IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 11°
Живот
08:00 | 30 юли 2019
Обновен: 04:01 | 29 март 2024

Непознатата история: Гостите италианци

През юли 1932 г. във Варна пристига отряд италиански бойни кораби, а гости на събитието са българският цар Борис III и неговата съпруга

По материала работи: Пламен Янков
Непознатата история: Гостите италианци

1. Пристигналите италиански гости на път към пристанищетт. 2. Хидропланът, с който са пристигнали официалните лица; 3. Командирът на хидроплана маркиз Де Пинедо; 4.Кацането на хидроплан в езерото; 5. Итало Палбо – държавен подсекретар на Италия; 6. Хидроплани на котва; 7. Полковник Пилигрини, помощник-командир на ескадрата. Колаж  Варненска дигитална библиотека
 

Периодът между двете световни войни открай време буди любопитството на историци. Тези две десетилетия, очернени от сянката на идеологически крайности и тоталитарни режими, са наситени от множество събития и противоречия.
 

Не всички интересни събития от онова време обаче са се случили далеч от България. Ако си припомним наученото от часовете по история, ще разберем, че тогава политическият живот на страната ни ври и кипи, а правителството на страната, без значение от кого е оглавявано, следва стриктно политика за приятелство с всички близки и далечни народи, един от които е италианският. Редно е да вметнем, че Италия е първата държава, която след 1919 г. приема български кадри за обучение в своето военноморско училище, а от 3 до 8 май 1927 г. във Варна гостуват италианските контраминоносци „Риназоли” и „Никотера”. 
 

Тези процеси имат своите дълбоки корени. Не е тайна, че между земите на България и Италия в миналото са съществували културни връзки, а най-древните доказуеми такива се коренят в Античността, а техен посредник са елинските градове-държави и Древен Рим. През Средновековието пък връзките продължават чрез миграциите на древните българи и контактите на Българското царство с папата.
 

Разбира се, посочените примери изглеждат твърде далечни и слабо изследвани в началото на миналия век, но безспорна връзка между двете държави е била династичната линия, скрепена с брак между българския цар Борис III и италианската принцеса Йоанна Савойска на 25 октомври 1930 г. Варненските печатни издания от периода ни разкриват още някои интересни взаимоотношения между двата народа от онова време.
 

Италианска хидропланна ескадра в Черно море
 

Публикация в сп. „Морски сговор”, бр. 7 – 8 (септември), 1929 г., озаглавена „Италианска хидропланна ескадра във Варна“, говори за интересна визита. Към материала на  С. Ч. е поместен подробен фоторепортаж на варненския фотограф  К. Терзистоев.
 

От текста става ясно, че във Варна италианска хидропланна ескадра е идвала два пъти: през пролетта на 1928 г. и на 7 юни 1929 г. По време на първото посещение съставът на ескадрата е бил 64 летателни машини, а вторият път гостите не са малко - 35, от които: „1 хвърчаща пътническа тримоторна лодка, която носеше кореспонденти и официални лица; 2 морски разузнавателни хвърчащи лодки тип „Савоя – 59 – бис” и 32 бойни бомбардировъчни двулодъчни хвърчила, тип „Савоя 55”, които са приспособени да могат да носят и торпеда”.
 

На 8 юни 1929 г. ескадрата излита към 8 ч. и поема към Одеса. Авторът на публикацията описва видяното: „Гледката на хвърчащата, слизащата и кацналата в езерото ескадра, беше великолепна и внушителна. В този ден всички варненци, които масово обсипваха брега на езерото, почувстваха сигурността и мощността на съвременното морско въздухоплаване”.
 

През 1932 г. Варна отново е удостоена от почетни гости
 

След двете въздушни ескадри през юли 1932 г. във Варна гостува отряд италиански бойни кораби, а на флагманския плавателен съд гостуват цар Борис ІІІ и царица Йоанна.
 

Събитието е документирано от две варненски печатни издания. От „Варненски общински вестник“ става ясно, че на 7 юли 1932 г. във Варна пристига една италианска военни морска ескадра, командвана от адмирал Морено. Ескадрата се състояла от пет единици начело с разузнавача „Куарто“.

 

Крайцерът „Куарто“ в пристанище Варна през юли 1932 г. Снимка  wikipedia

 

Тя била посрещната на пристанището от представители на властта и хиляди варненци. От страна на общината адмирал Морено бил приветстван от пом.-кмета  Г. Трайков.
 

Още същия ден около 15 офицери и 40 моряци заминали към столицата със специален влак, където прекарали два дни, преди да се върнат във Варна. На 10 юли  общината организирала банкет на гостите в Морското казино, на който кметът Ас. Брусев държи приветствена реч на знатните гости:
 

„Г-н Адмирале и г-да офицери от италианската флота, от името на Варненското гражданство и Общинската Управа имам чест да Ви поздравя по случай гостуването Ви на нашата земя и специално в нашия град. Нашата малка Варна е щастлива, че по някога е удостоявана с внимание, като е посещавана от представители на Велики сили. Вие, представители на хубава Италия сте също много мили и желани гости на града ни, защото с Вашето отечество ни свързват не само приятелски, но и роднински връзки.
 

Още от училищната скамейка, когато изучавахме Вашата страна, нас ни остана за винаги в паметта красотата на  вашите езера и планини, разкошните ви старинни градове и поетични села, осеяни из безбройни антични паметници. А който е имал щастието да бъде лекар и за малко из вашето Отечество и се опознае по отблизо с Вашия народ — не ще забрави никога прелестите, които е видял, както и топлотата, искреността и гостоприемството на италианеца. С това Ваше посещение добрите връзки, които съществуват помежду ни още повече ще се усилят, за да се създадат условия за дълго и трайно приятелство. Завършвайки, аз вдигам чашата за здравето на Техни Величества Краля и Кралицата на Италия, за благоденствието на италианския Народ, и за славата на италианската флота“.
 

Ето как оценява визитата вестник „Варненски кореняк“: „Голям празник беше тяхното късо гостуване, дните с тях изтекоха неусетно. Те бяха радостни, тържествени дни, както за нас, тъй и за тях. След заминаването на тия весели и волни смелчаци на морските простори, усети се празнота, и в душата на всички ни се почувства отсъствието на скъпи, задушевни другари, чеда на отлична страна. И това най-вече почувства Варна. Дано тази втора възторжена спойка след царския свещен съюз, благословен от Царя на царете, затвърдена с цимента на братските чувства и съзнанието в общия прогрес, останат и процъфтяват все повече и повече през идните векове“.
 

Изданието описва и изпращането на гостите. На 15 юли около 9 часа пристанището било препълнено с празнично облечени хора.  „България изпращаше своите мили гости с цветя, с развети бели кърпи и въздушни целувки. Синовете на приказна Италия лудуваха във видимо възхищение по палубата на своите бронирани единици. Ура! и  от двете страни се носеше надалеко в морския шир. Веригите загърмяха, изтребителите се поклатиха игриво и един след други излязоха от пристанището. След тях пое  своя път гордо-гордо и мощната единица на адмирал Морено - крайцера „Куарто“ към царската лятна резиденция Евксиноград. Изтребителите взеха своите места около морския стоманен гигант и го последваха. Морето леко се вълнуваше“ – описва се в репортажа.
 

Стигнала във водите на Евксиноград, флотилията се разгърнала в боеви ред  в чест на българската царска двойка. Крайцерът застанал в центъра, а изтребителите заели враждебни позиции към него. Започнала глуха, съвършено безшумна стрелба от всичките пет единици, а изведнъж от нищото се вдигнали кълба бял дим.
 

Авторът на репортажа пише: „Окото не виждаше нищо, освен мъгла, която ги маскира и те вече не представляваха от себе си обект за прицел от никоя страна. Мъглата бе толкова голяма, че лекия морски вятър я повлече към двореца Евксиноград, покри неговите брегове и за малко време ги направи невидими. Като се разчисти повърхността на Евксинопонта от изкуствената мъгла, адмирала поздрави от своя крайсер владетелите на България за последен път с 21 топовни гърмежи, на които една от нашите брегови батареи отговори с същото число“. След тази маневра италианските гости потеглили към своята следваща дестинация – Истанбул.
 

Това не е краят
 

Не по-малко интересна „въздушна“ визита се  случила на 14 ноември 1934 г. Тогава италианският хидроплан „Н. Ажил” извършвал полет от Еритрея до Триест и се спрял на черноморския бряг, където бил посрещнат от цар Борис ІІІ.
 

В края на десетилетието избухва Втората световна война, а през 1941 г. България се включва на страната на Тристранния пакт. Макар и за кратко, страната ни се превръща във военен съюзник на Италия, но едва ли обикновеният български поданик е приемал този съюз толкова радушно колкото визитите на италианските военни в миналото.


Андрей Андреев

 

Четете още: 

Непознатата история: Конете във Варна

Непознатата история: Качеството на храната в стара Варна

Непознатата история: Битката за един по-чист град

Кметуването на Дамян Перелингов

Тракийците и договорът с Турция

 

Коментари

Новини Варна