Непознатата история: Кафенетата в стара Варна
В началото на миналия век са подавани множество сигнали за нередности в местните заведения
Публикувана: 11 Jun 2019 | 7:40

Реклама на кафето на Артюн Гьозюбьоюкян, второто десетилетие на XX век.
 

Мнозина приемат заведенията за кафе като нещо, което съществува открай време. Подобно мнение не е далеч от истината, тъй като за масова консумация на кафе в Османската империя можем да прочетем в архивите на венецианците през XVI век. В един документ от това време венециански шпионин се подиграва с османците, наричайки ги „наивните чеда на Ориента“. Авторът пише, че те консумират горчива напитка, която по тяхно мнение ободрява и лекува. Кой да предположи, че същата тази напитка, приготвяна от същите „наивни чеда на Ориента“, ще бъде възприета от венецианците едва век по-късно, след което ще се разпространи в цяла Европа.
 

Като едно малко ориенталско градче в миналото Варна определено има своите дълги традиции в кафеджийството. Всички си спомняме историята за кафеджията турчин, който опрощавал дълговете на Капитан Петко войвода, както и двустранните мнения на нашите баби и дядовци.
 

Но ако се абстрахираме от книгите, разказите и филмите и се поразровим из документите, ще разберем, че тогава кафенетата, за разлика от днес, имат доста по-широк спектър от функции. Както ни е добре известно, сложната икономическа ситуация в Османската империя принуждава кафеджиите да извършват и други дейности, като бръснене и шиене, за да могат да се издържат.
 

След Освобождението ситуацията започва да се стабилизира и малко по малко кафенетата във Варна, а и в цялата страна, започват да се превръщат в това, което са представлявали в страните от Западна Европа – място за срещи и водене на разговори.
 

Призракът на Ориента все още скитал по улиците на града
 

Вестник „Свободен глас“ от 9 юли 1897 г. ни информира за интересен случай, който ни дава основание да сравним някои от тогавашните кафенета със съвременните дискотеки, в които всяка събота вечер безброй салфетки биват захвърляни на пода от знайни и незнайни студенти.
 

„В Аджемското кафене на площад Мусала цяла нощ се разиграват кючеци“ – пише в съобщението. Авторът отбелязва, че през нощта отвън кафенето се събират около 500 души (предимно хамали и турци), които се отдават на страстта си за веселба. Това, според написаното в съобщението, прави изключително грозно впечатление и началството на града не трябва да губи ценно време, за да проучва дали това е истина, или слух. „Не трябва да се позволява да се разиграват кючеци на такова едно многолюдно място“ – призовава авторът, който бърза да иронизира случващото се: „Нека похвалят стопанина на това заведение, чe то е съумяло да достави на Варненската публика едно такова удоволствие!“.
 

Разбира се, злоупотреби са се случвали винаги, но тези, които са по-запознати с историята на града, ще се възмутят, посочвайки факта, че тогава от общинско управление вече са приели две наредби за регулиране на кафенетата. На кои кафенета обаче?
 

Към края на XIX век във Варна е имало особен вид „кафенета“
 

Ако първият вид кафенета са тези, които претендират за място за почивка и дебати, то вторият вид са кафе-шантаните (кабаретата).
 

Във въпросния случай думата „кафе“ е просто прикритие, което изобщо не е скривало истинското предназначение на тези заведения. През 1889 и 1895 г. общинският вестник публикува наредби за кафе-шантаните на територията на града. И двете наредби включват повече от 20 точки, но основното съдържание в тях съвпада и разликите са по-скоро повърхностни.
 

Според правилника всеки, достатъчно предприемчив да открие кафе-шантан, трябва да подаде писмено заявление в общинското управление. Следва дълга процедура на огледи и документация, чийто край може да бъде разочароващ. В  преценката на общината влизат фактори като пространство на улицата и мнението на съседите, а съседите както днес, така и тогава, невинаги са били съгласни с успеха на своите приятели по неволя. Като интересна забележка трябва да отбележим, че в общината са отделили още една точка в наредбата за благото на съседите. Според нея собствениците на кабарета не могат да назначат певци и музиканти, които не притежават необходимите качества.
 

Дали поради изключително чувство за хумор, или поради желание за спазване на общественото благоприличие, тогавашните власти са включили и друга забрана, свързана с жените, които ще работят на сцената на кабарето – те не трябва да имат леко поведение и дори е желателно (дори задължително) да имат сертификат, даден им от общината или друга институция. Ако кметът усети, че под носа му се случва нещо нередно, той може да оттегли разрешителното на заведението или да прати полицаи и вещи лица на оглед.
 

За постигане на по-голяма сигурност общината налага и стриктен контрол върху изпълненията. Сигурността на изпълнителките се поставя на първо място (поне формално). Позволява се на непълнолетни момичета да вземат участие в представленията, стига да имат документ, подписан от техния баща. Възнаграждението на артистките е регламентирано, а събирането на бакшиши е строго забранено. В кабарето може да има само една допълнителна стая, в която да живее персоналът, но това е просто формалност, на която надали някой е обръщал внимание, ако се съди по някои заглавия в тогавашния печат.
 

Щом градският часовник удари в полунощ, подобно на каретата на Пепеляшка заведението трябва да преустанови своята дейност на мига, а собственикът е длъжен да помоли гостите да си тръгнат. Колкото до очарователните дами и обслужващия персонал – те са задължени да спрат своята работа, докато и последният гост не напусне кабарето. Всичко звучи ужасно и благородно, но истината е, че по това време за мнозина законът е бил нещо като християнски светец – всички говорят за него, покланят му се и се гордеят с него, но малцина го четат и прилагат.
 

Безобидните спектакли са последното, което се е случвало в кафе-шантаните. Гостите са предпочитали да се напиват, да безчинстват, да буйстват и да играят хазартни игри.

 

Централният градски площад около 1911 г. На заден план са кафене „Балкан“ и хотел „Нови Преслав“.

 

Въпреки това не всичко е било толкова черно
 

Макар кафе-шантаните да са по-атрактивните, целият обществен живот се е въртял около тях. По същото време нововъведенията в технологиите и комуникациите започнали да дават своите плодове. Появяват се широки улици, осветление и тротоари. Това накарало варненци да се чувстват като европейци и да посещават заведения по-често.
 

Двамата предприемачи Енчо Кацов и Ст. Ив. Абаджията побързали да се възползват от новото време и поставили допълнителни маси върху новите тротоари, навличайки си гнева на минувачите. За техните дела знаем от в. „Свободен гражданин“ от 5 май 1897 г.
 

През деня градските кафенета са наподобявали европейските. На тях вече не се е гледало като на обикновена кръчма, а като на място, на което да се похвалиш с новите си придобивки.
 

Вестниците от онова време, съчетани с нашето въображение, могат да ни дадат бегла представа за проблемите на тогавашните хора и начина, по който са възприемали заведенията. В ежедневника „Варненски новини“ от 28 май 1916 г. четем, че в кафене „Балкан“ са намерени две четки, сапун, гребенче и една лъжица. От кафенето умоляват собственика им да отиде и да си ги вземе.
 

Пример, който показва европейското усещане на някого, който  се е радвал на приятна компания и зашеметен от топли чувства, е забравил да вземе вещите си при тръгване… Нещо съвсем различно обаче се е случило две години преди въпросния случай.
 

Обир на граждани  станал в кафене „Комерсиал“ през 1914 г.
 

За случая знаем благодарение на „Ежедневен информационен вестник“. Изданието твърди, че обирът се случва по изключително модерен начин. Всъщност, ако прочетем съобщението внимателно, ще разберем, че същински обир не е имало. Авторът на текста споделя, че в заведението гостуват трупи, които имат за цел да рекламират заведението като „фамилиарно“, но всъщност то „ограбвало“ клиентите с цени, които надминават дори тези в кабаретата.
 

Редно е да споменем, че през 1910 г. кафенетата и кафе-шантаните временно са затворени от градския началник Михайлов. Причина за това е недоволството на гражданите. Въпреки всичко, скоро всички затворени заведения отварят врати, а причината отново е гневът на тълпата. Кафе-шантаните продължават да съществуват до 1945 г., когато биват забранени.
 

Идеята за обикновените кафенета от своя страна успява под една или друга форма да се запази до наши дни.


Андрей Андреев

Снимки: Варненска дигитална библиотека
 

Четете още:
 

Непознатата история: Тротоарите в морската столица

Непознатата история: По допущание жените във Висшето училище

Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите

Над четиридесет години след Освобождението във Варна няма читалищна дейност

Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.

Няма българин, който да не гледа подозрително на каквото и да е изменение на Конституцията

За кмета: Иван Мънзов

Кметуването на Дамян Перелингов

Тракийците и договорът с Турция

 

 

Коментари ( 0 )