IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 12°
Морски бизнес
08:47 | 3 юни 2019
Обновен: 00:35 | 28 март 2024

Д-р Йордан Господинов: Всеки уловен калкан да се маркира

По този начин ще бъде решен проблемът с бракониерския улов на деликатесната риба, което пречи за вдигане на квотата му

По материала работи: Пламен Янков
Д-р Йордан Господинов: Всеки уловен калкан да се маркира

Пътят към увеличаването на квотата за калкана - голямото желание на бранша,  минава през силния контрол на недекларирания и нерегламентиран  риболов. Нещо, което и самите рибари трябва да съзнават, защото контролът трудно може да бъде ефективен без тяхното активно съдействие при всеки забелязан от тях опит за нарушаване на законовите регламенти и квотите. Нужен е стабилен запас на деликатесната риба, доказан от поредни научни изследвания.  До тези изводи по много злободневната тема за калкана стигнаха дискусиите на общото годишно отчетно събрание на Управителния съвет на Консултативния съвет за Черно море (КСЧМ), което е първото за новия му (този път български) председател д-р Йордан Господинов. Специално за форума, който се проведе във Варна, в. „Черно море” информира в броя си от 27 май т.г. под заглавие „Парите от Брюксел трябва да стигнат до дребните рибари”. Припомняме, че тогава беше поставен въпроса за общия допустим улов на калкан, чийто размер да се определя за Черно море и да бъде разделен между всичките страни в неговия регион. Тоест, да има ясни правила, които и да се отнасят за всички черноморски страни, а не, както е сега, да важат само за двете държави членки на ЕС - България и Румъния. Приемането на едно предложение изисква техническо време - сега от юни-юли започва обсъждането на новия регламент за следващата година. Затова реално предложението за размера на общия допустим улов за Черно море, който да се определя за тригодишен период, ако бъде прието в Брюксел, ще влезе в сила от 2020 година.

 

И в случая какво може да се направи за решаването на

 

големия  въпрос с бракониерския риболов,

станал един от основните пред КСЧМ? По думите на  неговия председател  един от начините е да дадат възможност на учените от Института по океанология към БАН, Института за рибни ресурси към Селскостопанската академия  да използват риболовните кораби на сдруженията от бранша, които членуват в Консултативния съвет. С тях ще могат безпроблемно  да правят всички изследвания в морето, които ще дадат реални данни за запасите от калкан. Представителите от двата института, които участваха като наблюдатели на форума, заявили, че им стига да се качат на 5-6 кораба за по една седмица, или общо да направят 30 излизания в морето през годината. Тяхното искане получило съгласието както на българските, така и на румънските представители в Консултативния съвет.

 

Що се отнася до нерегламентирани мрежи

за калкан, те са в основата и на много от конфликтите между самите кораби с тралове и рибарите с лодки, за които алармираха от наша риболовна асоциация по време на форума, каза  д-р Господинов. Подобни конфликти нямало в Румъния, където шелфът е много плитък. При нас обикновено се пораждал в районите, където морето е по-дълбоко, и там обикновено корабите отивали с тралове за улов на цаца, барбуна и други пелагични видове. И заграбвали мрежите за калкан, които не се виждат, защото са сложени под повърхността на водата. Обаче, забележете, кои мрежи обират? - подчерта председателят на КСЧМ. Ние обясняваме на Европейската комисия, както  и на румънците, че у нас на мрежите, регистрирани в ИАРА, има по една шамандура на двата й края и те се виждат отдалеко. Обикновено рибарите, които хвърлят мрежи с малки лодки, отиват при корабите на пристанището, за да им обявят техните GPS-координати в морето, засечени с телефоните им. И нашите кораби не влизат в конфликт с тях, категоричен е д-р Господинов. Според него проблемът е в друга категория дребни рибари, които не са платили такси за своите мрежи, не са ги регистрирали и каквото ловят, го продават нелегално. Пускали  ги в морето, без да са маркирани. Естествено, нямали и маркери на повърхността. Корабите не можели да ги виждат, минават отгоре, повличат ги и после точно тези рибари се оплакват къде ли не. Не само, че нямат основание, но и са нарушители. Защото, ако си редовен риболовец, ще дойдеш и ще кажеш (във Варна има две пристанища за рибарските кораби) къде са мрежите им. А това ще се знае и в Центъра за наблюдение на риболовните кораби към ИАРА, който се помещава в сградата на варненското й поделение, обясни д-р Господинов. Ние сме склонни при видимо подобрен контрол, при евентуално добри данни от научните изследвания да настояваме да ни бъде вдигната квотата на калкана, но как да се получи при наличието на бракониерски мрежи и честото излизане на пазара на нелегално уловен калкан? Това е големият проблем, добави той.

Бракониерските мрежи за калкан се простират на стотици мили в морето.

 

 

 

И в тази връзка д-р Господинов сподели за в. „Черно море”

 

едно свое лично предложение,

което прави не в качеството си на председател на КСЧМ, защото още не го е поставял официално за обсъждане, а само като дългогодишен експерт в бранша. Неговата идея е всичкият калкан, който се лови у нас, да се маркира и по този начин да  бъде изкаран на светло (нещо, което явно ще накара някои да реагират остро). Калканът е плоска риба и той предлага марката с номер да се поставя с клещи на неговите хриле от горната страна или като халка на долната част на устата му. Според експерта тази квота, която ни дава Европейската комисия от 57 тона, не е толкова голяма, че да не може всяка уловена риба да бъде маркирана на ръка. Той прави сметка, че един калкан средно тежи около 4 кг ( приблизително под 3,5 кг е маломерен и уловът му е забранен), разделено на 57 000 кг се получават общо

 

малко повече от 14 000 марки

Разделени на 8 рибарски пристанища, където се разтоварва уловът, на всяко от тях ще бъдат нужни по 1780 броя. Квотата е разделена така, че на отделните кораби се полагат примерно средно по 300 - 400 кг, и на всеки от тях ще се паднат по не повече от 100 марки.  Така че всяка уловена риба спокойно може да бъде маркирана с клещи още на борда на кораба. Сега някои рибарски сдружения, които имат канали за нелегален износ на калкан,  ловят по-големи количества от разрешената им квота. И това е публична тайна!?... ИАРА не може да се пребори с тях, защото извършва предимно наземен контрол, а нелегалният улов на калкан се прехвърля в морето на кораби, които не спират в наше пристанище. Това се прави и с бракониерски високоскоростни лодки, които акостират на плажове, буни и други нерегламентирани места. Ако маркировката е задължителна, такава риба няма как да влезе в магазина, подчерта експертът от бранша. Според него така се решава и още един въпрос, който ни създава проблеми пред Европейската комисия. От там предупреждават, че в търговската ни мрежа се продава калкан по време на забранителния период за неговия улов. Виждат, че е в охладено състояние и смятат, че е прясно уловен. Ако има марка, по нея веднага ще се проследи, че е бил дълбоко замразен, а в такова състояние спокойно може да престои до една година. Вече има съвременни методи и машини за размразяване, които позволяват да се запазят качествата му на прясна риба. В случая от марката може да се види реално от кого, кога е уловен и така да се избегнат всякакви недоразумения, които могат да натежат в негативна посока при определянето на годишната квота в Брюксел, допълни той.

 

Що се отнася до препоръката на КСЧМ за общия допустим улов за Черно море,  въпросът е за

 

въвеждането на ясни принципи,

за каквито настоява ЕК, каза още неговият председател. Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFSM) е за двата водни басейна и ние искаме да има общи правила за всички. Да може да има обща квота и от нея всеки да си купува. Той даде за пример Алжир, Мароко, където всеки може да отиде, да си купи от квотата и да лови в техните води.  И там има определени икономически зони в морето, но няма проблем всеки, който си е купил квота, безпроблемно да извършва улов, примерно в района на съседната страна. В Черно море няма такива правила. А в Средиземно море има. Ето, за такова уеднаквяване се борим, за това настоява и ЕК. Ние работим за общите принципи за разпределяне, а не за цифрата на квотата. Когато те започнат да важат еднакво за всички, тогава от само себе си ще дойде и увеличението на нейния размер, каза в заключение председателят на КСЧМ.

 

Стефан Денков

Коментари

Новини Варна