Александър Матев: Обичам предизвикателствата!

Александър Матев играе водна топка в КПС – Варна, вече 10 години, преди това три години е тренирал плуване в същия клуб, на който уверява, че винаги ще остане верен. Капитан е на отбора, който се състезава при мъжете и юношите старша възраст.

- Александър, в края на април с отбора на КПС - Варна, достигнахте до вицешампионската титла при първото си участие в републиканското първенство по водна топка при мъжете. Как ще коментираш представянето?

- За сезон 2018 – 2019 г. нашият клуб е най-успешният в страната. Както аз като капитан на отбора, така и нашият треньор Найден Найденов няма как да не сме доволни от представянето на всички състезатели.

- Полуфиналът срещу съгражданите ви от „Аква Спорт“, който спечелихте след дузпи, или финалът срещу столичния „Локомотив Никола Нанов“, който загубихте драматично с 6:7, беше по-труден за вас?

- И двата мача бяха доста трудни за нас и ние показахме най-доброто, на което сме способни и в двата...

- Вие за първа година играете при мъжете, доста от момчетата в състава са в юношеска възраст. Това, че сте значително по-млади от съперниците, предимство ли е, или недостатък?

- Отборът ни наистина е сред най-младите в България. В състава има не само момчета от юношеския тим до 19 години, но и по-малки. Това, че сме по-млади от съперниците, по-скоро ни дава предимство, тъй като сме по-пъргави, имаме повече сила и енергия.

- Върху теб пада ли по-голяма отговорност като капитан на отбора?

- Опитвам се във водата да успокоявам моите съотборници, ако има нужда от това. Понякога в движение променяме стратегията за мача, когато вече сме видели съперника в действие. Треньорът отвън ръководи мача, ние вътре се съобразяваме с неговите изисквания и аз опитвам да улеснявам този процес на комуникация.

- Освен при мъжете почти същият състав играе и при юношите старша възраст. Не ви ли се натрупват повече мачове за един сезон, или по-скоро това ви държи в оптимална форма?

- Освен във вътрешния шампионат и турнира за Купата на България ние играем и за националния отбор, петима национали сме от нашия клуб. Това ни дава самочувствие, тъй като вече имаме и международен опит. Не мисля, че мачовете ни идват повече, напротив...

- В средата на март КПС – Варна, спечели и Купата на България. Ти поради контузия пропусна квалификациите, но се включи във финалната фаза. По- лесен ли беше този турнир за вас в сравнение с шампионата?

- За финала успях да помогна на отбора, въпреки че момчетата се справиха добре и без мен преди това. Републиканското първенство наистина беше по-трудно. Вярно е, че отборите, които участват, на практика са едни и същи, но в шампионата подходиха с повече хъс. Всеки иска да стане шампион, естествено и конкуренцията беше много силна поради тази причина.

- Каква е ролята на треньора за успехите на отбора?

- Огромна... Когато Найден Найденов ни пое преди четири години, започнахме много здрави тренировки и сериозна подготовка за предстоящите мачове.

- Той е играещ треньор във вашия клуб. Когато влезе във водата по време на мач, променя ли се настроението в отбора?

- От една страна е добре, защото така можем да разчитаме на по-обигран човек вътре, но пък няма кой да ни води мача отвън. Едното е за сметка на другото...

- Ти самият защо се насочи към водната топка?

- Започнах преди 10 години. Майка ми реши да ме запише да пробвам нещо друго освен плуването. Аз в началото се колебаех, но след това бързо заобичах спорта и така от 2009 година досега съм почти всеки ден на басейна.

- С какво те привлече водната топка?

- Харесва ми това, че трябва да вложиш мисъл. Както се казва, това е проста игра за умни хора.

- Водната топка също така е един от спортовете, които носят най-голямо натоварване и изискват солидна физическа подготовка...

- Това е световно доказано. Водната топка е един от най-трудните спортове и трябва да притежаваш голяма воля и издръжливост, за да го практикуваш.

- Освен плуване и водна топка друго тренирал ли си?

- По-скоро хоби са ми карането на колело и стрийт фитнесът, сноуборд също обичам.

- С какво смяташ, че те развива водната топка?

- Развива у мен способността да мисля по-рационално. Това, че е отборен спорт, също помага много за усъвършенстване на характера.

- Как се формира добрият колектив в един отбор?

- В нашия състав има голямо разбирателство, все пак ние сме заедно от малки, вече 10 години, и това няма как да не ни сплоти.

- Кой е най-важният фактор, който води до победата в един мач?

- Правилната стратегия. Отборът, който прави по-малко грешки, стига до победата. Това е и нашата цел в началото на всеки един мач, но все един от двата отбора трябва да загуби...

- Как се „вдигате“ след такива моменти, в които вие сте от губещата страна?

- Не може един отбор само да печели, колкото и добре да е подготвен. От загубите се научава много, така се обръща внимание на грешките, които отборът допуска, или на елементите от играта, които може да бъдат подобрени. Това са неща, които обикновено се пропускат, когато отборът печели, тъй като еуфорията е голяма.

- Какво ти дава и какво ти отнема решението да тренираш водна топка?

- Отнема ми време в ежедневието, лишавам се от някои неща, за да тренирам, но за сметка на това на басейна съм с приятели, забавно ми е, тренировките ми доставят удоволствие.

- Как успяваш да съчетаваш спорта с учението?

- Научил съм се добре да си разпределям времето. При мен хаотични неща няма.

- Виждаш ли реализацията си в спорта?

- Повечето от момчетата в отбора смятам, че можем да се реализираме като спортисти, но трудно се успява, поне във водната топка. Шансът е някой отбор от чужбина да те забележи, а това може да стане при участието ни в международни турнири.

- Ако ти се предостави такъв шанс, би ли избрал спорта или по-скоро търсиш професионална реализация в друга сфера?

- Доколкото знам, е имало едно такова предложение, но на този етап не мога да преценя кое бих избрал, не съм мислил сериозно по този въпрос.

- Любопитен факт за теб е, че на Йордановден тази година успя да извадиш кръста от ледените води. Защо реши да участваш?

- Обичам предизвикателствата!

- Шок ли е за организма потапянето в ледените води?

- Определено е шок, но аз, когато си наумя нещо, го правя.

- Какво ти казаха другите участници, след като точно ти успя пръв да се добереш до кръста?

- Повечето се радваха за мен. Много приятели ме поздравиха след това, а аз им отговорих – хайде следващата година да скочим заедно. Малко са тези обаче, които са склонни да го направят, но все се намира някой „луд“ като мен (смее се)... Тази година например заедно с мен скочи и съотборникът ми от КПС – Варна, Станислав Райков.

- Тази година ти беше втора поредна, в която скачаш за кръста на Йордановден. Ще има ли и трети път?

- Да!

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Както всеки човек и аз мечтая да успея в това, което обичам да правя, за мен това е водната топка. Предстои ми да започна обучението си във Висшето военноморско училище, надявам се да успявам да го съчетавам със спорта.

ПОЛИНА ПЕТРОВА
Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Още от "На спортна вълна":

Благовест Марев: Няма ненаграден труд

Хокейнационалите от Варна: Хокеят е мъжки спорт, трябва да е по-популярен в България

Божидар Аврамов: Варна винаги е била баскетболната школа на България

Мартин Великов: Обещал съм си 10 поредни титли с МФК „Спартак“

Стефчо Христов: Чувството да слагаш все по-голяма тежест на щангата е завладяващо

Васил Панайотов: „Черно море“ ще е фактор в Топ 6

Руслан Грозданов: Спечелил съм над сто медала като състезател

Христо Ненов: Привлича ме тръпката, когато застана на огневата линия

Галин Стоянов – Патрик: Влюбих се в баскетбола като дете, така е и до днес

Найден Найденов: КПС –Варна, ще гони три шампионски титли през годината