Божил Колев: Нямам червен картон в кариерата си
ЦСКА играеше като „Барселона“ навремето - технично, с много разигравания, каза футболист номер 1 на Варна за ХХ век в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 9 Jan 2019 | 8:15
Снимка ПЕТКО МОМЧИЛОВ / МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

 На 12 януари 70-годишен юбилей ще отпразнува футболист номер едно на Варна за ХХ век Божил Колев. 10-годишен започва да тренира в детско-юношеската школа на „Черно море“. Играе на поста централен защитник. Любопитен факт е, че в мъжкия състав дебютира с гол срещу ЦСКА – отборът, в който ще прекара 10-те най-силни години в кариерата си впоследствие. Пет пъти е шампион на страната и носител на Купата на България. Изиграл е 373 мача в А група и е отбелязал 74 гола. Обявен е за заслужил майстор на спорта, два пъти е носител на купата за спортсменство в групата на майсторите. Той е варненският рекордьор по участия в националните гарнитури. Записал е 60 мача за представителния ни тим, в които е отбелязал 8 гола. Участник е на финалите на Световното първенство през 1974 г. Шест пъти е извеждал мъжкия национален отбор като капитан. 18-и е в класацията на ФИФА за най-резултатните защитници в националните първенства.

Бил е помощник на националния селекционер Христо Бонев на финалите на Световното първенство през 1998 г., треньор на ЦСКА, на кипърските „Омония“ (Никозия) и „Неа Саламис“ (Фамагуста), играещ треньор в родния си отбор и старши треньор на „Черно море“ и „Добруджа“. През последните шест години е наставник на тима на Медицинския университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ във Варна.


НА СТУДЕНТСКА УНЍВЕРСИАДА с отбора на МУ-Варна. Снимка ПЕТКО МОМЧИЛОВ / МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА

 

- Г-н Колев, в навечерието на Вашия 70-годишен юбилей какво виждате, като погледнете назад – какво Ви даде и какво Ви отне решението да посветите живота си на футбола?

- Футболът много ми даде... Имах, бих казал, трудно детство. Бях на 10 години, когато започнах да играя футбол, нещата коренно се промениха. Много емоции имаше, много хубави моменти, преживявания, интересни пътувания. Целият ми живот премина във футбола. Естествено, както ми даде много радости и вълнуващи преживявания, така и доста взе от мен. През повечето време отсъствах от къщи, особено в периода, когато играех за ЦСКА и националния отбор и бях в София. Жена ми преживя доста лишения, отгледа две деца през времето, в което аз отсъствах. Синът ми се роди точно когато заминавах с ЦСКА на подготовка в Кипър. Докторът беше от ЦСКА, така направи, че детето ми да се роди, преди да отпътуваме, за да мога да го видя. След това заминах и отсъствах месец и половина. Така се случи и след раждането на дъщеря ми. Контузиите са другото неприятно нещо, свързано с футбола. Но повече са хубавите спомени...

 

- Ако имате възможност сега да се върнете назад, бихте ли поели отново по този път?

- Пак бих тръгнал по този път... Сега нещата са доста по-различни. Навремето нямаше толкова предавания по телевизията на футболни мачове, пускаха се само по-възлови двубои, най-често ЦСКА – „Левски“ и мачовете на националния отбор. Докато сега децата непрекъснато гледат футбол. Български футболисти играят в големи отбори, те искат да им подражават, да бъдат като тях.

Сега са доста по-различни нещата, но любовта към футбола е същата. Който обича играта, намира начин да я практикува.

Сега и школите са доста повече.

 

- А футболът с какво се е променил и за добро ли е тази промяна?

- Всичко прогресира, всяка една сфера на живота върви напред – политика, икономика, спортът не прави изключение. Стилът на игра във футбола сега е доста по-различен, има доста динамика. Но има и прилики. „Барселона“ например играе с много разигравания, но навремето и ЦСКА играеше така, много технично. Всичко зависи от отбора, от играчите, с които разполага треньорът. Спрямо това той си разработва и тактиката. Освен това преди, когато аз започвах да играя в „Черно море“, всеки си знаеше точното място и даже без да гледа, можеше да подаде топката в дадена част на игрището, като знае, че колегата му в този момент е тръгнал натам. Много години играеха едни и същи състави, рядко се правеха промени, единствено, ако на някой пост има проблем, тогава се вземаше нов футболист – или от друг отбор, или от детско-юношеската школа. Така и аз влязох в отбора. Бях на 17 години. Докато сега всяка година се прави селекция, вземат се нови футболисти, това нарушава баланса в отбора, пречи на изграждането на колектива. Преди трудно се влизаше в даден отбор – по 7-8 години един и същ състав играеше.

 

- А сега защо се получава така – освен футболисти и треньори често се сменят?

- Собствениците и публиката искат непрекъснато да има успехи. Особено в ЦСКА и „Левски“, всяко класиране, различно от първото място, се приема за неуспех. Затова толкова често се сменят треньорите, но това според мен не е добре. Бих дал пример с Германия, където треньорите както на клубните, така и на националния отбор работеха по 10-ина години с един тим и ако по някаква причина си тръгнат, помощникът им поемаше отбора.

 

- Преследването на бързи резултати от отборите ли е причината за налагане на толкова много чужденци във водещите ни клубове и докъде всъщност води това. Не е ли омагьосан кръг – не се налагат млади футболисти, а очакваме качествен национален отбор!

- Това е проблемът! Сега един млад футболист много трудно влиза в даден отбор, а преди се даваше шанс на юношите, които излизаха от школата на клуба и имаха качества. Когато имаше някой талантлив, треньорите го включваха в първия отбор и останалите от състава го подкрепяха, докато се наложи. Така съм започнал и аз, както и други колеги. Христо Бонев също е започнал на 16-17 години в мъжкия футбол, Начко Михайлов... По-опитните в състава ми подадоха ръка в началото, много съм научил от тях.

 

БОЖИЛ КОЛЕВ (в средата) в състава на "Черно море" 1968-1969 година.

 

- А защо избрахте точно футбола?

- Всяко дете обича футбола, аз не правех изключение. От малък ритах, първо в махалата, после в училищния отбор, имаше училищни първенства – много сериозни, емоционални, и от там треньорите в школите подбираха играчи. Селектираха най-добрите от всички училища. Един детски отбор имаше – на „Черно море“, и един юношески, по-късно ги разделиха на младша и старша възраст. Сега доста школи има, но тогава не беше така.


С ОТБОРА НА ЦСКА - Сезон 1971-1972 година. 

 

 

- А в ЦСКА как Ви приеха в началото?

- Много добре. Преди това бяхме играли един срещу друг с повечето футболисти, докато защитавах цветовете на „Черно море“, и вече се познавахме. Били сме заедно и в националния отбор. През 1969 година Стефан Божков ме взе на подготовката с отбора, който през 1970-а игра на световното първенство в Мексико. От там също се познавахме с играчите, които по-късно ми станаха съотборници в ЦСКА и имахме колегиални отношения. А и за да ме вземат в ЦСКА, явно е, че съм се доказал преди това по някакъв начин.

 

С ОТБОРА НА ЦСКА в паметната 1973-а, годината, в която армейците отстраняват "Аякс" в турнира за Купата на европейските шампиони. 

 

- Остана ли този отбор в сърцето Ви?

- Разбира се! Това ми бяха най-хубавите години от живота, близо 10.

 

- Кои са моментите, които си спомняте и до днес?

- Мачовете с националния отбор срещу Бразилия. Тогава се изправихме срещу много големи футболисти – Пеле, Тостао, Ривелиньо. С ЦСКА също съм играл срещу някои от най-великите клубни отбори. Паметните моменти са много – когато елиминирахме „Панатинайкос“ и „Аякс“ в турнира за КЕШ.

 

„Аякс“ тогава беше отбор, който доминираше в световен мащаб, мачкаше всички в период от 6-7 години, беше на върха, в тима играеха някои от най-великите футболисти – Йохан Кройф, Неескенс, Герд Мюлер. Уникален отбор бяха „Аякс“. Също така и „Байерн“ (Мюнхен) срещнахме, с Бекенбауер начело, един невероятен футболист.

 

- Какво означаваше за Вас да излезете срещу такива величия. Имаше ли някакъв респект, или по-скоро мотивацията бе водеща?

- Респект – не, мотивацията ни беше голяма. Никога не сме излизали със страх на терена, имахме самочувствието на отбор, който в годините е жънал доста победи на международното поле. Всичко се наслагва. Първата година, когато срещнахме „Аякс“ в шампионската лига, загубихме и двата си мача. На следващата година се паднахме отново с тях и всичко беше различно. Дори загубата с 1:0 в първия мач в Амстердам не ни притесни. Бяхме много мобилизирани, въпреки че имаше доста предпоставки, които да ни притеснят - на нашия вратар Стоян Йорданов дори му счупиха ръката тогава. Имаше проблем и с екипите преди мача. Двата клуба бяха си разменили факсове, в които се съгласяваха всеки от отборите да играе с титулярния си екип при гостуването. От ЦСКА обаче не бяха взели разпечатката на този факс при отпътуването за Амстердам, тъй като бяха сметнали, че няма да им е нужно. Обаче когато съдията ни изведе от тунела на терена, когато видя, че ние сме с червен екип, а те с бяло-червен,  каза: „Не може – трябва да смените екипа“, ние обаче не носехме резервен екип, не носехме и факса, който удостоверява договорката между двата клуба, и благодарение на отбора на Амстердам, който ни преотстъпи резервния си екип – син, успяхме да изиграем този мач и да го загубим с минималното 1:0. След това спечелихме двубоя в София с 2:0 след продължения (бел. ред. – на 7 ноември 1973 година) и продължихме за ¼- финалите на КЕШ.


СЪСТАВЪТ НА ЦСКА, ОТСТРАНИЛ АЯКС на 7 ноември 1973 година. Божил Колев - четвъртият прав от ляво на дясно. 

 

 

- Бил сте капитан на националния отбор като футболист, след това и помощник-треньор в щаба на Христо Бонев. Какво означава за Вас да защитавате цветовете на България?

- Да си избран в отбора и да защитаваш честта на България, е едно голямо признание за това, което си постигнал с клуба си в първенството - това е голяма чест за всеки!

 

- Разбирате ли такива играчи, които отказват да играят за националния отбор?

- Зависи каква е причината.

 

- Може ли да има причина, която да е по-силна от това да играеш за България?

- Не би трябвало, но се случва. Аз също съм имал период, в който съм бил обиден. Бях в много добра форма тогава, но на два пъти отказах покана за националния отбор.

 

- На два пъти печелите приз за спортсменство. Трудно ли беше да го завоювате в контекста на родния футбол?

- Не, защо?! То всичко зависи от човека. Има футболисти, които играят много твърдо, грубо, има други, които също играят мъжки, но не нараняват съперника, не правят опасни фаулове. Аз например в цялата си кариера нямам червен картон, имам три жълти и те са показани от варненски съдия, мой приятел – Атанас Матеев.

 

- След това, вече като треньор, кое е основното, което сте искали да предадете на своите футболисти?

- Всеки треньор разполага с определени футболисти, основното е между тях да има уважение, колективът да е добър, да не са разделени на групички. Не всички са еднакви по характер и като качества, но важна е средата в отбора, обстановката в колектива. Когато всички са единни в един клуб – треньорът, играчите, домакинът, лекарят, всички, тогава нещата се получават. Когато има разногласия и задкулисни игри, това е пречка.

 

- Как се изгражда добрият колектив, това основно задача на треньора ли е?

- Най-важното трябва да го направи треньорът. Играчите трябва да имат респект от него, да го уважават. Той трябва да умее да балансира колектива, тъй като във всеки отбор има играчи, които се уважават малко повече помежду си. Също така треньорът е този, който трябва да провокира положителното отношение на опитните футболисти към по-младите, които тепърва влизат в състава. Имал съм такива случаи, когато съм искал да наложа млад футболист в отбора, взел съм го, понеже съм видял, че има качества, но съм знаел, че „старите кучета“ държат на някой от тях, който играе на същия пост, макар и вече да не е в най-добрата си форма. Знаел съм, че в такива моменти е важна ролята на треньора, да даде шанс на младия футболист да израсне и да стане по-добър. Старал съм се винаги да направя така, че да го приемат в колектива, говорил съм с всеки поотделно. Убеден съм, че не е добре младият футболист в състава да се обявява на разбора, когато се поставят задачите. Да, другите ще го приемат, когато треньорът е решил, но мотивацията им ще бъде друга. Различно е, когато има индивидуални разговори с всеки – целта е да подкрепят младия си съотборник на терена, дори да греши, а не да му се карат или да го изолират, да не му подават. Ако някой го обиди, младият футболист ще се „свие“, ще падне духом. Но трябва и той да има характер, да умее и той да се пригоди към обстановката в първия тим.

 

- Как се насочихте към треньорската професия, веднага след прекратяването на активната Ви кариера ли стана това?

- Аз прекратих кариерата си по принуда, тъй като се контузих тежко, когато отидох да играя в „Омония“ (Кипър). Преди това, когато се завърнах от София в „Черно море“, две години бях играещ помощник-треньор, но исках още да поиграя, да изляза в чужбина. Първият етап беше „Омония“, след това щях да мисля и за други отбори, вече имах предложения от тимове в Испания, но така се случи, че след тази травма нямаше как да продължа.

 

- В националния отбор като помощник на Христо Бонев сте работил с футболистите от златното поколение от СП САЩ’94, какви са впечатленията ви от тези велики играчи?

- Беше ми приятно да работя с такива величия. Жалко, че не успяхме да отидем по-нагоре, но и фактът, че се класирахме за световното във Франция през 1998 година, е показателен, особено като се има предвид, че от тогава до сега нямаме участие на световно първенство. А и преди, когато се класирахме сред най-добрите, само 16 отбора участваха на финалите. Класирането ни за СП във Франция си беше успех. 16-и в света да си, пак е успех.

 

- Беше ли трудно да поемете отбора с Бонев след фурора през 1994 г.?

- Не е лесно да работиш с известни футболисти, с личности. Макар че и аз, и Бонев също сме направили нещо във футбола и сме били големи имена.

 

- Защо се получава така, че не можем да изградим качествен национален отбор след това? Къде се скъса нишката в българския футбол?

- Тогава футболистите ни бяха много класни и играеха в големи отбори – Стоичков, Пенев, Костадинов, Балъков, Лечков...

 

- А сега защо няма такива играчи?

- Не знам (смее се).

 

- Проблемът на работата в школите ли е?

- От една страна – да! Методиката на обучение сега е съвсем различна .Трябва малките да се научат първо на азбуката във футболадокато сега ми се струва, че не го правят.

 

- Какво трябва да се промени и въобще има ли нагласа у хората във футбола у нас да правят промени?

- Въпросът е до треньорите и тяхната работа. Сега непрекъснато се водят деца в най-различни школи. Започват от 6-7-годишни, за по 1 час. А това, което ви казах за азбуката във футбола, това означава, че трябва да има повторения, да се показва на всеки, а не само да се обяснява, детето трябва да види, треньорът трябва да е бил футболист, и то добър, за да може да показва. Децата да го гледат и след това да започнат да повтарят многократно, докато усвоят всеки елемент от играта. Сега всичко става много бързо. Понякога ходя по залите да гледам тренировки, отборите минават един след друг, като конвейер, едни излизат, други влизат, за да тренират. Преди имаше един отбор и един треньор, както ви казах. Треньорът познаваше всички момчета от отбора добре, знае що за характери са, а това е много важно за обучението. Методиката е различна сега, макар че вече има повече информация, уж всичко напредва, но…

 

- Избран сте за футболист номер едно на Варна за ХХ век. Почувствахте ли признанието?

- Да, естествено! Това беше едно голямо признание за всичко, което съм постигнал, за това какъв играч съм бил.



 

 

- Как ви се струва актуалният формат на Първа лига?

- Смятам, че не е това, което ни трябва. Не знам дали го има някъде на друго място този формат. Не е нормално цял сезон да играеш, да постигаш резултати и само с 1-2 мача да се озовеш на последното място. Не е справедливо спрямо отборите, които са били постоянни.

 

- Кирил Десподов беше избран за футболист номер едно на България за 2018 година. Сравняват го със Стоичков, какво мислите Вие?

- Стоичков е легенда. Стоичков е велик футболист. Не може да се правят такива сравнения, голяма е разликата. Не смея да давам оценка на качествата на Десподов, тъй като не съм гледал всичките му мачове.

 

- Кои са отборите, които подкрепяте?

- „Черно море“ и ЦСКА! Няма как да е друго. Много се радвам на Жоро ИлиевАз бях човекът, който го привлече в първия отбор, и се радвам, че вече толкова години играе, и то на много високо ниво. И като футболист, и като човек е прекрасен!

 

- Смятате ли, че отново ще го има дербито на Варна в контекста на Първа лига?

- Не виждам да се получи в скоро време и това е жалко. Друго е Варна да има два качествени отбора, да има интрига помежду им, да има интерес у хората, емоциите са други тогава, хората дискутират, спорят, мачовете са интересни. Жалко, че сега това го няма.

 

- Какви са причините все по-малко хора да ходят по стадионите, за да гледат мачовете?

- Стига отборите да са сериозни и да играят добре, публиката ще отиде да ги гледа, няма да гледа по телевизията. Когато публиката е доволна от играта и резултатите, тогава пълни стадионите.

 

- А не е ли истинският фен този, който подкрепя отбора и в добри, и в лоши моменти?

- Така е, но ако има поредица от неудачни мачове, хората постепенно намаляват по трибуните. Но когато играе много силно и в класирането като е добре, хората отиват на стадиона да гледат хубав футбол и да се радват на успехите на отбора.

 

- Как намирате настоящото състояние на ЦСКА?

- Имат сериозен напредък, откакто Гриша Ганчев пое ръководството, организацията е добра. Изведнъж не може да стане всичко, след като е имало проблеми в предишните години – със собствеността, с различни президенти, всички разправии се отразяват, няма как да е друго. Смятам, че вървят по правилния път....

 

- А тук, в „Черно море“, вървят ли по правилния път? Илиан Илиев ли е треньорът за „Черно море“?

- Да! Илиан също беше много голям футболист, играл е в големи отбори и в чужбина, бил е и треньор зад граница, с добри познания във футбола, той е един много сериозен и организиран човек. Сърцето му принадлежи на „Черно море“, затова е мотивиран да постигне нещо, но не е лесно.

 

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

 
Още от "На спортна вълна":
 
 
 
 

Коментари ( 0 )