Законови промени ще намалят притока на отпадъци в морето

Международен екип от учени е насочил усилията си в борбата за ограничаване и управление на отпадъците, които се изхвърлят в Черно море. Амбициозната идея била да предложат подобрения в законовата рамка за управление на морските отпадъци, както и да ангажират обществото по посока на намаляване на замърсяването с твърди отпадъци в морската среда. Това заяви за Медийна група "Черно море” доц. д-р Виолин Райков (на снимката) от ИО - БАН. Той и Черноморската мрежа на неправителствените организации са партньори в екипа.

Проблем при всички мониторингови програми е, че само се отчитат източниците на замърсявания и ред други неща по уточняване на количествата по типове отпадъци. Сега ние искаме да го надскочим, като в един план да заговорим за синята и кръговата икономика, което е вече висша форма на управление на отпадъците, каза доц. Райков. По неговите думи много били

примерите за кръговата икономика,

за това как бихме могли да се справим с проблема с отпадъците, така че те да не стигат до морето.

Припомняме, че във в. „Черно море” вече информирахме за циркулярната (кръгова) икономика, свързана със „синия” растеж (виж „От затоплянето - променя се размножаването на рибите в Черно море” в броя от 10 февруари т.г).

В момента отпадъците се вадят от морето или поне една част от тях, но проблемът е как да бъдат преработени. Нямаме организирана система или организация, която да се заеме с това, за да не се връщат отново във водата, обясни ученият. Вече функционирала т. нар. кампания „Fish for litter” - рибари да получават финансови облекчения, когато вадят отпадъци от морето. Примерно десет рибарски кораба работели във Варненския залив, където пускат бим траловете си за улов на рапани, с тях вадят и отпадъци, които качват на борда. Но когато няма организация за поемане на тези количества на сушата, цялото занятие се обезсмисляло. Именно тези процеси не били още добре урегулирани у нас.

Преди да станат морски отпадъци, всички те са генерирани на сушата - всеизвестно е какви големи количества се трупат. Въпросът е - какво да се прави с тях? Има система за тяхното събиране и ограничаване и

следващото ниво на тяхното управление

го разделяме на няколко клона, каза още доц. Райков. Единият - подобряване на законодателството при управлението на използването им, класифицирането по съответните видове материали, като пластмаса и т.н., забраната или тяхното регулиране. Вторият клон е преработването и рециклирането на отпадъците. Говорим основно за преработката на всички видове пластмаси: бутилки, чашки, торбички и други от бита и от индустрията. Сега, за съжаление, след като бъдат събрани, на много места не се обработват или утилизират по правилния начин. И накрая по един или друг начин те попадат в морето, което обезсмисля до голяма степен всички предприети дотук дейности, подчерта ученият. Той даде за пример държави като Дания, Финландия, Норвегия, Швеция, които първи и вече от няколко години имат реализирани доста интересни научни и приложни проекти, свързани с изграждането на предприятия за рециклиране на един или друг вид пластмасови отпадъци.

Третият клон за управление в разработката на техния трансграничен план бил насочен към пълната забрана на пластмасовите изделия за еднократна употреба в бита. Тяхната употреба трябвало изцяло да се преустанови. Имало европейска директива това да стане задължително до 2021 година. В законодателната мярка били включени и мерките, които да подпомогнат заместването им с производството на биоразградими изделия. Ставало дума за масовото използване на пластмасови чашки, бъркалки, сламки, торбички за еднократна употреба, които са в милиарди. Установихме, че в световен мащаб няма друг начин освен

постепенното им спиране от употреба

в бита, а не само да бъдат рециклирани. В момента това не се прави навсякъде и процесът със замърсяването непрекъснато се задълбочава. При това положение няма как ефективно да бъде спряно замърсяването както на сушата, така и в морето, допълни доц. Райков. Ето, в Италия от миналата година напълно било забранено производството и продажбата на пластмасови чинийки, вилички, лъжички, сламки, бъркалки и всякакви други, които са за еднократна употреба. От началото на тази година Китай официално е обявил края на производството и продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба. Вече не можело да си купиш кафе от улична кафе-машина с пластмасова бъркалка. Неговите наблюдения са, че у нас на десет кафе-машини поне на осем продължава да има пластмасови бъркалки. Трудно ставала подмяната им с дървени, които са многократно по-скъпи и се оказвали икономически по неизгодни за търговците.

Проблемът не се решава толкова лесно само със заместването на пластмасата с друг биоразградим вид,

има и други начини,

продължи ученият. Той даде за пример един супермаркет от голяма търговска верига в Германия, Франция, в който е поставена машина за приемане на празни пластмасови бутилки заедно с капачките им. Пускаш през една дупка в нея шишето и автоматично получаваш бон за 20 евроцента. Тоест, става както с връщането на стъклените бутилки у нас. Подобна практика вече от няколко години имало и в Нидерландия. Ефектът бил голям, защото така се създава мотивация в човека да не хвърля, а да предава за рециклиране всяка използвана пластмасова бутилка. Идеята била много добра и той не вижда защо да не може да се въведе веднага у нас в големите чуждестранни търговски вериги, които имат голям оборот и разполагат с достатъчен бюджет за подобни начинания. Ето, тук трябва да се намеси законодателството, категоричен бе доц. Райков. Стане ли задължително, тогава нещата влизат в кръгова икономика, свързана със сериозен екологичен ефект, който е особено важен за здравето ни. Защото, реално погледнато, изхвърлените пластмасови отпадъци след раздробяването им на малки частици остават трайно в екосистемата, попадат в морските организми и накрая на нашата трапеза. Там именно е голямата трагедия, защото ние реално хапваме пластмаса. Вече има преки доказателства, че някои от пластмасите, или по-точно химията в морските организми, които консумираме, предизвикват различни кожни алергии, хранителни неразположения, а когато се натрупат, се стига до хормонални промени и дори онкологични заболявания.

На въпроса за положението с

боклуците в Черно море

ученият посочи реките като постоянни замърсители. В Дунав вече имало програма за опазването на водите му от замърсителите и тя вече давала резултати. Обаче имало и много други реки, които се вливат от Турция, Украйна. Те минавали през различни държави, с различно устройство, различен контрол. Така че управлението на отпадъците в транснационален мащаб било много сложен процес.

Що се отнася до корабоплаването, не може да се говори, че като цяло то е сред големите замърсители на Черно море, добави доц. Райков. Защото освен от търговския флот има и много каботажни, рибарски кораби.

За съжаление, нашият бряг бил силно уязвим, защото теченията в морето са от север на юг и носят отпадъците, които изливат, както от Дунав, така и от Днепър, Днестър и много други реки. Специално битовото замърсяване по нашето Черноморие вече в голяма степен било ограничено с мащабното изграждане на пречиствателни станции, което се извърши през последните години. За съжаление, оставали лошите примери в безразборното изхвърляне на отпадъци. Ето, всеки, който живее близо до Франга дере, можел да види как разпиленият боклук край контейнерите за смет отива в канала и от там в морето. Впрочем примери за безразборно хвърляне на битови отпадъци имало навсякъде из града и при всеки дъжд те отивали в канализацията и после в морето.

Сега смятаме да проведем тренировъчни курсове, на които ще поканим всички заинтересувани лица от Варна, от близките морски общини и други, също и двама експерти от ЕС, които ще кажат каква е световната практика в тази насока. И след това ще оформим основните стълбове, по които да предложим

подобренията в местното законодателство,

свързано с управлението на отпадъците. Те ще дойдат от идеите, които ще ни даде създадената обратна връзка, за да предложим конкретни стъпки за всяка отделна ситуация. Важното е да намерим решение какво да се направи, за да бъде спряно замърсяването още при неговия източник. Тоест, законодателството да работи в посока към установяване на конкретните източници и как те да бъдат намалени, като се премине към рециклиране на отпадъците. Обмисляме да предложим и опита на западните търговски вериги с връщането на пластмасовите бутилки. Като страна членка на ЕС трябва да спазим директивата, чийто срок на въвеждане изтича през 2021 година. Вярно, това не може да се получи изведнъж, но трябва да стане. И мерките за нейното прилагане задължително ще влязат в нашия доклад, допълни доц. Райков.

Другата ни задача е да повишим

осведомеността на обществото,

както и да стимулираме екологичните образователни практики по проблемите на морските отпадъци. Акцент ще бъде и подпомагането на институциите, вземащи решения за съвместно разработване на национални и транснационални планове за действие с оглед намаляване на морските отпадъци. Идеята е да се повиши осведомеността относно морските отпадъци и предотвратяването на замърсяването с тях. В рамките на инициативата ще бъде разработен информационен център, който да подпомогне за по- голямата ангажираност на обществото в тази насока. Повишаването на осведомеността ще се постигне и чрез новата инициатива „Сини кафенета” (Blue-Cafes) за засилване на връзката с местните общности и ангажиране на широката общественост. Те са замислени като поредица от открити срещи, които ще се провеждат в кафенета или книжарници. И на тях с активното участие на гражданите и учениците ще се дискутират проблемите, свързани с морските отпадъци, каза в заключение доц. Райков.

Стефан Денков

Още по темата: Организации от 4 държави искат нормативни промени за борба с морските отпадъци