IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 10°
Спорт
08:50 | 26 юни 2019
Обновен: 23:43 | 26 март 2024

Станислав Райков от КПС - Варна: Щастлив съм, че съотборниците ми вярват

Ролята на вратаря във всеки отбор е много важна, защото ръководи изцяло играта в отбрана, заяви в рубриката „На спортна вълна“ един от най-добрите млади ватерполисти у нас на този пост

По материала работи: Слав Велев
Станислав Райков от КПС - Варна: Щастлив съм, че съотборниците ми вярват

Определят Станислав Райков като един от най-добрите млади вратари у нас във водната топка. Състезател е на КПС – Варна, отборът, който поднесе голямата изненада с представянето си през годината. Момчетата, водени от треньора Найден Найденов, спечелиха Купата на България и завоюваха сребърните медали в шампионата при първата си година при мъжете. Иначе в първенството за тяхната възраст – до 19 години, очаквано вдигнаха купата без загубен мач. Избира водната топка случайно, както сам казва, сторило му се скучно да плува между две стени и избира играта, която му се струва по- интересна. От самото начало показва добри данни на вратарския пост и не спира да се развива до днес. За мечтите и приятелствата, които му дава водната топка, разказва Станислав Райков в рубриката „На спортна вълна“.

 

 

- Станислав, увенчахте силния си сезон тази година с шампионската титла при юношите, която спечелихте без загубен мач. Толкова лесно ли беше за вас да я постигнете, колкото изглеждаше отстрани?

- Не, всъщност не беше лесно. Играхме три мача във финалната серия, в които бяхме смятани за фаворити, но съперниците ни се представиха на високо ниво и ни бяха равностойни конкуренти. Затова не мога да кажа, че спечелването на титлата беше лесно за нас.

 

 

- С какво ги превъзхождахте?

- Според мен ги превъзхождахме и плувно, и тактически, а това се дължи на усилените ни тренировки, особено в последните две седмици преди финалната серия. Този път се събрахме целия отбор заедно, за разлика от други състезания в средата на годината. Това ни даде възможност да разработим по-добра тактика, която да усвоим достатъчно добре преди мачовете.

 

 

- Почти в същия състав по-рано през годината спечелихте и Купата на България при мъжете, както и сребърните медали в шампионата. Какво беше за вас да премерите сили с по-големите?

- Първоначално бяхме малко уплашени и притеснени какъв ще е резултатът. Треньорите ни бяха казали, че нямаме големи шансове, а отиваме да играем, за да натрупаме опит и да се представяме на все по-високо ниво за нашата възраст при 19-годишните. Но ние бяхме много амбицирани, бяхме се подготвили сериозно, доста бяхме тренирали преди тези две състезания и ни се получиха разиграванията, успяхме да спазим всяка треньорска тактика. Накрая стана така, че бяхме приятната изненада на сезона и зарадвахме много и нашия треньор с добрата си игра.

 

 

- Определят те като един от най-добрите млади вратари у нас. Каква е ролята на вратаря за успеха на отбора в един мач?

- Мисля, че ролята на вратаря е много голяма и не говоря конкретно за себе си, а изобщо за ролята на вратаря във всеки един отбор. Той е човекът, който конструира и ръководи защитата пред себе си, за да е сигурен, че ще съумее да противодейства на всяка атака на съперника. В този процес най-важно е да има добра комуникация между вратаря и неговите съотборници и треньора, за да е гарантирано доброто представяне във всеки мач.

 

 

- А конкретно върху теб пада ли по-голяма отговорност по време на мач, съотборниците вслушват ли се в командите ти, когато ги ръководиш?

- Да, слушат ме съотборниците и това дава наистина добри резултати. Те са сигурни в мен, тъй като вече сме се сработили и знаят, че не им давам грешни наставления, много е хубаво това, че ми вярват. Не мога да кажа, че напрежението върху мен като вратар е по-голямо, зависи от мачовете. Ако съперникът е равностоен, тогава наистина отговорността пада основно върху мен, но това не се случва много често.

 

- Защо се насочи към водната топка и преди колко време започна?

- Преди шест години и половина започнах. Исках да се запиша на плуване, но родителите ми казаха, че просто да плувам в басейна, щяло да ми бъде скучно и ме насочиха към водната топка, тъй като смятаха, че ще ми бъде по-интересно. Послушах ги и реших да пробвам. Запалих се още от първите тренировки.

 

 

- Как попадна на вратарския пост?

- При треньора, при когото започнах, всеки минаваше през вратарския пост, за да се прецени коя е оптималната позиция за него. Аз показах добри данни за вратар и така останах на тази позиция.

 

- Какви качества развива у теб водната топка?

- Водната топка развива както лидерските качества, така и умението за работа в екип. Благодарение на различните състезания, в които участваме, завързваме и много контакти.

 

 

- Каза, че със съотборниците си имате доверие по време на мач. Как всъщност се изгражда добрият колектив в един отбор?

- Добрият колектив със сигурност не се изгражда лесно, нужно е доста време. Според мен една от причините за добрия колектив в нашия отбор е не само, че сме заедно на тренировки, а и че сме приятели извън басейна. Почти всички се познаваме вече от шест години, откакто сме в клуба, и сме изградили силна връзка помежду си.

 

- Кой е най-важният фактор, който води до победата в един мач?

- Да не се отказваш до последния съдийски сигнал, без значение какъв е резултатът. Постигали сме големи обрати, случвало се е и да губим, защото сме се отказвали и не сме обръщали достатъчно внимание на мача до последната му секунда.

 

- Т.е., взели сте вашите уроци в спорта...

- Мисля, че да, но има и още много какво да научим, особено в шампионата при мъжете.

 

- Важна част от вашия колектив е и треньорът Найден Найденов. Каква е според теб неговата роля за успехите, които постигате?

- Една от най-важните... Той работи с нас целогодишно и ако не беше подготовката, която ни дава, нямаше да сме на това ниво, което демонстрираме в мачовете. Много важни за нас са и наставленията, които получаваме от него по време на всяка среща, тъй като той гледа мача отстрани и ни насочва. За мен като вратар е много важна неговата подкрепа, аз също виждам цялото игрище, но той го вижда по различен начин, има по-добър поглед цялостно върху играта и в защита, и в нападение, и затова разчитам на неговите съвети.

 

- С какво се променя ситуацията в отбора, когато влезе при вас в басейна, тъй като той е играещ треньор?

- Не се е случвало от няколко състезания насам... Но да, променя се значително ситуацията, виждам притеснение в съотборниците поради това, че играят с треньора. Според мен е по-добре да ръководи мача отстрани...

 

- Ученик си в Математическата гимназия „Д-р Петър Берон“. Как успяваш да съчетаваш учението със спорта?

- Не много трудно. Вече съм свикнал на този режим. Не е много приятно ранното ставане за тренировка, но треньорът поддържа амбицията у нас, като ни предлага нови упражнения, които да усвояваме, и ни припомня основната ни мотивация да печелим още медали и да постигаме нови успехи.

 

- Какво ти отнема решението да тренираш водна топка?

- Отнема ми от свободното време, което обаче в никакъв случай не мога да кажа, че е загубено. Другите ми съученици имат много повече време да излизат, докато аз съм на басейна и тренирам, но вече се виждат резултатите от усилията, които полагам.

 

- А какво ти дава...

- Изградил съм много приятелства благодарение на спорта, имам много познати в различни градове. Дал ми е много умения, които са ми полезни и в училище, а за в бъдеще ще ми бъдат полезни и в живота.

 

 

- Виждаш ли реализацията си в спорта, или ще я потърсиш по-скоро в друга сфера?

- Все още не съм решил категорично, определено имам желание да се развивам като вратар във водната топка, но тази реализация няма как да се случи, ако не замина за чужбина. Имам още малко време, за да реша какво да правя.

 

- Тази година на Йордановден капитанът на вашия отбор Александър Матев извади кръста от ледените морски води. Той самият сподели, че трудно намира съмишленици за „лудите“ си начинания, но разкри, че ти си един от тях. Какво те накара да скочиш в ледените води на 6 януари?

- Бяхме говорили преди Нова година и решихме, че ще скочим за кръста. В последния момент обаче той се отказа, но аз много исках да отида да видя какво е, да усетя атмосферата. Успях да го навия и скочихме заедно, той успя да хване кръста, но на мен ми стана много студено и не мисля, че ще го направя отново. При всички случаи обаче ще запомня това преживяване за цял живот.

 

- Бяхте ли се подготвили предварително, тъй като предполагам, че е шок за организма потапянето във водата при толкова ниска температура?

- Да, определено е шок. Ние нямахме никаква подготовка, отидохме просто така, с едни широки усмивки на лицата, докато другите участници бяха доста концентрирани, настройваха се за това, което им предстои, а Сашо имаше късмета да хване кръста.

 

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Когато ми остане свободно време, в повечето случаи го използвам, за да наваксам нещо в училище, или ходя на допълнителни уроци. Понякога си измисляме някакви забавления с приятелите от отбора. Както вече казах, почти по цял ден сме заедно, но никога не си омръзваме, напротив, харесва ни. Разбираме се, имаме социални контакти и извън отбора с хора от випуска от училище, имаме и други приятели, но помежду си така сме се сближили покрай тренировките и състезанията, че почти нямаме време за хора извън отбора.

 

- Другите ви приятели интересуват ли се от вашите успехи, подкрепят ли ви?

- О, да... В началото ми беше странно, тъй като водната топка не е толкова популярен спорт като футбола, волейбола и баскетбола, но успяхме да запалим нашите познати, много от тях идват по състезания, споделят постове в социалните мрежи, радват се на нашите успехи...

 

- Някога съжалявал ли си, че не си избрал някой по-комерсиален и по-популярен спорт?

- Не... Въпреки че когато бях по-малък, се чудех защо водната топка няма толкова фенове, но с времето  разбрах, че и нашият спорт има своята публика. Смятам, че вървим по един добър път и се надявам някой ден водната топка да се конкурира с футбола и волейбола по популярност.

 

 

- За какво мечтаеш оттук нататък – в спорта и в личен план?

- Тази година станахме втори в шампионата при мъжете, догодина вече с всички сили ще се борим за златото. През 2020-а предстоят и европейски квалификации за 19-годишни, надявам се да се представим добре, на първо време поне да се класираме за шампионата. А в личен план – мечтая да отида в някой добър университет, който да ми дава възможност както да се развия за в бъдеще професионално с някоя добра специалност, така и като спортист – да продължа да практикувам водната топка.


ПОЛИНА ПЕТРОВА
 

Още от "На спортна вълна":

Александър Матев: Обичам предизвикателствата!


Найден Найденов: КПС –Варна, ще гони три шампионски титли през годината

 

 

Коментари

Новини Варна