Милен Петков: Трябва да си смел, за да играеш футбол
Водя се от максимата, че всеки получава това, което заслужава, каза бившият национал в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 8 Aug 2018 | 8:08
Снимка Varnautre.bg

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

 

Милен Петков е един от най-обичаните футболисти от близкото минало. Започва да играе в родния си Добрич. С отбора на „Добруджа“ се състезава 4 сезона в А група, в които записва 67 мача и 10 гола. През лятото на 1995 г. е привлечен в редиците на ЦСКА, където играе до края на 1999 г. С „армейците“ става шампион на страната през 1997 г., печели и две купи на България – през 1997 г. и 1999 г. С червената фланелка отбелязва 2 гола в европейските клубни турнири – срещу норвежкия „Молде“ и северноирландския „Портадаун“. Избран е за футболист номер 1 в А група през сезон 1998/1999. През януари 2000 г. преминава в гръцкия гранд АЕК, с който печели два пъти Купата на Гърция (2000 и 2002 г.). През сезон 2002/2003 играе в групите на Шампионската лига, където АЕК остава непобеден в компанията на „Реал“ (Мадрид), „Рома“ и „Генк“, записвайки 6 равенства от 6 мача. Напуска „жълто-черните“ от Атина през лятото на 2005 г. Следва престой в други два клуба от гръцката столица – „Атромитос“ (2005-2006 г.) и „Илисиакос“ (2006-2008 г.). В периода 2008-2010 г. играе за „Черно море“ (Варна). В началото на февруари 2011 г. се завръща в родния си клуб „Добруджа“ (Добрич), където през пролетта завършва активната си състезателна кариера.

За националния отбор на България записва 41 мача и 1 гол в периода 1997-2004 г. Участник е на Световното първенство във Франция през 1998 г. и на Европейското първенство в Португалия през 2004 г.

 

- Допреди по-малко от месец погледите на всички любители на футбола бяха обърнати към Русия и световното първенство. Ще те върна към мондиала през 1998 г., когато ти беше част от националния отбор на България. Какво си спомняш за този шампионат?

- Всичко беше организирано много добре. Чест е за всеки един футболист да участва на световно първенство, тъй като това е най-големият форум, на който са събрани най-добрите. Когато и ти участваш, усещаш, че си постигнал нещо.

 

- Тежко ли беше да наследите в националния отбор златното поколение от 1994-та?

- Аз тогава бях доста млад, така и не взех участие в нито един мач на финалите и предполагам, че към мен не са били насочени някакви очаквания. Очаквания имаше към героите от САЩ’94.

 

 

- Те как ви приеха в отбора?

- Добре.

 

- Ти самият защо се насочи към футбола?

- Защото го обичах. Започнах да тренирам, когато бях на осем. Никога не съм имал колебания дали да се занимавам с нещо друго.

 

- Твоите родители подкрепиха ли те в този избор?

- Донякъде… Имаше известни разногласия…

 

- Кои бяха твоите кумири като дете, от които си се учил?

- Не бих казал, че съм се учил от тях, но имах любими футболисти. Паоло Роси ми беше първият любим футболист. Имам спомени от представянето му на Световното първенство през 1982 г. Тогава той стана голмайстор на шампионата.

 

- Какво ти даде и какво ти отне решението да се посветиш на футбола?

- Много неща ми даде… Всичко, от което се нуждаех, и най-вече голямо удовлетворение. А какво ми отне – единствено това, че бях в повечето време далеч от семейството си. Децата ми израснаха без мен, но сега вече имам по-голяма възможност да бъда близо до тях и да ги подкрепям.

 

- Синът ти обаче също е футболист. Значи все пак е бил доволен от това, че ти си се посветил на футбола, щом и той го е избрал?

- Не знам дали е бил доволен, но едно е сигурно – убеден съм, че не очаква с лекота да надмине моите успехи. В момента играе в Шотландия, в „Хартс“.

 

- Ти подкрепи ли го в това решение?

- Естествено! Той сам реши да стане футболист и аз го подкрепих.

 

- Търси ли съвети от теб?

- Аз му ги давам, без да ги търси. А дали ще ги приеме, той сам си решава.

 

- Ще те върна към годините, в които игра в ЦСКА. Какво си спомняш от престоя на „Армия“-та? Беше един от любимците на червената агитка.

- Спомням си само хубавите моменти. Шампионските титли, купите, финалите, които играхме.

 

- Мачовете с „Левски“…

- Да, разбира се… Те бяха най-стойностните двубои. Спомням си също няколко добри мача, които направихме за Купата на УЕФА.

 

- Как се стигна до трансфера ти в ЦСКА? Отбелязал си гол за „Добруджа“ срещу тях, дали това е била причината да те забележат?

- Възможно е този мач да е оказал доста важна роля за тяхното решение. Спомням си, че ни взеха заедно с моя съотборник, защитника Галин Иванов. Ние бяхме и част от младежкия национален отбор, който също вървеше доста добре по онова време.

 

- Другият знаков клуб, в който прекарваш част от кариерата си, е АЕК. Какво ще разкажеш за него?

- Много добър период в моята кариера. Прекарах хубави години в АЕК, след това играх в още два гръцки отбора. Като цяло престоят ми в Гърция беше положителен не само в професионален, а и в личен план, семейството ми се чувстваше добре там.

 

- Какво е по-различно там – като манталитет, а и от футболна гледна точка?

- Най-вече заплащането – това е основното… След това терените, феновете са много темпераментни. Като цяло условията за футбол са по-добри от българските.

 

- С АЕК игра в Шампионската лига...

- Да, две години, като едната достигнахме доста напред в турнира за Купата на УЕФА, след като отпаднахме в груповата фаза на Шампионската лига.

 

- Какво си спомняш от сблъсъците с най-големите футболни колоси?

- Срещу „Реал“ (Мадрид) изиграхме доста стойностни мачове, не загубихме и в двата. Куриозното беше, че от 6 мача записахме 6 равни резултата, но не успяхме да прескочим групите в Шампионската лига и продължихме в турнира за Купата на УЕФА.

 

- Те как погледнаха на един отбор от по-малка страна, който не притежава техния опит?

- Сигурно са ни подценили, а от друга страна ние бяхме мотивирани да се представим добре, особено пред нашите фенове, и донякъде сме успели…

 

- Дебютираш 17-годишен при мъжете, спомняш ли си първия си мач?

- Аз дебютирах още когато  „Добруджа“ беше в Б група. Мисля, че тогава отборът влезе в А група, но не си спомням точно първия си мач.

 

- Какво според теб е най-важно за успешния преход между юношеския и мъжкия футбол?

- Строго индивидуално е. Нужни са много качества, най-вече постоянство. Необходимо е и да убедиш треньора с това, което показваш на терена, че си по-добър или поне равностоен на някой от по-опитните състезатели, за да те предпочете.  

 

- Физическа или психологическа е бариерата, която трябва да се преодолее в този момент?

- Комплексни са нещата.

 

- Важно ли е за един клуб да развива собствената си школа и по-различно ли стоят нещата днес в сравнение с периода, когато ти формираше футболните си умения?

- Сега е доста по-различно. Преди всички отбори развиваха школите си, но тогава помагаха много спортните училища, които се финансираха от държавата, сега вече ги няма и нещата изглеждат по съвсем различен начин.

 

- Преди отборите сякаш повече залагаха на собствени кадри…

- Абсолютно… Тогава имаше много малко чужденци в българското първенство и затова всеки разчиташе на собствените си кадри.

 

- Каква е причината според теб да се вземат повече чужденци сега. Гонене на бързи резултати ли?

- Да.

 

- Това накъде води обаче?

- Навлизането на толкова чужденци в българския футбол показва, че нивото на българските футболисти е доста по-ниско.

 

- Не се ли получава обаче един омагьосан кръг. Колкото по-малко развиваме школите, колкото по-рядко даваме шанс на нашите футболисти, толкова и нивото ще спада?

- Не, аз не мисля, че не развиваме школите. Има много школи по футбол в България и интересът на децата е голям.

 

- Какво дава той на подрастващите, какво развива в тях?

- Развива едни здрави деца, развива дисциплината у тях, учи ги на работа в колектив, което в бъдеще може да им бъде само от полза.

 

- Как се изгражда добрият колектив?

- Това е работа на треньора, да сплоти футболистите в един отбор.

 

- Как ще оцениш нивото на българския футбол в момента и какво мислиш за формата на първенството в Първа лига?

- Мисля, че е доста по-интересен шампионатът, защото интрига има до последния кръг. В изминалото първенство се получи така, че отбор с една победа остана в елита, което е парадокс.

 

- Честно ли е обаче това, следва ли футболната логика?

- Във футбола логика няма. И това е най-интересното в него. Аз се водя от максимата, че всеки получава това, което заслужава. Щом отбор остава в Първа лига с една победа, значи е заслужил.

 

- Ще те върна в годините ти в „Черно море“. Какво си спомняш за престоя при „зелено-белите“?

- Изиграх по-малко мачове, отколкото имах желание. Но направихме добър успех с класиране в тройката, участвахме и в квалификации за Лига Европа, срещнахме наистина силни отбори. Останах с хубави впечатления от „Черно море“.

 

- Как намираш отбора в последно време, доста сътресения имаше през изминалия сезон?

- Не завършиха чак толкова назад. Имаха и шанс да се класират за Лига Европа. Не успяха, но не мисля, че са се представили лошо. Гради се нов отбор с нов треньор, надявам се тази година да си постигнат целите.

 

- Какво е всъщност най-важното, което трябва да притежава един футболист?

- Ако трябва да кажа едно единствено нещо, за мен това е смелостта. Ако не си смел, няма как да играеш футбол. След това идват останалите качества – да си силен и издръжлив, бързо да мислиш, още повече, че футболът сега е много динамичен и трябва светкавично да се вземат правилните решения.

 

- Трудно ли взе решение да се откажеш от активната си кариера?

- Не бих казал. Кариерата ми беше доста дълга, близо 20 години. Така или иначе всяко хубаво нещо си има край. Никога не съм си мислил, че ще играя футбол до края на дните си, поне не на професионално ниво. Бях подготвен.

 

- Какво се случи с теб след това, в момента с какво се занимаваш?

- С различни неща, усъвършенствам се в доста насоки, вече встрани от футбола. Той остана за мен само хоби, което споделям с приятели.

 

- Продължаваш обаче да играеш в демонстративни турнири на плажа. Каква е разликата между двата типа футбол?

- Разликата за мен е, че участвам в тези мачове по-скоро за забавление. Победата не е на всяка цена, както беше, когато играех професионално.

 

- Какво обичаш да правиш в свободното си време? Приятелите ти от спортните среди ли са предимно?

- Естествено е приятелите ми да са предимно от спортните среди. И в свободното си време обичам да спортувам.  Чувствам се много по-добре, когато всеки ден съм спортувал по някакъв начин.

 

- Кои са отборите, които подкрепяш сега, когато гледаш футбол само за развлечение?

- На последното световно първенство подкрепях Белгия. Станаха интересни мачове. От клубните отбори подкрепям тези, в които съм играл.

 

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- За здраве за мен и семейството ми. Да ставам все по-добър и по-успешен…

 


Още от "На спортна вълна":

Денислав Коджабашев: Мечтая за медал от параолимпиада и за хубаво семейство

Иван Мартинов: Най-ценната победа винаги е следващата

Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха

Станислав Станков: Искам да подобря отново националния рекорд!

Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат

Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!

Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!

Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!

Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!

Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината

Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката

Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев

Николай Кънчев: Казвали са ми, че съм роден за треньор

Ани Станева: Ушу ме смири, даде ми баланс!

Цонка Господинова: Леката атлетика е основата на всички спортове

Силвия Георгиева: Всеки старт е празник за мен

Ивайло Маринов: И до днес всички ми казват „шампионе“

Огнян Илиев: Щастлив съм, че бях треньор на най-изявените български тенисисти в последните 20 години

Кристиян Георгиев: Най-важното е да имаш хъс и желание за победа!

Никола Карастоянов: Най-трудно се играе като фаворит!

Живко Николов: Спортът изгражда твърди и уверени личности

Христо Христов: Когато завоюваш короната, трябва да я защитаваш

Тодор Каменов: Манталитетът на победител се изгражда най-трудно

Мариян Огнянов: Всичко, което имам, го дължа на футбола

Стефан Георгиев: Големият ми успех във волейбола тепърва предстои

Красимир Димов: Максималист съм – и в спорта, и в живота!

Никола Петров: Плуването е полезен спорт, добре е да се изучава в училище

Асен Великов: Най-много дължа на треньорите от Варна!

Георги Илиев: Да играя в „Черно море“ за мен е сбъдната мечта!

Eмануел Луканов: Имам още много да дам на Черно море!

 

Коментари ( 0 )