IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 14°
Живот
09:50 | 15 май 2018
Обновен: 08:56 | 20 април 2024

Непознатата история: Варна е първият град в България с Международна промишлена изложба

Две години преди създаването на изложението в Пловдив организираният в морската столица панаир е посетен от 20 000 българи и 4000 чужденци

По материала работи: manager
Варна. Площад „Мусала“. 1935 г. Издигната е арка пред общината с надпис: „Добре дошли, скъпи гости!“. Вижда се подготовката на шествието, съпътстващо откриването на Варненската мострена изложба и селскостопанския събор. (сн. Регионална библиотека „Пен-чо

„Още от старо време и до ден днешен Варна е била кръстопътище на близка и далечна търговия. През Варна за север и северозапад е минавал  един  от  най-оживените търговски пътища на Римската империя. През  Варна до Русе и от там по Дунава Турската империя е била свързана с европейския свят. Както се знае, първата железопътна линия на българска територия е била построената от английска компания Русе - Варненска железница. Днес  Варна има същото централно местоположение, особено като свързочен пункт между Черно море и Дунав.“  С тази кратка историческа справка започва обширна статия, посветена на „Международната изложба във Варна“, публикувана в бр. 1-2 от 1940 г. на „Списание за морска търговия, морско право и борсово дело“. (Изданието е орган на Института за изучаване търговията, морското законодателство и борсово дело на страните от Черноморския басейн при Висшето търговско училище - Варна. Излизало е в периода 1938 – 1940 г.)

 

Авторът на този материал не крие гордостта си от факта, че Варна е първият град в България, който организира „Международна промишлена изложба“  още през 1932 г. и „в това отношение има първенство, понеже Пловдивският панаир беше открит през 1934 г.“.

 

Ако се върнем назад във времето и анализираме икономическата ситуация в страната в края на 30-те и началото на 40-те години на миналото столетие, то ще разберем какво е предизвикало гордостта на автора, подписал материала само с инициала „Р.“. В този период в България осезателно се усеща нуждата от собствено изложение. Всички производители и фабриканти се стремят да участват в търговски изложения, които вече са станали традиционни за европейците, но им липсва подобно родно събитие. И реакцията не закъснява.

 

Първа реагира Варна

 

През 1921 г. градът вече официално е бил обявен за първия български морски курорт. Варна получава правото да събира курортна такса и да сключва заеми за развитието на морския туризъм, но този „бонус“ е сериозно изпитание за варненската община, тъй като едно е да бъде обявен градът за морски курорт, съвсем друго е да има условия (освен природните дадености), които да отговорят на очакванията на туристите. Факт е, че едва пет години по-късно, през 1926 г., са открити морските бани. В името на идеята градът да стане преуспяващ курорт, се обединяват местни граждани, юридически лица, приятели от страната и чужбина в „Лига за курорта Варна“.

 

„Лига за курорта Варна“ е основана през 1925 г., като най-голяма заслуга за нейното създаване, както и за превръщането на Варна в морското летовище на България, има кметската управа начело с Петър Стоянов. Още по време на първия си мандат, в периода 1924-1927 г., Стоянов организира в морския град селскостопански изложби и прокарва идеята, че има необходимост от провеждането на промишлени изложения във Варна.

 

Така през 1932 г., в желанието си Варна да стане един от „най-широко отворените прозорци на страната към света“, „Лига за курорта Варна“  инициира създаването на ежегодна Международна промишлена изложба. След одобрение от общината и от Варненската търговско-индустриална камара ръководството на Лигата с подкрепата и на Варненската популярна банка се обръща със специално писмо до всички търговски камари в страната да се включат в начинанието.

 

„Списание за морска търговия, морско право и борсово дело“ разказва: „През същата година Н. В. Борис, Цар на Българите взима изложбата под свое върховно покровителство.

 

През 1936 год. Варненската международна изложба е приета за член на Съюза на Международните Панаири в Милано

 

и е призната със закон като единствена международна изложба в България. На 14 юний 1938 год. Международната изложба във Варна е узаконена като отделна юридическа личност и нейният правилник е утвърден със специален закон. От 1932 до днес (става въпрос за 1940 г. – б.а.) се провеждат във Варна вече 9 манифестации, които през последните години добиха напълно международен характер.“

 

Членовете на Лигата действително за много кратко време успяват да  създадат необходимата организация и да привлекат фирми от цялата страна. На 24 юли 1932 г. председателят на Варненската търговско-индустриална камара Боян Абаджиев открива първата изложба. В нея участват 101 фирми изложители от цялата страна. Разположена е на 12 000 кв. м открита и на 1200 кв. м закрита площ в трите етажа на Търговското училище.

 

Изложбата продължава около месец и е посетена от 20 000 българи и 4000 чужденци. Въпреки стопанската криза, която разтърсва страната, са сключени сделки за 900 000 лв. Варненската търговско-индустриална камара построява специални изложбени палати в третата част на Морската градина. Само за седем години — от 1932 до 1939 г., обемът на сключените сделки нараства повече от осем пъти. От 1939 г. изложението разполага със собствен терен от 57 хил. кв. м, върху който са построени палати с 3356 кв. м изложбена площ. Година по-късно изложението вече ползва 89 064 кв. м открита и 8054 кв. м покрита площ. Според „Списание за морска търговия, морско право и борсово дело“

Броят на чуждестранните изложители  през 1940 г. е 220 от десет държави, между които са САЩ, Италия и Германия

 

Със свои изложбени площи участват Румъния, Германия, Чехословакия, Югославия, Гърция и СССР.

 

„Голяма част от посетителите на Варненската международна изложба посещават тази манифестация, за да извършат покупки или да сключат сделки, друга част от посетителите желаят да се поставят в връзка с местни или чуждестранни фирми, участващи в изложбата, и в последствие да сключат сделки през течение на годината, а трета част от посетителите желаят да видят с очите си постиженията на нашето земеделие и на нашата промишленост, както и постиженията на чуждестранната техника. Времетраенето на изложбата попада винаги към края на Лятото, което обстоятелство дава възможност на селските стопани да я посетят. През същото време Варна е масово посетен от гости летовници из цела България и от голям брой чужденци, които живо се интересуват от стопанските постижения на българския народ, с охота посещават изложбените палати и отнасят с себе си респект и уважение към българския народ, за който дотогава не всякога са имали подобаващо мнение. Всека година Варненската международна изложба се посещава от дипломатическите представители на чуждите държави в България и от българските дипломатически представители в странство, така че чрез тази изложба страната ни успява да се налага като също тъй културна страна, каквито са другите…………...

Промишлена изложба - Варна. 24.VІІ - 20.VІІІ.1932 г. Павилион № 53, „Бенцион Гарти и Синове“, фабрика "Изток" за парфюмерия и сапун - Пловдив. N 54, Плетачна фабрика „Ка-ле Стефан Д. Мундров и брат“ - Сливен, за производство на чорапи. N 55, Братя Куневи, трикотажна фабрика - Габрово. (сн. Регионална библиотека „Пен-чо Славейков“ - Варна).

 

По-значителни сделки

 

се извършват с килими, мебели, розово масло, кожени изделия, домакински потреби, зърнени храни, тютюни, бижутерия, текстилни произведения, вина, индустриални артикули и др. Сделките, сключени от чуждестранните изложители през последните три години, засягат индустриални машини земеделски машини, автомобили, електрически материали, радио апарати, оръжия, велосипеди, машинни потреби и др.

 

В Изложбения Комитет влизат Директорът на Търговията и промишлеността при Министерството на Търговията, един представител на Министерството на Земеделието и държавните имоти, представител на Общия търговски професионален съюз, представител на Общия индустриален професионален съюз, представител на Занаятчийски професионален съюз, представител на Общия работнически професионален съюз, представител на Общия съюз на земеделските задруги, Бюрото на Варненската търг. инд. камара и др.“

 

Въпреки успешното начало, „Варненските международни изложби“ просъществуват кратко време. След 1944 г. Пловдивският мострен панаир е признат за постоянен и единствен в България и това решава бъдещето на изложението във Варна. 

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

Вижте още:

 

 

 

Преди 112 год., на 18 май 1906 г., тържествено е открито новото и модерно варненско пристанище

 

Коментари

Новини Варна