Непознатата история: Панайот Кърджиев – кметът, който затвори кафе-шантаните и си отряза заплатата
За миналото на Варна и управниците й през погледа на Христо Мирски
Публикувана: 26 Feb 2019 | 9:02

През 1928 година Христо Кръстьо Мирски, общински съветник и син на известния в миналото виден варненски общественик, народен представител и кмет Кръстьо Мирски, пише за вечерното издание вестник „Варненска поща“ поредица от материали, чийто преработен вариант четири години по-късно става основата на рубриката на „Варненски Общински Вестник“ - „Миналото на Варна и управниците й“. 

 

Интересното в тези разкази за бившите кметове на града е, че авторът използва „историческия“ контекст, за да прави чисто политически внушения. Мирски избира и представя пред публиките само тази част от решенията на общинарите, взети през управлението на един или друг кмет, представящи го в светлината, която авторът иска да внуши според собствените си партийни пристрастия. 


Христо Мирски е активен член на Демократическата партия и на нейните ръководни органи и затова е изключително интересно отношението му към краткото кметуване на един активен деец на Македоно-одринската организация, опълченеца Панайот Кърджиев, който става кмет на Варна на 11 юли 1902 г. и управлява града точно 1 г. и 14 дни.


Но първо да си припомним кой е Панайот Кърджиев. Той е роден през 1853 г. в с. Арбанаси, но израства в Русе, където се преместват неговите родители. Единият му брат - Тома Кърджиев, е революционер, а другият му брат - Георги Кърджиев, радикал-социалист по убеждения, издава по късно в. "Варненски вестник".


Панайот Кърджиев е бил  доброволец в Първа опълченска дружина по време на Освободителната война и участва с нея в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора. След Освобождението първоначално работи в Русенския общински съд, а след това в Апелативния съд в Разград. През 1887 г. е назначен за прокурор. Скоро след това идва да живее във Варна. След като подава оставката си през 1903 г., Панайот Кърджиев работи като адвокат. Той е избран за депутат на Петото велико народно събрание.


През 1921 г., когато е избран отново за общински съветник във Варна, 


Кърджиев е от квотата на Прогресивнолибералната партия (цанковист), 

трябва да имаме този факт предвид, когато четем написаното от Мирски, защото през 1923 г. тази партия става част от Демократичния сговор. Т.е., Кърджиев и авторът са „от една и съща страна на барикадата“.


Историческият факт е, че през краткото си кметуване Панайот Кърджиев се опитва да  продължава опитите за благоустройство на  Варна - поставяне на тротоари по улиците в централната част на града, направа на чешми в Новата циганска махала и др. По негово разпореждане е направен и подробен опис на всички движими и недвижими общински имоти. Но истината е, че за толкова кратък период и при наличието на огромен финансов дефицит в хазната не е могъл да направи нищо по-значимо за града.


Да видим как представя  Христо Мирски едногодишното кметуване на Панайот Кърджиев в бр. 289 от 11 октомври 1932 г. на „Варненски общински вестник“:


„На 15 IX 1902 г. новоизбрания общински съвет  в състав: Панайот Кърджиев, Тодор Раев, Стефан Бабаджов, Зафир Зафиров, Дамян Перелингов, Тенчо Чирпанлиев. Георги Антонов, Иван Дамянов, Иван  Вичев, А. Фока, Д. Ханджиоолу, Ст. Юшенлийски, Хюсию Налбантоглу, Юнуз х. Гафаров, X. X. Томасян и Исм. Хасанов е имал първото си заседание, което е било тържествено по повод идването в гр. Варна на 12 IX на Н. И. Вие. Велики Княз Николай Николаевич, като представител на руският цар при Шипченските тържества заедно с Н. Сиятелство Генерал Гр. Игнатиев, неуморимия деец за освобождението на България, виновник за българската свобода и искрен доброжелател на България. В това заседание след молебена съветът е одобрил постановлението на бившата тричленна комисия, с което е било решено да се преименува градската градина Цар Освободител, да се пригласи Гр. Игнатиев за почетен гражданин и бюста на последния в естествена величина да се постави в градската градина.

 

На 16. IX. 1902 г. е бил избран за кмет Панайот Кърджиев, 

 

а за негови помощници Тодор Раев и Зафир Зафиров. 


В протокола на съвета от 18 IX с. г. е вместен пълният текст на адреса, който бил поднесен от общ. съвет на Великия Княз. Текстът е следният:


„В. И. В.,


Представителите на Варна, щастливи сме от страна на Варнен. гражданство, първи да Ви приветствуваме в свободна България с „Добре дошли".


Вие стъпвате в страната, гдето преди 25 години храбро се сражавахте за нейната свобода.


Сега, обкръжени с останалите живи Ваши другари-съподвижници, всред нас идвате да възбудите заслужена дан на почест за загиналите герои, които сложиха юнашките свои кости в нашите поля и планини за изкупление на нашата свобода. 


При великия тоя момент възкръсва в паметта на всички ни светия лик на Царя Освободителя, Александър ІІ, обкръжен с великите свои пълководци на чело със славния главнокомандующ Николай Николаевич, незабравим от нас, Ваш родител и плеядата ратници по безпримерното в историята дело на нашето освобождение.


Спомняме възторга, себепожертвуването, потоците братска руска кръв и грамадите кости, над които изникна свободна България, сега така мъдро водена в пътя на братството и неразривно единство с нашата освободителка от нинецарствующия наш Августейши господар Н. В. Фердинанд I. Величествен памятник е въздигнат завинаги в българските сърца.


Но и на подножието на Стара планина, свидетелка на неимоверни жертви, в сърдцето на свободна България, въздигнатия шипченски божествен храм-паметник, ще напомня вечно виновника на българската свобода. 


Заедно с Ваше Императорско Височество смирено се и ние покланяме на свещената техна памят.


В. И. В., двадесет и пет годишнината на славното тържество на руското оръжие в шипченските височини, възбужда в душите на свободните българи чувства неизразими. Всред нас са живите герои, виновниците за нашето освобождение. 
Благоговеем пред Ваше лице. 


Вечна наша признателност на руския братски народ.


Слава и свещена памят из О. Б. Поч. Цар Освободител Александър II. 


Да живее нашия покровител Всер. Импер. Николай II. 


Да живее руския братски народ.


Живейте Ваше Имп. Височество".

 


 

От протокола с  дата 13.II. 1903 г. се вижда, че Варн. Окр. Съвет е гласувал 5000 лева помощ на Варн. Град. Община за поставяне бюста на Н. С. Граф Игнатиев, като е молил да се назначи комисия за определяне място и да се произведе конкурс. Назначена била комисия в състав: Стефан Бабаджов, Дамян Перелингов, н-ка техн. отделение, окр. инженер, държавния архитект и члена на пост. комисия.


На 22. IX.1902 г. е било решено да се сключи заем от „Б. Н. Банка“ за 160 000 лв. 


На 28. IX. е бил упълномощен кметът и общински съветник да заминат в София за сключване на заема, но не бил сключен тоя заем.


На 17.11.1903 г. е било решено да се сключи един милионен заем при особеното мнение само на общ. съветник Дамян Перелингов, който е настоявал заемът да бъде 2 милиона, за да послужи за отчуждаване на сгради по регулация с оглед подготовка условия за канализация и водоснабдяване на града.

 

Заслужава да се споменат следните грижи за благоустрояване на града

 

От протокола с дата 25 IX 1902 год. се вижда, че били приети 2454 л. метра тротоари, за които било решено нужните суми да се съберат от собствениците на имоти по ул. Преславска и Мусалата. 


На 10 I 1903 г. било решено да се назначи комисия за проучване по кой начин може да се канализира реката Девня, като се има предвид, че каналите, които се вливат в дерето остават на сухо поради пресушаване на водата, то да може: да се урегулира при положението на новото пристанище.


На 17 IV 1903 г. било решено да се прибере в главния канал водата, находяща се в м. „Кочмар дере", след което да се направят чешми в Новата циганска махала и ул. „Анг. Кънчев". В новата циганска махала живеели 400 семейства, а е нямало нито една чешма.


На 8 VII с. г. е бил одобрен търгът за докарване изворна вода от новопрокарания канал до моста при „Грозд“.


На 13 XI 1902 год. по предложение на общ. съветник Дамян Перелингов се решило да се състави подробен инвентар на всички движими и недвижими имоти на общината, който да се води за напред най-точно.


От протокола с дата 17 II 1903 год. е видно, че Варненската община е имала покрити имоти за 467 000 лв., непокрити за 3 030 000 лв., инв. имущество за 78 995 лв. или  всичко оценени имоти за 3 575 995 лв. при общински дълг 959 484 лв.


Общинската гора е възлизала по измерването на 35 250 декара със следните граници (обозначени в протокола от 7 VI 1903 год.) от изток — Черно-море и ; нивите на с. Галата, от запад — „Алмалж-кулак“ и нивите на с. Звездица и от север — Варненското езеро и от юг—„Пашадереси“ и „Пазарлъ-дереси“.


Заслужава да се отбележат и следните сведения:

На 9. ХІІ. 1902 год. кметската заплата отъ 500 лв. била намалена на 350 лв., а тая на помощниците по 200 лв.


На 26. IX.1902 г. е бил одобрен правилникът за кафе-шантаните, а на 19. XII. с.год. било решено да се затворят съществующите в града 5 кафе-шантани.


Продаването на месо се позволявало само в определени места със специално решение от съвета (протокол 18. XII. 1902 г.). 


На 17. VII.1902 г. била назначена комисия, която да прегледа свободните места в града за градско детско игрище по повод едно окръжно от М-вото на Просвещението от 23.1.1903 г.


На 9. XII.1902 г. Антон Страшимиров е искал да му се отпусне помощ, за да приготви и представи през 1903 г. на български и френски ръкопис — описание и пътеводник на българския черноморски брег от Созопол до Калиакра със сто снимки, преимуществено пейзажи и забележителности от Варна и Бургас, но тая помощ не му била отпусната по немане средства, ако и да била призната целта за похвална.


В обществените трапезарии през 1902 г. са се хранили дневно 80 питомци (протокол 27. IX. 1902 г.).


Градските фенери са биле 900 (протокол 11. XII.1902 год.). 


Годишният наем, който се получавал от морските бани, е бил 7222 лв., от бюфета в приморската градина 901 лв., а от бюфета на град. градина „Цар Освободител“  за три години наемът е бил 3900 лв.


Протокол от 26. III. 1903 г. - На 25. VII. 1903 г. кметът Панайот Кърджиев си е дал оставката и вместо него е избран Д. Перелингов.“

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Четете още от рубриката "Непознатата история":

Развитие на Варна в северна посока и създаване на огромна курортна зона планирали общинари и архитекти през 1930 г.

Тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град

Театралното дело във Варна и жълтите вестници

Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Третото кметуване на Руси Матеев – казино в Морската и бюфет в „Максуда“

Второто кметуване на Коста Ранков

Управлението на Жеко Жеков

Болестите, които лекува Варна

Коментари ( 0 )