Непознатата история: Бъдещето на Варна

дружество.

През есента на 1929 г. икономиката на България е обхваната от най-тежката и продължителна в нейната история стопанска криза, която продължава до края на 1933 г.  – началото на 1934 г. Основната причина за нея е световната икономическа криза, обхванала света след черния петък на нюйоркската борса. За разлика от развитите индустриални държави, където отражението на Голямата депресия е най-силно в индустрията, у нас най-сериозните удари понася селското стопанство. Износ почти няма. Пристанищата са пусти, защото за  aгpapнa cтpaнa, каквато по това време е България, пo-гoлямaтa чacт oт пpoдyĸциятa зa изнoc идвa oт ceлcĸoтo cтoпaнcтвo и минава именно през пристанищата.

Голямата депресия оказва неблагоприятно отражение и върху търговията, банковото дело и държавните финанси. Освен че износът силно се съкращава и в областта на вътрешната търговия стокооборотът намалява. Броят на фалиралите търговци се увеличава. Чуждият капитал остава безучастен и се задоволява само с реализирането на отделни вносни стоки.

Кризата не подминава и Варна. Освен липсата на стокооборот през пристанището Голямата депресия нанася тежък удар и на промишлеността. Следват многобройни фалити и съкращения на работници, стачки и социално напрежение. През 1931 г. безработните в града са над 3000 души, което е около 10% от трудоспособното население. Гражданите са обезверени.

Варна в началото на Световната икономическа криза. Поглед към баните и крайбрежието.

Именно в този момент един голям български учен - проф. Иширков, решава да повдигне духа на варненци

Той е убеден, че кризата е към своя край и публикува във  Варненски общински вестник, брой 312—313 от 22 май 1933 г., статия, посветена на бъдещето на морския град.

Проф. Анастас Тодоров Иширков е всепризнат авторитет - български учен, географ и етнограф, университетски преподавател, общественик и дарител, професор в Софийския университет и академик в Българската академия на науките. Той е и духовно свързан с Варна, където в младите си години (от октомври 1891 г. до 31 август 1892 г.) преподава в Мъжката гимназия география, български език и краснопис. В морския град Иширков започва да печата и първите си разкази. Ето как професорът вижда „Бъдещето на Варна“:

„Варна е много стар град и неговото значение е било винаги голямо. Сега той е естествено и едничко пристанище на Дунавска България. По големината на населението е трети град  в царството след  София и Пловдив;  според  преброяването от 1926 год. той имаше 60,563 жители. Новата териториална подялба на Европа след голямата война измени външната търговия на Варна, като я намали и даде преднина на гр. Бургас. В историческия развой на градовете такава промяна е нещо обикновено; има дори случай, ко­гато големи цветущи градове, поради териториал­ни промени и промени в съобщението, се превръщат в села. Но за Варна няма такава опас­ност.

Засилването на външната търговия в Бургас в последните няколко години за сметка на Вар­ненското пристанище може лесно да се обясни. Бургас стана пристанищен град на увеличена Южна и Югозападна България (пространство кръгло 60.000 кв. км.) и същевременно на столица София, която бързо расте и стана важен търговски и индустриален  град . Железният път София - Бургас е близо с 100 км. по-къс от тоя София - Варна. Построяването на подбалканската желязна линия София - Карлово - Казанлък - Сливен - Бургас не само ще скъси още повече разстояние­то между тия два града, но ще откъсне чрез презбалканските линии варненската пазарна област на старопланинските индустриални центрове, като ги приближи към Бургас достатъчно. (За България възможностите за – б.а.) Външната търговия се повишиха и чрез намерената възможност да конкурира нашата износно-вносна търговия през Бело-море югозападна и Южна България, откъснати Бело море чрез гръцката и турска граници, са принудени да насочат своята външна търговия към Бургас, въпреки големите разстояния. Неблагоприятни търговски договори с нейните съседи Гърция и Турция допринасят също много за това. Територията на Дунавска България се намали в 1913 год. с 7,696 кв. км. (сега е само 43,400 кв. км.), като се откъсна най-плодородната земя от Варненския окръг. В 1918 година се създа­доха край Дунава държавите Унгария, Чехосло­вашко и Австрия, без изход към море. През тех протича Дунав и техната външна търговия с България става по него. Също и Полша извър­шва чрез него своята външна търговия с нас. Това ново обстоятелство намалява много повече външната търговия на Варна отколкото на Бургас.

При тия настъпили от скоро неблагоприятни условия за външна търговия за Варна,

какво би помогнало на тоя град да запази и засили своето търговско положение

и увеличи благосъстоянието на Варненските граждани?

По-рано, пък и сега още, Варна има по-голема индустрия отколкото Бургас. Тази индустрия може да се засили. Във Варна има благоприятни условия за това. В увеличеното население на гра­да има много бежанци, дошли с малко пари и без инвентар. Те могат да станат добри работници във фабриките. Крайбрежието на Варнен­ското (Гебедженско) езеро е дълбоко, средно 10 метра (най-голема дълбочина 19 м.), свързано чрез плавателен канал с Черно море представлява много сгоден терен за постройка на фабрики. Сурови материали за фабрична обработка има достатъчно в пазарната област на Варна, преди всичко зърнени храни, маслодайни растения и дървен материал. В последно време захва­наха да сеят с успех в околността на Варна памук.  Могат  да виреят  фабрики за консерви­ране на риба и месо. Не отбирам много от техника, но мисля, че Девненските извори, които дават до 2,600 ли­тра вода в секунда и имат, изчислено теорети­чески до 233 конски сили енергия, биха създали важна електрическа централа, която би дала сила за много повече и по-големи мелници, разположени край езерните брегове на Варна, отколкото от сегашните при Девня. И съществуващите сега фабрики биха използували евтина електрическа енергия на девненската централа.

Като мисля за бъдещето индустриално развитие на Варна, представя ми се образът на пусто­то сега Варненско езеро, оживено с параходи и ладии от различни големини и устройство, които порят водите му, а край бреговете му се издигат десетки фабрики, работнически селища, градини, та дори и красиви вили.

Друг важен източник за прехраната на варненци представя природният бряг на морето във Варна и в околностите му за морски бани. От Галата до самата граница се нижат цела редица естествени пясъчни ивици край плиткото море, чието дъно е също пясъчно. Te предлагат сгодни морски бани във всеко отношение и то най-добрите по целия западен  бряг на Черно море. Брегът край морето и пясъчните низини е на повечето места зашумен от дива и питомна растителност.  В просторните лозя между Варна и монастиря Св. Константин, разположени на една тераса, високо 10-20 метра над морето се редят хубави вили, от които по стъпала се слиза край морето пригодно за къпане. Самият монастир Св. Константин и на север от него се редят много почивни станции и детският санаториум. Неизползувана стои още голямата пясъчна ивица под чудноватия изсечен в скали Яладжа монастир. Мисля че нeма да минат неколко десетки години и целия черноморски бряг между Галата и границата ще бъде залесен  и всред зеленина­ та ще се издигат хубави чисти сгради с про­странни чардаци, обърнати към морето.

Трамвай или железница ще свързва град Варна с дълга­та редица нови селища, между които особено се изтъква с красота Евксиноградъс палата, монастиря, парка и лозята. Движението ще бъде голямо.

Най-голямото движение ще бъде, обаче, във Варна,

чиито бани са добре построени и още по-добре уредени. Крайморската градина над море­то, със своите сенки  и хубави изгледи, както и с казиното, може да достави наслада и на най-взискателни посетители на баните. Ония посетители на Варна, които не обичат шума и навалицата, могат да намерят вън от баните сгодни места за къпане, кога се съблекат на пясъка и затиснат своите дрехи с камъни, за да не ги отвлече вятърът. Варненската градска община е направила много за подобрението на морските бани във всеко отношение; тя не престава да ги подобрява и се грижи за благоустройството на града. Въпреки паричната криза, варненските бани се посещават все повече и, което е важно, идват много чужден­ци, особено от Чехословашко. Полша и Ромъния. Варненци могат да очакват добра прехрана от своите бани и тия в околностите. В  това отно­шение Варна няма съперник по нашето черно­ морско крайбрежие.

Варна в началото на Световната икономическа криза. Автомобили „Шевролет“ на варненското пристанище - пристигналите от General Motors Continental - гр. Анверс, различни видове автомобили марка „Шевролет“, подготвени за демонстрация. 1929 г.

Преди да се опустошат лозята чрез филоксера, градът беше прочут със своите грозда и  овощя. Длъжност е на варненци да възстановят своите лозя, в които зреят тъй хубави праскови, череши, мушмули, бадеми, орехи и други плодове. Добрите лозя не само ще подобрят прехраната на мнозина варненци, но ще украсят и развеселят варненската околност. Оголилите места, непригодни за по-ценна земледелска култу­ра, ще трябва да се залесят. По рано в близките южно от Варна околности имаше хубави горе. Варненци не бива да завиждат на Бургас, който настъпилите у нас нови съобщения и тери­ториални промени го издигнаха като черно­ морски град за външна търговия—главно транзитна. Варна има много други предимства, които чрез умение и труд ще й създадат богатства и благосъстояние на гражданите, ще закрепнат и повишат засилваната й култура и ще могат да запазят нейното високо положение в света на нашите градове.“

В края на 1933 г. и началото на 1934 г. за Варна, както и за цяла България, идва краят на Голямата криза и започва икономическо оживление. 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

Четете още: 

Непознатата история: Варна е първият град в България с Международна промишлена изложба

Преди 112 год., на 18 май 1906 г., тържествено е открито новото и модерно варненско пристанище