Даниел Несторов: Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели
Започваме изграждането на национален отбор, в който водещ е атрактивният стил на игра, каза играещият помощник-треньор на „лъвовете“ в рубриката „На спортна вълна“
Публикувана: 30 Jan 2019 | 8:30

Даниел Несторов е играещ помощник-треньор на националния отбор по футзал на България, който от днес започва участието си в предквалификациите за световното първенство. Мачовете са в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта във Варна. Първият сблъсък на „лъвовете“ е тази вечер от 16,45 часа срещу отбора на Черна гора. Следващите мачове на България са на 31 януари, отново от 16,45 часа, срещу Естония и на 2 февруари от 19 часа – срещу Холандия.  

На клубно ниво Даниел Несторов се състезава вече втора година за „Варна сити“, с който през миналата година печели титлата и участва в Шампионската лига.

 

- Даниел, преодолими ли са за Българския национален отбор по футзал съперниците от предквалификационната група за световното първенство?

- Мога да кажа, че са преодолими. Отборите, които участват в този етап на квалификациите, са с изравнени сили. Дори естонците, които всички сочат за аутсайдер, са способни да изненадат и трите останали тима. Ще се получат интересни и равностойни мачове.

 

- Кой е основният съперник на България за едно от първите две места в групата, които дават право за участие в следващата фаза?

- Холандия и Черна гора, но, както казах, Естония могат да поднесат изненада, защото в последните години при тях се работи доста усилено. Те са представител на руската школа и ако са подготвени добре физически в настоящия момент, ще създадат доста главоболия и на трите отбора в групата.

 

- Какво е тайното оръжие на България срещу тези отбори?

- В тези квалификации ще заложим предимно на статични положения. Започваме да градим нов отбор, а нашите съперници, особено Холандия и Черна гора, са доста напред и в организационно отношение, и като сработка на колектива. Не ми се иска да е така, но ще трябва да се надиграваме с тях основно на статични положения.

 

- Какво да очакват феновете от предстоящите европейски сблъсъци?

- Ще се опитаме да ги зарадваме с атрактивна игра, да създадем повече голови положения. Казал съм на момчетата, че излизаме да играем изцяло за публиката, за да може да спечелим колкото се може повече нови привърженици.

 

- Какво означава за теб фактът, че освен че носиш националната фланелка, си и играещ помощник- треньор?

- Участието в националния отбор за мен винаги е означавало две неща – отговорност и желание да покажа най-доброто от себе си и да зарадвам хората, които са дошли да ни гледат или ни подкрепят пред екраните. Затова се труди всеки един състезател, за да получи повиквателна  и да защитава цветовете на родината.

 

- Как те приемат съотборниците, като един от тях или по-скоро като част от треньорския щаб?

- Няма разделение, откакто сме в новия екип от два месеца, всички сме едно цяло. На първо място искаме да изградим един боеспособен колектив. Започваме да работим от нулата и искаме да придадем нова визия на отбора – да играе атрактивно, да създава положения и да носи радост на публиката, защото това е и основната задача на спорта. За нас също това е първата цел – да носим радост на хората, които ни подкрепят, и да играем атакуващо, атрактивно и с високо темпо.

 

- Спомена, че градите ново лице на българския национален отбор, а какъв е до момента имиджът на България на международната сцена във футзала?

- Честно казано, не е никак добър, в последните 5-6 години ние сме просто един спаринг партньор за останалите. Преди около 7-8 години имаше един момент, в който бяхме достигнали пик и трябваше малко по-професионално да започне да се работи по клубовете, но стана точно обратното, нивото започна да пада с всяка изминала година малко по малко и на този етап смея да кажа, че първенството ни е едно от най-слабите, откакто аз играя, вече 20 години.

 

- Разкажи за кариерата си до момента?

- Започнах да играя футбол 10-годишен в школата на „Левски“. Преминах през всички юношески формации на „сините“, след това отидох в старшата възраст на „Локомотив“ (София). След като излязох от казармата на около 20 години, се отказах от големия футбол и се преориентирах към футзала и минифутбола. И така, от тогава до сега, вече почти 20 години, се състезавам и на футзал, и на минифутбол.

 

- Какви са основните разлики между футзала и стандартния футбол?

- Те имат много прилики, но и много разлики. Във футзала играят четирима души и в атака, и в защита, няма възможност за почивка, много интензивен спорт е, затова и смените са чести. Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели. Доставя и повече радост на зрителите, защото има много положения. За една минута могат да се случат 4-5-6 положения както пред едната, така и пред двете врати и това носи много по-голяма емоция както за гледане, така и за практикуване.

 

- Теб лично с какво те привлече, защо го предпочете?

- Освен динамиката във футзала ми хареса и това, че мога да съм много по-полезен в игра, както в защита, така и в атака. Докато във футбола на голям терен може по пет и повече минути само да тичаш и да не срещаш топката, а това не ми доставяше удоволствие. Откакто влязох в залата, разбрах, че футзалът е моят спорт.

 

- Има ли публика за футзала у нас?

- Наблюдавам отлив в последните години на публика и причината е точно тази, която посочих по-рано – нивото на шампионата пада, отборите играят на много бавно темпо, на изчакване, а в съвременния футзал няма място за подобни неща. В другите първенства, дори в по-слабите, се играе атакуващ футзал, който радва окото на феновете и залите са пълни. Докато в България се имитира някакъв тренировъчен процес в клубовете, физически и тактически отборите не са добре подготвени и мачовете ги гледат една шепа хора, близки и роднини на състезателите, за съжаление. Надявам се стилът на работа, който искаме да наложим в националния отбор, да се приеме и от клубовете и заедно да направим генерална стратегия за развитие на футзала у нас. Когато клубните отбори започнат да играят атрактивно, няма да се налага, когато се съберем в националния отбор, да се учим на елементарни неща, а ще се готвим тактически спрямо противниците, с които предстои да играем. Сега тръгваме от нулата и този състав, който градим, ще има собствен облик най-рано след година.

 

- Тръгвате малко по обратния път… Искате от националния отбор да тръгне „революцията“, която да спомогне за развитието на българския футзал…

- За съжаление така се получава. Казах на момчетата да се раздадат максимално на терена в предстоящите международни срещи. Ние в момента не гоним задължително класиране за следващата фаза, защото там отборите са доста по-добре подготвени от нас. Най-вероятно ще отидем да изиграем още 3 протоколни мача, те безспорно ще ни дадат опит, но засега не сме готови да играем в основната схема на квалификациите. От играчите на този етап искаме себераздаване и да изпълняват тактическите указания. Започваме да крачим лека-полека по избрания път. Преминаването в следващата фаза на квалификациите, пак казвам, не ни е фикс идея, тъй като ние започваме от нулата, а отборите на Холандия, Черна гора и Естония имат няколко години работа повече от нас и са доста по-сработени. Това не означава, че сме свалили гарда, напротив! Амбицирани сме да прескочим групата, но не на всяка цена!

 

- Очаквате ли подкрепа от публиката в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта във Варна?

- Надявам се! Ще съм много щастлив, ако дойдат колкото се може повече зрители, и най-много се надявам ние да ги зарадваме с добра игра и с всеки следващ мач да привличаме все повече хора по трибуните.

 

- Какви качества трябва да притежава един играч, за да има успех във футзал?

- Много хубав въпрос, защото докато във футбола един играч е достатъчно да притежава 2-3 качества, във футзала са необходими поне 8-10. Трябва да мисли бързо, да се раздава в полза на отбора, да не е индивидуалист, да е технически много добър, характерът му трябва да пасва на колектива, нужни са и морално-волеви качества. Ако има само едно-две или три от изброените качества, а другите ги няма, ще е много трудно да стане добър състезател по футзал.

 

- На теб лично какво ти дава и какво ти отнема решението да се посветиш на футзала?

- Футзалът ми дава много емоции и незабравими моменти, но ми отнема изключително ценно време, тъй като лишавам семейството си от него. Искам да благодаря на жена ми и на нашето дете за подкрепата и разбирането. Действително ми е доста трудно, тъй като освен с футзал се занимавам и с националния отбор по минифутбол, развиваме и него. Почти всеки уикенд аз отсъствам от вкъщи и лишавам семейството си от внимание.

 

- Съжалявал ли си някога, че си се отказал от големия футбол, защото все пак той е по-популярен?

- И е по-комерсиален… Мечтата на всяко момче е да стане известен футболист и едва ли не да си  уреди живота покрай футбола. Много пъти съм се замислял по тази тема и ако мога още веднъж да изживея живота си, бих минал по същия път, защото футзалът ми е дал изключително много незабравими моменти, обиколил съм много дестинации, които с футбола надали щях да посетя. Освен това мачовете, които съм играл за националния отбор или на клубно ниво в Шампионската лига, международните мачове ми носят изключително удоволствие и удовлетворение за целия труд, който съм вложил. Невероятна е емоцията, когато знаеш, че си дал всичко от себе си и си надиграл съперника.

 

 

- За какво мечтаеш оттук нататък?

- Мечтая да се развие българското първенство. Имам огромно желание да се уча в треньорската професия. Това тепърва ми престои, тъй като все още съм и състезател, но смятам да се развивам като треньор по футзал. Знам, че ми предстои много учене, участие в доста семинари, но този спорт ми е на сърцето, искам с каквото мога да помогна на младите състезатели. Искам да развием българския клубен футзал, от там ще дойде и развитието на националния отбор.

 

ПОЛИНА ПЕТРОВА

 

Още от "На спортна вълна":


Веселин Бранимиров: Футболът е любов и неизлечима болест


 

Божил Колев: Нямам червен картон в кариерата си


 

 
 
 

 

Коментари ( 0 )