Непознатата история: Обликът на Варна и отчуждаването на сградите в царския период

През 1930 г. местните власти забелязват, че често събарянето на отчуждени сгради пречи на движението и загрозява града. Поради тази причина е издадена специална наредба

По материала работи: Пламен Янков

Непознатата история: Обликът на Варна и отчуждаването на сградите в царския период

Варна в началото на 30-те години на миналия век, пощенска картичка.

В наши дни археологическите открития са едни от тиражираните новини. Ежегодно ставаме свидетели на различни артефакти, селища и дори на цели градове. За плановете на много от новооткритите руини се твърди, че не са завършени напълно, и естественият въпрос, който всички ние си задаваме, е „Защо откритият град не е довършен?“. Макар всички да знаем отговора, отказваме да го дадем.

Истината е, че един град се развива постоянно и никога не можем да кажем, че е напълно завършен. Морската столица е типичен пример за това.

Както неведнъж е ставало въпрос в рубриката „Непознатата история“, непосредствено след Освобождението Варна е бил един малък ориенталски град. Според писмените свидетелства от края на XIX в. нейните улици не са се различавали от тези във всеки такъв град от периода - тесни, криви, прашни и нечисти, а след всеки дъжд се изпълвали с дълбоки кални локви.

Единствено главните улици и тази край морето били застлани с турски калдъръм, а останалите били обикновени черни пътища, изровени от дъждовете и каруците. В кишаво време те ставали направо непроходими от кал и мръсотия. Прибавете към това и проблема с хигиенните навици на гражданите, много от които изхвърляли съдържанието на нощните си гърнета директно на пътя, както и факта, че през 1890 г. да се разминеш с крава, бивол или прасе в центъра на Варна не било нищо ново. Поради тази причина общината предприема серия от мерки за благоустройството и почистването на града.

Загърбвайки политическите различия, управниците й в годините след Освобождението имали една обща цел – да превърнат Варна в истински европейски град и в „специален морски курортен кът, който така преобразен, не само ще създаде условия за едно благородно поминъчно положение на населението, но градът ще представлява една гордост за България - нещо повече, неговото име ще се носи наравно с градовете от Френската ривиера“.

Въпреки усилията, благоустройството на тогавашна Варна обаче далеч не е било нещо лесно

Според печата от 1905 г. градът е увеличил тройно своята територия от 1878 г. Трябвало е да бъде изградена нова инфраструктура, а този процес е свързан с отчуждаването на сгради. Като интересен факт ще отбележим, че в същата тази година е проведена и оценка на имотите в града.

Добрите намерения и решителните действия обаче невинаги давали своите плодове, защото през тези далечни години законите все още представлявали нещо, което е слабо познато както на обществеността, така и на някои от управниците.

В брой 88 на ежедневника „Варненски отзив“ от 1915 г. намираме интересен материал, озаглавен „Върху правилността на действията на г-н кмета по събаряне на сгради за регулиране на улици и площади“, подписан от Кл. Мирски. Според автора кметът не е действал съгласно законите, тъй като общинската власт има правото да отчужди даден имот едва след решение от Общинския съвет.

Според тогавашното законодателство, ако все пак решението на съвета бъде пренебрегнато, собственикът на сградата трябва да бъде обезщетен.

Другият начин за отчуждение е, ако кметът вземе предварително съгласие от собственика, че в замяна на имота си стопанинът ще получава разсрочено неговата стойност от средствата на общинското управление.

Година по-рано, на 24 януари 1914 г., общинският съвет на града взел решение относно оценките на местата, които подлежат на отчуждаване с цел регулация на улици и площади. Проблемът е, че съветът е взел предвид имотите според последната оценка – тази от 1905 г. Както по-възрастните читатели знаят добре, както днес, така и преди валутата варира постоянно, а паралелно с нея и цената на имотите. За въпросните 9 години търсенето на имоти във Варна се увеличило, а заедно с него и неговата себестойност. По този начин решенията на тогавашния кмет и общинския съвет се сблъскват с член 68 на Закона за имуществата, според който е несправедливо да се отнемат имоти на цена, по-ниска от действителната.

Въпреки това, някои от „несполучилите“, които са имали нещастието част от терена им да бъде взет, са имали малко повече късмет. Техните загуби са били минимални, а други дори са печелили. Печалбата се изразява в това, че имот, разположен на разширена улица, има по-висока себестойност от по-голяма по площ собственост, разположена на тясна калдъръмена улица.

Разширяването на инфраструктурата за сметка на старите сгради обаче е една малка част от нововъведенията.
В същия период започва и разширяване на канализацията и електризирането на града. Започват да се появяват стереотипи за облика на добрите градове и квартали.

„Спретната ограда край дома, обработена градина до него, чистотата, която може да отлича дори най-скромния двор, ето качества, които могат да отличат един жилищен квартал. В търговската част - витрините на магазините: чистотата, редът, естетиката им“ – това четем във „Варненски общински вестник“ от 1928 г.

В същия текст откриваме и следния цитат: „По улиците: движението на публиката, по тротоарите, по тротоарите ли ходи тя или сред улицата, редът, който се пази, шумът, който се произвежда; къде са настанени и как изглеждат уличните продавачи и ред други още, дребни на пръв поглед работи, са именно тези, които за наблюдателя определят физиономията на един град“.

Вероятно освен проблема с причиняването на задръствания желанието за постигане на естетика
е другата важна причина през 1930 г. да бъде създадена нова наредба за събарянето на сградите от тогавашния кмет Никола Попов.

Друг важен мотив е събарянето да не причинява задръствания и да не пречи на улиците.

В същата година е констатирано, че през последните години при събаряне на отчуждени сгради остават остатъци, които пречат на преминаването, увреждат съседните сгради и загрозяват цялостния облик на улиците.

Така на основание чл. 64 от Закона за градските общини кметът нарежда постройките, подлежащи на отчуждение за улица или площад, да се събарят след разрешение от техническата дирекция при общината. След като собственикът подаде молба, дирекцията регламентира логистиката на събарянето и датите за почистване.

Преди да се започне събарянето, стопанинът на сградата трябва да изолира и прекъсне всички инсталации под контрола на надлежно отделение при общината. Материалите от съборената постройка се вдигат веднага от мястото, което попада под улица или площад.

Мястото, което се отчуждава за улица, трябва да бъде почистено от всички материали и остатъци от съборената постройка, като всички септични ями се почистят и запълнят.

Даденият срок от общината за събаряне има силата на закон. Ако той не бъде спазен, местната власт може да довърши процедурата за сметка на собственика. Всички материали се разпродават или биват изхвърляни, а виновникът се наказва с глоба. За сметка на това, ако сградата бъде съборена само отчасти, нейното застрояване се извършвало с общински бюджет за изправяне на грешките.

По време на дейността обектът се наблюдава от вещо лице, назначено от началника на архитектурното отделение. То изготвя доклад и определя как да се извърши събарянето в присъствие на стопанина и предприемача, ако има такъв, които го и подписват.

В протокола архитектът посочва и кой от подведомствените му ще надзирава работата до почистване на мястото. След това се издава позволително за събаряне, с което се указва, че събарянето ще стане съгласно протокола.

Ако събарянето засяга съседна сграда, в протокола на вещото лице се отрежда начинът на действие. Плановете обаче може да се променят, тъй като за тяхното изпълнение се изисква подпис от страна на въпросния съсед.

По този начин Варна влиза в 30-те години на миналия век във време, в което светът се тресе от икономическа криза, фалирали милиардери се самоубиват, скачайки от небостъргачите си, а западната преса чертае мрачни прогнози за бъдещето. С реформи и с действия морската столица се движела напред, за да бъде приета като един модерен европейски град.

Андрей Андреев

Модерната архитектура на тогавашна Варна, лятото на 1932 г. Виждат се общинското здание, театърът, Популярната банка и кафене „Добруджа“, пощенска картичка