К.д.п. д-р Димитър Димитров, морски посланик на Република България, председател на БАМК: Идеята е да привличаме стойностни хора към моряшката професия

Морски посланик на Република България в Международната морска организация  стана к.д.п. д-р Димитър Димитров, председател на УС на Българската асоциация на морските капитани  ( бел. ред.- к.д.п. Андриян Евтимов е вторият българин, издигнат на този авторитетен пост в ИМО). Разговаряме с кап. Димитров за мястото и значението на тази нова длъжност на международно равнище.

- Какво означава за България това да имаме морски посланик?

- Институтът на морските посланици към Международната морска организация (IMO) беше създаден преди година и половина. В момента има 44-ма морски посланици в света. Моята номинация бе издигната по време на годишната асамблея на Международната  федерация на асоциациите на морските капитани (IFSMA), която се проведе в Истанбул, Турция, през май м.г. Въпреки че IFSMA е неправителствена организация (НПО), членка  на IMO без право на глас в организацията, тя има право на номинация. Впоследствие  номинацията минава през националната администрация за България в лицето на ИАМА. И в началото на септември м.г. IMO ми изпрати свидетелството за назначаване като морски посланик. Това е почетна длъжност, която не е свързана с някакви финансови облаги и със специален дипломатически статут.

- Каква е основната идея на Института на морските посланици на ИМО?

- Идеята е да се популяризира морската професия най-вече сред младите хора. Също така да се подпомагат националните администрации в популяризиране на идеите, новостите на IMO, както и да се координират гласовете на НПО, на младите специалисти и да дава обратна връзка към Международната морска организация за ефекта, който имат издаваните от нея нормативни уредби. С други думи, от една страна да популяризира морската професия, от друга страна да се получава обратна връзка за това, което прави ИМО, и по този начин да дават посоките за корекциите в нейната работа като институция.

- Какво предизвика създаването на тази нова институция?

- IMO е агенция към ООН. Тя е междуправителствена организация, в която членуват и много НПО-та. В нея са както сдружения на корабособствениците, така и на различни асоциации, които са с консултантски статут и без право на глас. Такава е и нашата международна федерация, също Международната транспортна федерация (Международният профсъюз на моряците). Преценено е, че трябва да разполага с такъв статут, който да позволява на IMO като агенция към ООН да има свои представители по места. Такива са националните администрации. Но идеята е да имат и още едно лице, което да е независимо от националните власти.

- Какви са идеите Ви като морски посланик?

- Целта е да се продължи това, което и досега правим като асоциация. Ние поддържаме връзка с морските учебни заведения. Всяка година представяме награда на випусника, който е показал най-добри резултати в учебния процес и има активна обществена позиция. Всяка година участваме в международните форуми на организациите, в които членуваме  с идеята да се подпомага морячеството. Включително и в чисто практическата работа на море при възникнали проблеми с някой моряк. А такива случаи има с наши колеги (припомняме, че в. „Черно море” следеше отблизо цялата одисея по незаконното арестуване и осъждане в Панама на кап. Собаджиев и усилията за неговото освобождаване). Идеята е не да се прави нещо ново, а да се прилага онова, което вече го има в другите морски държави. Редовно даваме интервюта във в. „Черно море” и другите медии. Участваме в работата на учебните заведения с популяризиране на морската професия, предоставяме възможности пред младите хора да научават нещо повече за нея. Идеята е да бъдат привлечени стойностни хора, които да я продължат. С тази цел е създаден Институтът на морските посланици. Защото не е тайна, че има сериозен отлив от морската професия в развитите държави по света. Включително в такива морски страни, като САЩ, Англия, Германия, Франция. Веднъж деканът на морския факултет в Бремен, Германия, ми каза, че вече са закрили обучението на немски език и са минали само на английски. Причината е, че нямат достатъчно немскоговорящи кандидати в собствената им страна. Така че наистина има голям отлив. Тук обаче ще вмъкна, че в най-морската държава, каквато е Англия и също засегната от този процес, напоследък се забелязва обръщане отново към традиционните професии, в това число и морската, особено след последните политически събития в тази страна. Там икономиката сега не е вече онази, която е била преди 20 и повече години, което възбужда интереса към традиционните професии. Впрочем, това е и целта на Института на морските посланици. 

- Как стои България в този процес?

- Интересът към морската професия се запазва в страните от Източна Европа, включително България. Когато бях одобрен за морски посланик, вече имаше избрани 44-ма души, като повечето бяха от Латинска Америка. Има и от почти всички държави от Източна Европа (само в Румъния са трима посланици на IMO). Северната ни съседка има силно развита офшорна индустрия, в която са заети доста румънски кораби. Там успяха по-рано от нас да реформират морската си администрация, в момента са много напред в морското образование и гласът им се чува на международно равнище.

-  Какъв е интересът към морската професия сред младите хора у нас?

- Интересът се запази заради ниското ниво на заплащане в България. Все още много млади хора са привлечени от морската професия, тъй като дава възможност за бърза, добра реализация и сравнително прилични доходи още като млад специалист. За съжаление, този интерес далеч не е като онзи преди 20-30 години по разбираеми причини. Тогава имаше силна мотивация у младите хора към морските професии, защото им даваше единствената възможност да излязат извън Желязната завеса. Сега тази мотивация липсва и онези, които могат да си го позволят, получават образование в престижни университети по света. Така че интересът е по-малък от преди, но все още няма празни места, особено във ВВМУ.

ПРИВЛИЧАНЕТО НА ПОВЕЧЕ МЛАДИ ХОРА към морските професии е основна цел на Института на морските посланици. 
 

- Какво още можете да кажете за Института на морските посланици?

- Исках да добавя, че това е много стройна организация. Тъй като участието в нея е на доброволна основа, ние се самофинансираме, когато отиваме на форумите на IMO. Хубавото е, че организацията има отделен бюджет специално за организационната работа и работи много добре с новите технологии. Първата среща, след като станах морски посланик, се проведе в Лондон в края на септември. Бях одобрен на този пост само седмица преди това и не можах физически да присъствам на нея, но въпреки това успях  да се включа в работата й. Осигурена беше скайп среща, която даде възможност на всички, които не са могли като мен да присъстват на форума,  да участваме активно в дискусиите в залата, да обменяме идеи. Всичко това ставаше в реално време. В залата имаше два големи монитора и всеки от нас излизаше на екрана. Ние също виждахме цялата зала, можехме да следим кой какво говори и онлайн да се включвам в дискусиите. На същия принцип във форума участваха и морските посланици на  Япония, Сингапур. Всички обменяхме опит, който е полезен в работата ни. Така че новите технологии позволяват с по- малко средства да се постига същия резултат.

- В. „Черно море” неотдавна информира за избирането Ви отново за председател на УС на фондация „Морски съдби”, създадена с идеята за Паметник на моряка във Варна. Какво става с нейната реализация, която също има връзка с популяризирането на морската професия?

- През 2015 г. фондация „Морски съдби” бяхме напреднали в реализацията на идеята за Паметник на моряка, но тогава се получи напрежение във връзка с мястото и неговата визия. То бе създадено от група хора, водени, може би, от добри намерения. Тогава си подадох оставката. Беше нормално. Когато направиш нещо и видиш, че то не се приема, логично е да дадеш път на тези, които са го отхвърлили и те да направят нещо. За съжаление, в рамките на следващата година почти нищо не се случи и бях помолен от част от УС да се върна в ръководството на фондацията. Реших, че мога да се пречупя малко, защото не бива да изоставяме идеята, и на Общо събрание на фондацията  отново бях избран в нейния УС и определен за председател. Отправихме предложение до общината за ново място, нова визия на паметника и то беше одобрено от Обществения съвет по естетизация на градската среда. Мястото, което определи общината, е много добро. После този вариант за реализация на идеята е по- лесен, защото не зависим от други институции. Предишното място, в началото на вълнолома, беше ни дадено от ДП „Пристанищна инфраструктура”, което е неговият собственик, трябваше да се съгласува и с областната администрация. Докато тук общината е собственик на мястото и може да реши всичко по изграждане на паметника. А в случая тя проявява  доброто си желание. Така че много бързо можем да стигнем до реализацията му. Сега предстои обявяването на национален конкурс за идеен проект на паметника, което ще направим съвместно с общината.

-  Варненци кога можем да очакваме най-после да има Паметник на моряка в морската ни столица?

- През новата 2017 г. - конкурсът ще продължи 3-4 месеца и оттам нататък реализацията му ще отнеме още толкова. Така че този срок е напълно реален. Разбира се, с уговорката, че пак не се случи нещо непредвидено, защото вече неведнъж сме обявявали краен срок и нищо не се е получавало. 

СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още К.д.п. Богдан Богданов, председател на УС на БМК: Когато заедно дискутираме, винаги има разумно решение