Хокейнационалите от Варна: Хокеят е мъжки спорт, трябва да е по-популярен в България
Горди сме, че спечелихме златните медали и се класирахме в по-горна дивизия, надяваме се с успехите си да привлечем повече деца на ледената пързалка, казаха Ивелин, Муса и Яни
Публикувана: 24 Apr 2019 | 8:30

Трима варненски хокеисти са част от националния отбор на България до 18 години, който спечели златните медали в дивизия 3 на световното първенство. Това са Ивелин Иванов, Муса Абди и Яни Иванов.  Пред родна публика, в София, националите ни постигнаха пет победи в петте си мача. Българите заслужиха безапелационно златото, като надиграха отбора на Исландия със 7:5, Мексико с 2:1, Израел след продължения с 3:2, Турция с 4:2 и Нова Зеландия с 5:1. 

 

 

Първото място гарантира на България място в дивизия 2 при юношите до 18 години. Златният медал в дивизия 3 на световното първенство е първи за българския национален отбор по хокей до 18 години. Преди това страната ни още три пъти е печелила първи места, но в различни възрастови групи – веднъж при младежите до 20 години и два пъти при мъжете.

 

- Момчета, разкажете повече за турнира, на който спечелихте златните медали за България?

- Ивелин: В началото ние не бяхме сигурни дори дали ще успеем да се задържим в дивизия 3 и се борихме, за да спечелим някой мач, колкото да не изпаднем от дивизията. Но късметът беше с нас, играта ни потръгна, всички в отбора положихме много усилия, слушахме съветите на треньорите и благодарение на това спечелихме златните медали.

- Муса: Искам да подчертая, че за първи път България печели златен медал в хокея при юношите до 18 години. Спечелихме и петте мача в турнира с цената на много усилия, а в единия дори се наложи да играем добавено време, за да стигнем до успеха – срещу Израел.

- Яни: Не беше изобщо лесно, добре, че отборът ни беше толкова сплотен и треньорите наистина много добри. Благодарение на това успяхме без загубен мач да се изкачим в горната дивизия.

 

 

- Там обаче ви очакват отбори като Китай, Хърватия, Австралия. Това преодолими съперници ли са за България?

- Муса: Те играят хокей много по-отдавна в сравнение с нас, влагат доста пари в този спорт, имат хокейни училища и развитието на хокея е приоритет за тях. А в България не са толкова много децата, които знаят изобщо, че съществува такъв спорт.

- Яни: Ще бъде трудно, но ако отново успеем да се организираме и мобилизираме, смятам, че имаме шанс да продължим още напред.

- Ивелин: Повечето отбори в тези дивизии сме равностойни. Просто трябва да положим много усилия и да повярваме в себе си и вярвам, че можем да ги победим.

 

 

- Как гледат на вас, българските представители, по време на международни състезания, има ли известна доза подценяване от страна на съперниците?

- Яни: В началото на турнира ни подцениха, да. Честно казано, дори самите ние не очаквахме да стигнем толкова напред. Добре, че играхме наистина много колективно и благодарение на това успяхме.

- Ивелин: Хокеят по принцип не е популярен спорт в България, доста трудно се събира публика, която да ни подкрепя, дори когато играе националният отбор. Няма добра реклама според мен. Хората просто не знаят къде се играе хокей в България...

 

 

- А вие как се насочихте към този спорт?

- Муса: Брат ми също играе в националния отбор от доста години и тази година замина за Канада, защото тук няма реализация, а на него му се иска да продължи с хокея. Аз бях първи клас, когато започнах. Видях по разлепени плакати, че събират момчета за хокеен отбор, тъкмо бяха отворили ледената пързалка. Търсеха малки деца, тъй като е добре да се започне да се тренира отрано, ако се изчака до 12-13 години, вече по-трудно се усвоява. Аз започнах на 7-годишна възраст.

- Яни: Аз също бях първи клас. Треньорът Александър Паскалев дойде до училището ни, тогава учехме в „Гео Милев“, което е съвсем близо до ледената пързалка. Разказа ни за хокея и на мен ми стана много интересно, реших да се запиша и да опитам. Много ми хареса и така тренирам вече 11 години. Привлече ме с това, че е интересен спорт, колективен, борбен, мъжки спорт е и това много ми допада.

- Ивелин: И аз тогава се запалих. Исках като начало да се науча да карам кънки. В началото дори не разбирах много добре какво е хокей. Когато се запознах със спорта, той се превърна за мен в начин на живот. Освен да карам кънки, много ми допадна това, че хокеят е отборна и мъжка игра…

 

Снимка ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

- Някога не сте ли се колебали дали да не изберете някой по-популярен спорт?

- Яни: Колебал съм се, да, понеже хокеят в България изобщо не е развит, особено във Варна, малко хора знаят, че има ледена пързалка изобщо. Няколко пъти съм се чудил дали да продължа да се занимавам с хокей, но в крайна сметка все още не съм се отказал…

- Муса:  Не, никога не съм се колебал. Аз откакто съм стъпил на леда, винаги това много ме е стимулирало, самият спорт много ми харесва – високите скорости, които се развиват на леда, физическият контакт със съперника, без който не може в хокея.

- Ивелин: Баща ми е футболист и искаше да ме запише на футбол, но тъй като не беше го направил все още, когато дойде треньорът и ни покани в отбора по хокей, реших да започна да карам кънки. Родителите ми подкрепиха този избор, за което съм им благодарен, понеже ако я няма родителската подкрепа, човек доникъде няма да стигне.

 

Снимка ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

- Как поддържате форма, предвид това, че във Варна нямате отбор от известно време?

- Ивелин: Трудно е наистина, повечето точно затова се отказаха от хокея.... На тренировки се събираме само няколко момчета, играем предимно за забавление. Ние тримата, които сме част от националния отбор, играем и за НСА - София. Непрекъснато пътуваме за мачовете, но някак успяваме, справяме се…

- Муса: Не можем обаче да сме постоянно в София, тъй като учим във Варна  и малко трудно съчетаваме нещата. Аз самият гледам дори да не съм на ледената пързалка, да поддържам оптимална физическа форма – ходя на фитнес или да бягам.

- Яни: Правим си импровизирани тренировки с момчетата през ден, тренираме, правим упражнения и се развиваме, за да сме на ниво, когато играем за НСА и за националния отбор.

 

 

- Как успявате да съчетаете спорта с учението?

- Яни: Предишните години ми беше доста трудно, понеже имахме много често тренировки, а и учех сериозно. Сега вече това за мен не е такъв голям проблем, единствено отсъствията, които се налага да допускам, когато пътуваме за София заради мачове с националния отбор или с НСА от държавното първенство, единствено това ми е проблем, иначе се справям.

 

 

- Как виждате реализацията си по-нататък. Ивелин, ти учиш в Търговската гимназия, Муса – в Природоматематическата, а Яни – в Професионалната гимназия по туризъм – все сфери доста далеч от спорта…

- Муса: Мислил съм доста по тази тема. Аз уча в паралелка с профил биология и немски език. Насочил съм се към медицината. Спортът ми е много важен, но знам, че е до време. Тук, в България, ако искам да се развивам, е по-добре да наблегна на ученето, целта ми е да вляза в Медицинския университет.

 

- Яни: Мисля да се занимавам с туризъм, понеже това уча. Ако успея да намирам време за хокея, ще е страхотно. Надявам се спортът да добие популярност в България и да мога да се развивам тук. Ако не и ако имам тази възможност, ще замина за чужбина.

 

- Ивелин: Аз самият се чудя все още накъде да продължа – дали да замина в чужбина и да играя там хокей, или да отида в София и най-малкото да продължа да играя хокей… Вече 11 години от живота си съм отделил за хокея, малко трудно е да се откажа от него сега…

 

 

- Какви качества разви у вас хокеят?

- Ивелин: Всеки спорт развива дисциплина в хората, които го практикуват. Телосложението също се развива с хокея, понеже това е много мъжки спорт, издръжливостта също… Най-малкото благодарение на него се каляваш и не се разболяваш толкова често…

- Муса: На първо място е дисциплината. Тя е задължителна при хокея. Треньорите непрекъснато я изискват от всички играчи и ако те не спазват дисциплина, винаги има наказания, тъй като това е едно от основните неща, на които се набляга в този спорт. Другото, което е задължително, е пределна концентрация по време на игра, всеки добър хокеист става друг човек, когато излезе на леда.

 

 

- А кои са качествата, които водят до успех във вашия спорт?

- Яни: Трябва да имаш поглед над играта на първо място, за да успяваш добре да комбинираш с останалите си съотборници. Също така трябва да се пързаляш добре, да шутираш. Всичко е много важно, но човек успява да се научи…

 

 

- Имате ли приятели, които също играят хокей?

- Муса: О, всички тук на ледената пързалка във Варна сме приятели. В София също се сближих с доста хокеисти. Но ако трябва да бъда честен, повечето момчета, които познавам, не знаеха дори, че в България се развива хокеят, докато аз не им казах. Не е много популярен този спорт у нас, много ми се иска това да се промени, да се развие, да започнат малките деца да го практикуват, защото е хубав спорт, отрано учи на дисциплина и всички коренно се променят, след като започнат да играят хокей.

 

 

- За какво мечтаете оттук нататък?

- Яни: Да продължаваме с националния отбор да постигаме успехи, за да популяризираме спорта в България…

 



 

 

Още от "На спортна вълна":

 

Божидар Аврамов: Варна винаги е била баскетболната школа на България


Мартин Великов: Обещал съм си 10 поредни титли с МФК „Спартак“


Стефчо Христов: Чувството да слагаш все по-голяма тежест на щангата е завладяващо


Васил Панайотов: „Черно море“ ще е фактор в Топ 6


Руслан Грозданов: Спечелил съм над сто медала като състезател


Христо Ненов: Привлича ме тръпката, когато застана на огневата линия

 

Галин Стоянов – Патрик: Влюбих се в баскетбола като дете, така е и до днес


Найден Найденов: КПС –Варна, ще гони три шампионски титли през годината

 

Янаки Янакиев: Доверието е най-важно в един екипаж


Йордан Атанасов: Любовта към спорта ми дава стимул да продължавам напред


Калоян Георгиев: Обичам футбола и децата, с които работя


Даниел Несторов: Футзалът е за по-бързо мислещи и по-технични състезатели


Веселин Бранимиров: Футболът е любов и неизлечима болест


Янко Русев: Винаги първи, така ме помнят хората


Божил Колев: Нямам червен картон в кариерата си


Красимир Балъков: СП САЩ’94 беше върхът на нашето поколение футболисти


Станислав Генчев: След 20 години в професионалния футбол още ми се играе


Георги Китанов: На терена трябва да поемаш рискове, за да постигаш успехи


Иванка Дрингова: От дете мечтаех да летя


Даниел Манев: Конната езда е военен спорт и трябва да има дисциплина


Кристиян Илиев: И в следващия си живот бих станал треньор


Пьотр Нестеров: Мечтата ми е да стана номер едно в света


Елена Пеева: Да играя футбол е моята сбъдната мечта


Николай Чернев от БФС: До 3 - 4 години България ще е сериозен участник в дивизия А, ако работим активно


Владимир Вълев – Питбула: Обмислям да се завърна на ринга напролет


Едриян Тодоров: Винаги съм мечтал да спечеля медал за България


Георги Иванов - Геша: Футболът е голямата ми любов


Евгени Иванов: Човек се учи повече от загубите отколкото от победите в този живот


Калоян Цветков: Плажният футбол за мен е емоция и страст


Деян и Калоян Иванови: Инвестициите в спорта се възвръщат в здравеопазването и образованието


Мария Чиприянова: Художествената гимнастика е красив спорт, но само, който е с характер, успява в него!


Зоя Чавдарова: Спортът ми даде здраве!


Александър Николов: Първият винаги остава в историята


Милен Петков: Трябва да си смел, за да играеш футбол


Денислав Коджабашев: Мечтая за медал от параолимпиада и за хубаво семейство


Иван Мартинов: Най-ценната победа винаги е следващата


Захари Дамянов: Оттеглих се, когато бях на върха


Станислав Станков: Искам да подобря отново националния рекорд!


Стефан Станчев: „Черно море“ ще е сериозен отбор през новия шампионат


Станимира Петрова: Искам да стъпя на олимпийския връх!


Галина Георгиева: Лесно е да постигнеш успех, по-трудно е да го защитиш!


Красимир Дунев: Спортната гимнастика е моят живот!


Бранимир Балчев: Трябват ни здрави мачове в Европа!


Симеон Христов: Участието в Шампионската лига е отплата за всичките ни усилия през годината


Сергей Стоянов: Перфектното изпълнение, а не трудността носи успех в гимнастиката


Божидар Златанов: Искам да стана като Йордан Йовчев и Красимир Дунев


Коментари ( 0 )