На този ден във Варна – 10 април 1931 г.

На 10 април 1931 г. във „Варненски общински вестник“ са публикувани „Впечатления от Варна на главния редактор на в. „Данцингер Ноесите Нахрихтен“ - г. Курд Хертен, който миналата година гостува въ града ни.“ От изключително интересните описания и разсъждения на немският журналист, подбрах онази част, която би била най-любопитна за днешните читатели:
 

„Животът във Варна се отличава с възхитителната праволинейнос, — простота. 
 

Тук не е както в Биариц, или Остенде, в Хеубуде или Абация. Тука е Варна. 
 

За фрак и разкошно вечерно облекло тука нема место. Ако разбира се, в събота вечер в казиното на морската градина и се срещат по големи тоалети и костуми, то те са направени с вкус и личи, че те са от французската или виенската мода. 
 

Изобщо скромността тука надделява във всичко. Който желае, или има нужда от слънце, природа, морски ветър, морски бани с 23° Ц дори в септемврий и гарантирано безоблачно небе, да отива на курорт във Варна, гдето може да прекара със сравнително твърде незначителни средства. 
 

Пазаренъ ден във Варна е всеки понеделпик. Вече в неделя вечерта навлизат в града селените с пъстро боядисани съндъкообразни кола, натоварени с разнообразни стоки, жени и деца. 
 

В колите са впрегнати дребни коне или волове —стройни волове съ дълги роги. 
 

Още от рано рано, при изгрев на слънцето, започва се покупка-продажба, пълни се обширната пазарна площ с продавачи и купувачи. 
Като че ли праздничен ден! 
 

Ето там лежат сливи лук до 2 м. високи, нататък пурпурно-блестящи праскови, златистожелти круши, със зелен отенък ябълки, тъмносини сливи с оранжево-червеникаво месо, сивочерно и желто зелено грозде 1 кгр. и повече единият грозд. 
Тиквички като дълги змии (показаха ми една, която имаше повече от 1 м. дължина), пъпеши с желти жилки, огнено-червени и зелено лъстящи пиперки. 
 

Тука до тех дълга редица пъстро-орнаментирани гледжосани глинени гювечи и стомни с много дълги шии и голем корем. 
 

Стотици кафези с кокошки, кретащи юрдечки и гъски. Маси с мед и разни турски сладкиши.
 

Ковачи продават своите железни стоки. Продават се и стари дрехи. Изложени са за продан пъстри хромо и олеографни картини, в които са изчерпани всичките цветове на небесната дъга. Българските селяни с типичните кожени калпаци, турците с шалвари и широк пъстър пояс, гърците със свойта носия, мургави хитри цигани, евреи-търговци, градските жители от всичките социални слоеве на града, — всичкото това се притиска, блъска, се движи един през другя. 
 

Висок шум, неописуема бръмчаща гглъчка подобна на тая на пчелен рояк се носи като облак над местата за продан. 
 

Съ кратки изрични наставления неколко полицейски стражари спокойно управляват тази привидна гюрюлтня. Техните разпоредби се изпълняват безпрекословно. 
 

Как изобщо е уредено целото управление в града и държавата в действителност, може да се каже, че то е в състояние да прокара това, което намира за целесъобразно. Тука обаче е само служба при покупка-продажба. 
…
Хотелите на ориента изобщо, в частност и във Варна, дават само подслон. 
 

При тех нема нито салони за закуска, нито ресторанти. 
 

Частните квартири са отлични и се държат чисто. Можеш да намериш стая според вкуса и кесията си. 
 

В баните можеш да стоиш колкото искаш, без да те ограничават във времето. 
 

Една кабина 1-а класа струва 38 пф. (10 лв.) една топла морска вана 76 пф. (25 лв). 
 

Гостилници има твърде много. Цените в тех според датския и германския мащаб за месо и зеленчуци са низки, а за морска риба са високи, почти недостъпни, защото от тук винаги се изпраща в София. 
 

Сервировката на храната е такава, че требва да навикнеш да ядеш от една чиния. 
 

Кафето е не дотам добро, ако искаш некакво друго,—не турско. Каймакът е редкост, защото е забранено да се продава всекакъв вид млеко, от което е снет каймакът. 
 

Варени картофи почти никога не се сервират, вместо такива се предлагат дълги или кръгли пържени резанчета. 
 

Виното е хубаво, ефтино, съдържа 11—12% алкохол и струва 50—70 пф. (30 лв.) 1 литър. 
 

Месото е твърде евтино средно 40 пф. 1 фунт. Домати, дини и овощие почти че са за даром. Сирене и масло са скъпи. 
 

Бирата почти на такъва цена, каквато е и в Данциг. 
 

Който стъпва на българската земя требва да се пази да си служи със запалки. Щом се хване плаща глоба около 75 гулдена. 
В България има държавен монопол на кибрит. Кибритените кутийки се облепват от българската режия с бандерол от 75 пф., без да се грижи за това Ивар Креугер. Понеже при пушенето кибритът се харчи твърде много, то държавата има от това значителен доход. 
 

Пушенето в България е едно от най-евтините удоволствия, въпреки това че 65 % от продажната цена е държавен налог. 
 

Една папироса от най-доброто качество струва 43 /4пф., а при износ без бандерол 51 /2. 
 

Пушат в България много. Пуши слепо и сакато. В един турнир на пушачи в София един от тех -  победителят, както ми казаха, в 24 часа изпушил 184 папироси. 
 

Малцина измежду българските дами са пушачки. Със свободата на пушенето се ползуват старите жени и циганките. Последните пушат и лули.“

Марица Гърдева

Четете още:

На този ден във Варна – 9 април 1932 г.

На този ден във Варна – 8 април 1931 г.

На този ден във Варна – 7 април 1934 г.

На този ден във Варна – 6 април 1931 г.

На този ден във Варна - 5 април 1915 г.

На този ден във Варна – 4 април 1909 г.

На този ден във Варна – 3 април 1909 г.
На този ден във Варна – 2 април 1914 г.

На този ден във Варна – 1 април 1934 г.