 1930 г.:

„Регулационната комисия по чл. 9 от закона за Благоустройството при Варнен. Гр. Общ Управление в състав: за Варн. Окр. Управител секретар Ив. Хр. Дучев, за Варн Окр. Ивженер Арх. В. Несторов, Варн. Общ. Инженер В. Д. Кърдънев, Варн. Общ. Лекар Д-р Mapтев и делегираните общински съветници Инж. Зл. Бръчков и Арх. Ст. В. в заседанието си на 24 и 25 ноемврий 1930 год. след обстойно разглеждане на из работения от Техническата Дирекция проект за благоустройствен правилник на курортното предградие на гр. Варна, прие същия в следната редакция: 

 

І. Общи наредби

Чл.1. Регулационният план на курортното предградие на гр. Варна обхваща имотите, които се намират от двете страни на държавното шосе Варна — Евксиноград — Св. Константин и се простира от строителната част на града до курорта Св. Константин, а в страни: на юг до морския брег и на север до 500 метра от шосето…


Настоящия правилник съставлява допълнение и обяснение на закона за Благоустройството.


Чл.2 При изработване на плана ще се предвидят пътища (улици) с широчина най-малко 6 метра, а в изключителни случаи задънени пътища с малък площад за общо ползване от няколко парцела. Ако квартала има към пътя повече от 150 метра фасадна дължина, ще се допущат междупарцелни пътеки от 1,5 м. широчина, за да се създаде по възможност  пряк излаз на пешеходци до морския бряг.


При по-голяма широчина на пътя, ще се предвижда и по една алея между окопа на пътя и регулационната линия с широчина според назначението на пътя и нуждата от тази алея.

 

Чл.3 Максималната големина на отделните парцели е:

А) В кварталите между шосето Варна – Евксиноград и морето 2000 кв.м. с фасада към пътя или площада минимум 30 метра и дълбочина не по-малко 2-2,5 пъти от фасадата. При по-големи фасадни дължини дълбочината трябва да бъде поне 60 метра.


Б) В кварталите северно от шосето – 1000 кв.м. с фасада към пътя или площада минимум 20 м. и дълбочина не по-малко от 2,5 пъти от фасадната, При по-голяма фасадна дължина, дълбочината трябва да бъде поне 40 м.


Забележка към чл.3 – Дворищата (местата) между шосето Варна – Евксиноград и морето, които до влизане в сила на настоящия Правилник са имали поне 1000 кв.м.  и фасада 20 м., не се смятат за маломерни и им се отреждат парцели с квадратура, каквато са имали, ако не може да се упълномерят до 2000 кв.м. с разполагаеми части от съседните дворища.

 

Чл. 4. Дворищните регулационни проекти ще се научават и изработват въз основа на закона за благоустройството, като се имат предвид и следните условия:


А) Маломерно дворище или останало такова след прокарването на улица или площад се упълномерява с разполагаеми части от съседните дворища, ако съдържа 3/5 от допустимите съгласно чл.3 минимални размери, иначе то се разпределя между съседните пълномерни дворища.


Б) Пълномерни дворища, които нямат покрай някоя нова улица 20 м. лице в кварталите между шосето Варна – Евксиноград и морето или най-малко 15 м. лице в кварталите северно над това шосе, се считат задънени и се разпределят между съседните дворища, ако не може да се уреголират чрез поносими за последните комперсаторни заменявания.

 

Чл.5. Всеки парцел (урегулирано място) ще се владей и застроява като извънредно подобрена недвижимост по смисъла на чл. 37 в свръзка с чл.35, ал.2 от закона за Благоустройството. Отчуждават се при това във всецела съразмерна тяжест на всички стопани на парцели в предградието освен местата за пътища и всички места, които са отредени или би се отредили в плана за площади, кръстопътища, речни корита, игрища, църкви, училища и други общи потреби.
Местата и постройките за държавното шосе Варна – Евксиноград и за алеи покрай него ще се отчуждават от държавата, респективно от Министерството на О.С.П.Б. което министерство се грижи за направата и поддържането им, а тия за алеята по морския бряг – от общината.

 

Чл.6. Стойността на местата за пътища до 12 м.  широчина, а за по-широки пътища и за площади – стойността на една ивица от 6м. широчина покрай всяка улица (площад) регулационна линия, е в тяжест на всички собственици на парцели, лежащи на тоя път или площад, и то съразмерно с фасадната дължина на парцелите. 


Това е лична регулационна тегоба и се поема от собствениците на тия парцели, безразлично дали имота им се засяга или не от регулацията на улицата или площада, стига те да лежат на тая улица или площад.


На собствениците на парцели лежащи на улица от 12 метра, на ъгъл и на площади личната регулационна тегоба се увеличава от 10% - 50% в зависимост от важността на улицата, на ъгъла и на площада, и получената сума от това увеличение остава в полза на курортния фонд.

 

ХАРАКТЕРНА АРХИТЕКТУРА за кьошк в местността Траката.

 

 

Чл.8. Стойността на местата за по-широки от 12 метра пътища (улици) за площади (след като се приспадне квадратурата на ивицата от 6 метра широчина, личната регулационна тегоба, чл.6), (както и стойността на местата за кръстопътища, речни корита, игрища, църкви, училища и др. общи потреби, а така също и на всички постройки и посаждения (лози, овощни дръвчета и др.) отчуждени регулационно за улици, от каквато и да е широчина, площади и за обща употреба, е в тежест на всички стопани, имотите на които получават парцели в предградието, съразмерно с фасадната дължина на парцела. Това е обща регулационна тегоба на всеки отделен стопанин. Тя се изчислява съгласно следния пример:
Ако стойността на всички места, постройки и посаждения, отчуждавани за улици, площади или общи потреба, платими от общата регулационна тегоба в предградието, възлиза на общата сума 300 000 лв., а сбора от фасадните дължини възлиза на 30 000 линейни метра, то на всеки линеен метър фасадна дължина ще отговарят 10 лв., а пък на стопаните с 20 м. фасадна дължина ще се паднат 200 лв., като обща регулационна тегоба.


Първоначалният установен коефициент за обща регулационна тегоба (в примера 10 лв.) не се намалява при евентуално уголемяване на предградието с нови квартали. Това се прави с цел за запълване на курортния фонд на предградието (чл.12). Същият коефициент обаче ще се увеличава винаги, когато стане нужда за по-големи отчуждения в следствие на изменение на първоначално утвърдения регулационен план.

 

Забележка. За парцелите находящи се между шосето и морето общата регулационна тегоба се увеличава с 10% в полза на курортния фонд.


Чл. 9. Преди да се изработи регулационен проект на предградието общината разпорежда да се изучат и установят съгласно чл. 30 от закона за благоустройството категориите и общите цени на всички места, които обема предградието. По така еднотипните оценки се приготвят, след изработването и утвърждаването на регулационния план, сметките на личната и общата регулационна тегоба.


Чл. 10. Предавани по регулационен ред частни места към съседни парцели се изплащат по увеличение от 50 % общи оценки, но ако заинтересованите страни не се съгласят, спорните цени се определят по реда изложен в чл. 27, 28, 29 и 39 от закона за благоустройството. По общия ред се оценяват и постройките и посажденията, които би се отчуждили за прилагане на дворищни регулации или за пътища, площади, игрища, църкви, училища и други общи потреби, като комисията по чл. 27 се засили от един общински или държавен агроном, когато се отчуждават посаждения.


Чл.11. Маломерните части от стари пътища, речни корита и общинска мера, които се предават по регулационен ред към парцела, се заплащат по общите цени, но увеличени с 50 % за в полза на курортния фонд на предградието.

 

Чл.12. Сумите от общата и лична регулационна тегоба се внасят в курортния фонд на предградието, който се влага на текуща лихвена сметка в Б. 3. Банка —- Варненски клон и се управлява от Варн. Гр. Община.


От събраните суми във фонда общината изплаща отчуждените места, 

сгради и посаждения за улица, площад или обща потреба, както и разходите въобще упоменати в чл. 37 от закона за благоустройството.


Чл.13. Отредени в плана за разни общи потреби частни места и находящи се в тех сгради се използуват от стопаните им до техното отчуждение без всекакви промени, които могат да увеличат стойността им. Щом обаче бъдат изплатени, те ще се използуват временно от общината временно по начин какъвто тя намери за добре, до гдето бъдат употребени за определената в регулационния план цел.

 

Чл.14. Когато за дадена улица, площад или друга обща потреба не постъпят сумите определени в чл. чл. 6 — 8, общината може да събере остатъка по принудителен начин от останалите още неиздължили се стопани, и го внесе в курортния фонд.

 

ОБЩ ИЗГЛЕД на местността, 1934 г.

 

 

 

II. Строителни наредби

Чл.15. При наличността на надлежно утвърдени и влезли в сила регулации Техническата Дирекция при Варн. Гр. Община ще издава позволителни билети за право строение и строителна линия, когато желающият да строи изпълни следните условия:

 

а) Да има нотариален акт за парцела си и официална скица надлежно попълнена с всички близко стоящи постройки, нуждничните и помийни ями и кладенци в околните парцели;

б) Да е изравнил или гарантирал регулационните си сметки и тегоби, ако последните са определени и изчислени;


в) Да е показано в скицата где ще бъдат разположени постройката, ямите нужднична и помийна и кладенеца;

 

г) Да има план в три екземпляра за проектираната нова постройка;

 

д) Да е изплатил строителната такса към общината.

 

Чл.16 Разположението на всеко ново здание се удобрява предварително от Техническата Дирекция при Варн. Гр. Община, което требва да бъде такова, че да не се пречи на гледката към морето на съседните постройки. Стопани несъгласни с удобрено разположение за новите техни огради, могат да го обжалват пред Варн. Окр. Инженерство, но немат право сами да го променят, и 

 

построеното евентуално без предварително разрешение се събаря от общината

веднага след като, се констатира с акт нарушението. Напълно извършени незаконни факти не отменят в нищо събарянето.

 

Чл.17. Помийните и нуждничните ями се изкопават далеко най малко 5 метра от съседните граници и от пътя (улицата) и 10 метра от кладенци, и не могат да бъдат по-дълбоки от 4 метра. Разстоянието се мери от най-близката вътрешна повърхност на стената на трапа или кладенеца. До прокарването на водопровод и канализация в предградието, ямите требва да се правят зидани и водонепропускаеми, за да се предпази подпочвената вода, която служи за пиене почти на целото предградие, от замърсяване.

 

Чл.18. Във всеки застроен парцел требва да има специален, маскиран от растителност, трап, в който да се събира сметта, която да се изгаря от време навреме. Тия трапове требва да отстоят най-малко на 5 метра от най-близкия кладенец.


Чл.19. Всеко ново здание, което ще се строи, когато е над 20 кв. м. требва да има вилообразен вид и да е заобиколено с градина. Зданията се строят задължително най малко 10 метра от пътя (улицата) и 3 метра от съседните граници, и требва да имат фасади от всички страни. Разстоянието между отделните постройки в един и същи парцел е най-малко 6 метра.

 

Всеко здание може да се състои най-много от три етажа партер и два етажа (освен сутерена) и височината му да не превишава 12 метра, мерено от терена до долната повърхност на тавана на най-горния жилищен етаж. Тия условия са задължителни и за постройки предназначени за дюкяни, фурни, бирарии, кинематографи и др. Подобен род заведения се откриват само в специално строени за тая цел здания и след разрешение от общинската санитарна власт.

 

Чл.20. Всеки парцел може да бъде застроен най-много до 20% от общата си повърхност.


Чл.21. Оградите не могат да бъдат в никой случай изцело плътно зидани и с масивни колони на разстояние по-малко от 3 метра. Плътно зиданата част на оградата требва да бъде не по-висока от 40 см. над терена, а общата височина на оградата да не превишава 1.70 м.

 

Чл. 22. Не се допущат:
а) Постройки и пристройки на самата гранична или улична линия и с калкан към
съседния парцел;

 

б) Здания със зимнични (сутеренни) жилищни стаи;

 

в) Каквито и да било нови фабрики, индустриални заведения от I, II и III категории, както и селско-стопански сгради, а сега съществующите такива — до техното закриване — ще се поддържат в сегашното им положение по всестранно безвреден начин за съседите и за обществото, като се опазват съответните за това санитарни и други закони и наредби, без право на разширение на заведението и сградата.

 

г) Нуждници като отделна, самостоятелна постройка.

 

Чл.23. Спрямо нарушителите на регулационния план и на настоящия правилник
се прилагат всецяло наказателните разпореждания на закона за Благоустройството.

 

Чл.24. Настоящия правилник влиза в сила след като се утвърди с указ и може да се изменява и допълва само при доказана нужда, изучена и установена по реда указан в чл.16 от закона за Благоустройството, искано от мотивиран протокол на комисията предвидена в чл. 9 от същия закон.

 

Чл.25. Варненската Градска Община напечатва настоящия правилник и връчва

по един екземпляр на всеки стопанин, който поиска скица за местото си или позволителен билет за строеж, срещу 5 лв. такса в полза на курортния фонд за
предградието.“

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още от рубриката "Непознатата история":

 

Тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град

Театралното дело във Варна и жълтите вестници

Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Третото кметуване на Руси Матеев – казино в Морската и бюфет в „Максуда“

Второто кметуване на Коста Ранков

Управлението на Жеко Жеков

Болестите, които лекува Варна

Коментари ( 0 )