Непознатата история: Българи, гърци и французи плакали за хубавата Недялка, а турците запели песен за нея

Всеки, който е влизал в дворчето на църквата ”Света Богородица Панагия”, известна във Варна като „Малката Богородица“, непременно е спирал да се възхити на красивата чешма, превърнала се в един от символите на този храм. Малко хора знаят обаче, че чешмата е свързана с едно кърваво убийство. Тя била посветена на младата и невероятно красива девойка Недялка, намерила смъртта си от ръката на поробителя.

Девойката, наречена по-късно Мъченица Недялка, през далечната 1856 г. живяла в гр. Тулча.  Момичето тогава било на 16-17 години. Архимандрит Инокентий я описва в разказа си „Хубавата Недялка“, публикуван в бр.14 от 1 февруари 1937 г. на вестник „Варненски кореняк“ като неземна красавица: „Имала коса, която стигала до земята“ и зелени очи, а „от малка на нейната красота, смиреност и благочестивост се възхищавал целият български град Тулча. Тази й хубост и кротост стават повод да понесе мъченичество“.

Когато в края на Кримската война Тулча бил обсаден от руските войски,

комендантът на Силистренската крепост Салих Ферит паша използвал суматохата и отвлякъл Недялка,

на която отдавна бил хвърлил око. Отчаяните родители на момичето тръгнали за Варна да потърсят помощ, а според Инокентий „През това време Неделка е била укривана под строга охрана в близките до Варна села: Ени-кьой (Куманово) и М. Франга. Родителите й, като пристигнали в Варна, обърнали се за помощ и покровителство към тогавашния варненски гръцки митрополит Порфирий. Последният се оказал безпомощен в случая. През онова време силни на деня се считали европейските консули. Ето защо м. Порфирий намислил в тоя случай, да прибегне до техна помощ. Той наедно с родителите на Неделка отишел при белгийския консул  Емануил Тедески“.

Белгийският консул имал голямо влияние върху турските управници. Според разказа на Инокентий, който се базира на записи в църковните книги от онова време, родителите на момичето „След  като се представили на Емануила Тедески (Семейството на Тедески произхожда от Марсилия. По народность са евреи. Заселило се е във Варна през 1837 год. Били двама братя, Емануил — Мариус Тедески и Адолфъ Салвадоръ Тедески. Последният бил френски и австрийски консул. През време на възстанията те оказвали големо покровителство и на българи във Варна, като са ги спасявали от бесилка.) и му изложили подробно за целта на техното посещение, последният дълбоко се възмутил от постъпката на турския комендант и обещал своето застъпничество. Още веднага, облечен в официалната си консулска униформа (последната се пази в Морския музей във Варна) – посред нощ, явил се при Али бей, комендант на Варненската крепост. Като изложил пред него целта на своето посещение, поискал целата полиция да бъде вдигната на крак за издирване на похитителя.

Това е било срещу рамазана, когато много трудно е през нощта да се разваля спокойствието на турските големци. Целата нощ Емануил останал в конака да чака резултата от издирването.

Комендантът — похитител, за да прикрие следите на Неделка, искал да я отвлече към Русе, за да спечели време. Полицията успела да залови коларя, който бил доведен в конака и разпитван в присъствието на Тедески.“

Коларят разкрил мястото, където Салих Ферит криел хубавата Недялка. Втора потеря тръгнала към мястото до Еникьой и Франга. Чули похитителите приближаващите конници. Онбашията Исмаил извадил нож, Недялка се разпищяла - насочила се потерята към тях. Тогава Исмаил забил ножа в сърцето на хубавата девойка. Докато потерята стигне, от похитителите нямало следа,

само тялото на Недялка безжизнено стояло в шумата

Войниците взели тялото и тръгнали към Варна. Потресени били хората от участта на младото момиче. Хиляди души на следващия ден изпратили Недялка.

Архимандрит Инокентий разказва: „От Балък-пазар (Рибият пазар) до гръцката съборна църква „Св. Атанасий“ била наредена в шпалир френска джандариерия с голи саби. (Това е било през време на Кримската война) На чело на погребалното шествие е вървел митрополит Порффий с целото духовенство и многохиляден народ. В църквата са били събрани много офицери (На опелото на момичето присъствали и много френски войници, поради което информацията за тази случка се разчула извън пределите на България, свидетелстват източници – б.а.), начело с коменданта, който бил заел место до владишкия тон. След опелото гръцкият учител Милтиядис  прочел много трогателна и смела за времето си реч на гръцки език. В нея той турските зверства и, най-после, като се обърнал към коменданта, завършил с следните думи: „Нека просветена Европа да види, в защита на какви зверове е пратила от далечния запад своите чеда да проливат кръвта си“. Щом Милтиядис завършил речта си, един офицер му я взел от ръцете“.

А след това Недялка била погребана в църквата „Успение Богородично“

Българи, гърци, французи и всички останали християни плакали на гроба на красивата девойка, а обикновените турци запели песен за нея. Архимандрит Инокентий публикува и текста на тази песен – в оригинал и превод на български:

„Тук предаваме една част от турска песен за хубавата Неделка, доколкото я запомнила една стара варненка:

Тулча чорбаджинънъ бенъ биръ

къзъ идьмъ,

Хемъ нинеминъ, хемъ бобамънъ,

бенъ биръ назлж идъмъ.

Тулчанънъ ичинде; биръ мермеръ

Дирекъ.

Даада бовуланъ дживане даянмасъ

юрекъ.

Дараджикъ йолларданъ ейдже

гечилаесъ

Онунъ аджи, татлж сую ичилиесъ

Бана буну еденлеръ, ики кишди

Бири Исмаилъ калфа, бири

назнадаръ,

Бени саръ баирда йьолдюлдилеръ,

Арабая пиндирдилеръ,

Варная индирдилеръ,

Сокакъ, сокакъ гездирдилеръ,

Алъ канларъ акардж,

Джумле инсанъ бана бакардж.

ПРЕВОД:

Аз бех едно момиче на тулчанския чорбаджия,

Хем на майка си, хем на баща си аз бех галено.

Вътре в Тулча (има) един мраморен стълб,

В гората на одушен младеж сърцето не понася.

(През) тесни пътища добре не се минава,

Неговите горчиви и сладки води не се пият.

Това което на мене направиха, са двама души:

Единият Исмаил колара, а другият касиерът.

Мен на жълтия баир ме убиха,

На колата ме качиха,

Във Варна ме снеха,

От улица в улица ме разхождаха,

Червени кърви течеха,

Всички човеци мене гледаха.“

След Освобождението гимназиалният учител Шишков написва трагедия, посветена на хубавата Неделя.

И колкото и невероятно да звучи,около 140 години след гибелта на красивото момиче, през есента на 1994 година, при изкопни работи точно срещу входа на църквата „Успение Богородично“ били намерени кости от неизвестно погребение. Служещият тогава отец Захари бил убеден, че това са костите именно на хубавата Недялка. Събрал ги и започнал да събира средства за чешма - паметник.

СПОМЕН ЗА ХУБАВАТА НЕДЯЛКА, намерила смъртта си от турска ръка.

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Честа за изработката се паднала на варненския скулптор Радослав Радев. Върху плочи от мрамор изобразил срещата на Христос със самарянката. И за да доближи паметника до историческото време, поставил снимка на красива девойка от онова време. Така на 23 август 1995 година, когато е и празникът на Света Богородица, била осветена чешмата, почитаща Мъченица Недялка.

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още:   

Непознатата история: „Който не рекламира – той умира“, или „Евтина седмица във Варна“

 

Непознатата история: Д-р Анастасия Головина – жената, заслужила правото да каже „и аз съм человек“