Едриян Тодоров: Винаги съм мечтал да спечеля медал за България

Състезателят на СКБИ ТИМ Едриян Тодоров спечели сребърен медал от европейското първенство по муай-тай в румънския град Клуж Напока в началото на месец октомври. Разговаряме дни след завръщането му от състезанието, което е дебютно за него в този боен спорт. Едриян е републикански първенец по кик-бокс в К-1 и лоу-кик. Европейското първенство в Румъния е и първото му като състезател старша възраст.

- Еди, преди седмица ти се завърна със сребърен медал от Европейското първенство по муай-тай в Клуж Напока. Доволен ли си от представянето си?

- Да, доволен съм. Състезанието не беше леко, но добрата подготовка даде резултат. Моите треньори ми изготвиха много добра програма, по която да се готвя и да успея да преодолея всички етапи на състезанието.

- Финалният мач ли беше най-труден за теб, или имаше и други трудни противници по пътя към медалите?

- Финалният мач беше най-труден. Опонентът ми от Молдова беше доста добър, опитен и обигран противник. Надви ме в клинчовете, което за муай-тай е най-важното. Но това е дебютът ми на подобно състезание и няма как да не съм доволен от представянето си.

- Какво е чувството да представяш България на подобен значим международен форум?

- Неописуемо е чувството, когато вдигнеш флага на България и се качиш на стълбичката на призьорите. Аз от малък винаги съм мечтал за това да спечеля медал за България.

- Защо реши да тренираш бойни спортове и кога започна?

- От петгодишен тренирам бойни спортове. Преди тренирах айкидо 7 години, но ми липсваше адреналинът, тръпката от двубоя. Тогава се запознах с моя настоящ треньор – Владимир Вълев – Питбула. Той ми предаде първия урок, проведохме една своеобразна тренировка в домашна обстановка и реших да опитам. Колебаех се дали да прекъсна заниманията си с айкидо, тъй като това бях правил в последните 7 години, разбирах се с всички в залата, но реших да направя крачка към промяната и не съжалявам за това. Вече от две години и няколко месеца тренирам в СКБИ ТИМ и се радвам за тази възможност.

- Имаш ли приятели, които също тренират?

- Повечето ми приятели тренират – кик-бокс или някакъв друг спорт…

- В СКБИ ТИМ работиш с трима големи шампиони – Владимир Вълев – Питбула, Красимир Димов и Кристиян Георгиев. Мечтаеш ли и ти да постигнеш успехи като техните?

- Разбира се… Работим усилено за това!

- Защо избра СКБИ ТИМ?

- Първата причина, поради която избрах СКБИ ТИМ, са треньорите. За мен не е важна залата, дали е добре оборудвана и как изглежда, важни са хората, с които ще работя. Нивото на треньорите ме провокира да избера точно този клуб.

- Какви са качествата, които според теб трябва да притежава един боец, за да постигне успехи?

- На първо място трябва да е сърцат, да има хъс и воля за победа. Когато има желание и се труди за целите, които си е поставил, идват и успехите.

- Какви мисли ти минават през главата по време на двубой, има ли време въобще състезателят да мисли на ринга и как сваляш напрежението преди мача?

- Гледам да мисля повече за семейството си, за труда, който съм положил в тренировките, които никак не са леки, не комуникирам с никого преди мача, а на ринга – там вече мисля само за двубоя.

- Колко време на ден тренираш?

- Когато ми предстои състезание, тренирам всеки ден по около час и половина, понякога двуразово. Съчетавам тренировките в залата с тичане на открито.

- Кои от успехите, които си постигнал до момента, са ти най-скъпи?

- Споменах, че съм започнал с айкидо, но там на практика няма състезания, там състезателите получават грамоти и данове, които отговарят на нивото, което са постигнали. Бях стигнал до четвърти дан в айкидо. А ако говорим за успехите ми в кик- бокса и муай-тай, сребърният медал от Европейското първенство е най-голямото ми постижение. Скъпо ми е, разбира се, и първото състезание, в което спечелих златен медал, защото дотогава не бях си представял, че мога да стана държавен шампион. Беше в Каварна преди около шест години. Оттогава досега вече имам 6 златни медала от републиканско първенство и 2 сребърни.

- Кога ти е било най-трудно в спорта досега?

- Тренировките до момента са най-голямото изпитание пред мен, защото в тях се изисква да вложиш много воля и усилия. Когато се качиш на ринга, показваш какво си научил и постигнал с тренировките, там не е трудно, ако си добре подготвен.

- Минавала ли ти е някога мисълта да се откажеш?

- Не, все още… Надявам се да не ми мине подобна мисъл и занапред.

- Какво ти дава и какво ти отнема спортът?

- Спортът ми дава много неща – здраве, запознанства с приятели, с които продължаваме да поддържаме хубави отношения. Не мисля, че нещо ми отнема.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- Да се виждам с приятели. Когато се подготвям за състезание, не ми остава много свободно време, но повечето ми приятели също са спортисти и ме разбират. Напоследък отделям доста време и на това да чета различни книги, свързани с професията, която съм си избрал. Искам да стана капитан на кораб.

- Успяваш ли да съчетаваш учението и спорта? Остава ли ти достатъчно време и за двете?

- Спортът учи на отговорност и подреденост. Когато тренираш, се научаваш да разпределяш времето си правилно, така че ми остава достатъчно и за учение, и за тренировки.

- Кои са твоите кумири в спорта?

- Моите треньори – Владимир Вълев – Питбула, Красимир Димов и Кристиян Георгиев.

- Каква е според теб ролята на треньора за успеха на един състезател и важно ли е да има доверие между тях?

- Разбира се, доверието е най-важно! Ролята на треньора е огромна. Състезателят е този, който излиза на ринга, но от треньора зависи доколко ще е подготвен той за конкретния двубой. Треньорът помага на състезателя да овладее напрежението и да се почувства уверен и спокоен на ринга.

- Ти самият виждаш ли се като треньор някой ден?

- Има много време дотогава, не съм мислил още по този въпрос.

- Какви цели си поставяш в най-близък план, какви състезания ти предстоят?

- В момента лекувам леки контузии и след като се възстановя, ще мислим за следващите състезания.

- Интересуваш ли се от други спортове чисто любителски?

- Честно казано, освен от бойни спортове от други не се интересувам.