Непознатата история: Качеството на храната в стара Варна
След 1920 г. химическият анализ на храните се прилагал все по-често
Публикувана: 16 Jul 2019 | 8:00

Пазар за хранителни и други продукти на бул. „Съборни“, 1932 г. Варненска дигитална библиотека
 

Идеята за безопасност на храните съвсем не е нещо, възникнало в наши дни. Дори в България контролът над храните има дълбоки корени. Ако се зачетем във варненските вестници от края на XIX в. ще намерим и първите местни наредби за безопасност на храните.
 

Те са били необходими, тъй като по това време добитъкът във Варна е бил неизменна част от града. Много варненци са отглеждали животни в двора си, а нравите и манталитетът, останали от миналото, подтиквали местните към търговия на яйца, млечни продукти и месо във време, в което превенцията против болести по животните далеч не е била на ниво.
 

Сигурността е на първо място
 

На 1 май 1890 г. във „Варненски общински вестник“ е публикуван „Приказ № 97“, с който кметът Кръстьо Мирски определя строг регламент за продажбата на мляко във Варна.
 

Според него всеки, решил да продава мляко, е длъжен да се снабди от Общинското управление с билет за право на продаване, каквито билети да имат сила до края на годината. Те  се получават само след преглед на дойния добитък. Желаещият трябва да представи декларация, поръчителство или залог, че ще продава само чисто мляко и ще отговаря за всички последствия за продаване на недоброкачествено мляко.
 

Едва месец по-късно са погнати и търговците на кашкавал, а след година кметът Иван Мънзов решава да се разправи и с търговците на месо въз основа на рапорта на градския лекар, според когото търговците излагат на риск своите клиенти. Поради тази причина кметът постановява касапите да надзирават изважданото за продан месо, а всеки, решил да пренебрегне заповедта, ще получи глоба до 25 тогавашни лева.
 

През 1897 г. кметът Жеко Жеков прави корекция в „Приказ № 96“ от 1889 г., по силата на която търговците на риба са длъжни да информират клиентите си, че в топлите дни рибата подлежи на бърза развала. Ако случай на развалена риба се констатира от медицински акт, тя трябва да бъде унищожена.
 

Ще бъдат взети и по-строги мерки
 

Проблемът с хигиенните навици на варненци бил далече от своя край. Добитъкът в града и отпадъците по улиците станали причина за приказ, по силата на който стопаните трябвало да пазят чисти имотите си и да метат пред входа си поне два пъти седмично, а собствениците на заведения трябвало да чистят ежедневно, като всеки, решил да си затвори очите пред закона, получавал „честитка“ на стойност 50 лв.
 

Следващият приказ - № 109, удря търговците, които имали навика да увиват стоката във вестници. Под предлог, че тази практика крие рискове за здравето, тъй като старата хартия е огнище на бактерии, търговците получили строга забрана за прилагането на тази практика и били застрашени от глоба до 50 лв.
 

На  4 февруари 1900 г. е публикувана и „Заповед №17“. В нея кметът Коста Ранков отбелязва, че често продавачите на хляб се придвижват с магарета и пречат на свободното движение по улиците. Поради това движението с добитък, бил той впрегнат или не, се забранява. Този, който иска да продава хляб на открито, може да го прави съвсем свободно, но само на площадите „Ибр. Капия“, „Ченгени пазар“, „Татар капия“, „Табааната“ и пазарния площад при старата болница.
 

Следващата крачка е установяване на контрол върху кухните. На 22 февруари 1903 г. бива издадена нова заповед, която гласи:
 

„Сички слуги при готварниците, бакалниците, ханищата, млекарниците, рибарниците, питейните заведения, кафенетата и пр., въобще сички, занимающи се с приготвяне на съестни и питейни неща, най-късно до 15 март 1903 г. да бъдат снабдени със служебни книжки от управлението ми и прегледани от санитарния лекар, а след това в определени от санитарния лекар дни да се явяват при него, за да освидетелствуваме тяхното здравословно положение.


На неповинующите се на тая ми заповед лица ще се съставляват актове за наказването им по чл. 72 от „закона за градските общини“.


Изпълненията на всички тези прикази и заповеди са възложени на санитарните пристави на общината.
 

Те също са хора
 

Днес сме свикнали да посочваме даден случай на нередност и да твърдим, че цялото ни време е прогнило. Често си мислим, че в миналото всичко е текло по мед и масло, но идеализираната представа не бива да е това, което да ни води. За щастие освен слухове разполагаме и с вестниците, а благодарение на тях можем да бъдем сигурни, че нередности винаги е имало
 

Във вестник „Свободен глас“ от 22 юли 1906 г. можем да намерим интересен материал, озаглавен „Г-да санитари свястете се!“. Неизвестният автор се възмущава от факта защо санитарните власти затварят очите си пред видимо нарушение на закона. „Няколко пъти загатнахме за качеството на ония пасти, пандишпани, козуначета, които разни табладжии, гагаузи, турци, арменци, разнасят из града и изкусно дразнят апетита на най-малките – децата. Кой може да не се осъмни, че при съществуващата скъпотия на яйцата, на захарта и особено на кравешкото масло, ще има добра сметка да се продадат пасти, пандишпани, козуначета и пр. по пет стотинки парчето!“ – пише в текста. „Ако главната причина за този недъг се крие в обстоятелството, че натоварените с контролирането на чистото в заведенията комисари или фелдшери са недобросъвестни изпълнители, които заминават покрай нарушителя със затворени очи, затуй че последният е успял от рано да закупи тяхното мълчание, нека се намерят по-добросъвестни и честни служители, макар да е нужно да се възнаградят скъпо“ – призовава авторът.
 

Дни по-късно, на 19 август, изданието сигнализира за нередности в армията. Според вестника цените на плодовете и зеленчуците в лавките на казармите били двойно по-високи, а качеството на всички продукти било под всякаква критика. Като пример е посочен алкохолът, който представлявал просто боядисан спирт. Дори бозата, която в наши дни е дискутирана тема, попада в категорията на имитациите…
 

Ала това не е било проблем само на военните. В тогавашния печат е дискутиран и бюфетът в Морската градина, където случаят е бил аналогичен. Не по-малко сигнали са подавани и за качеството на хляба, както и за хлебарниците, в които е бил приготвян. Като за финал „Свободен глас“ призовава за по-строг санитарен контрол върху храните на 8 август 1907 г..
 

Истерията дава своите плодове
 

През 1910 г. общината допълва наредбите и заповедите за качеството на храните и напитките. Санитарният контрол от своя страна продължава да бъде критикуван до 2 юни 1912 г. „Свободен глас“ известява, че досегашният началник на санитарното отделение е уволнен. Вследствие на случайност или не, година по-късно печатните издания започват да пишат, че санитарните власти глобяват нарушителите.


Две години по-късно местната власт забранява ползването на оцветители при производството и търговията с колбаси и започва истинска борба с нередностите. Вестник „Варненски дневник“ от 11 декември 1914 г. информира, че месарниците в „Ситето“ са затворени. Този проблем бързо стига до полезрението на Министерството на вътрешните работи, но все пак местната власт надделява.


На следващата година пък започва недоволство около качеството на хляба. Ежедневникът „Варненски новини“ от 28 април съобщава, че общината е затегнала контрола върху хлебопекарството и с няколко изключения този проблем е ликвидиран до края на годината.


Химично изследване през 1919 г. обаче кара в. „Обнова“ да озаглави текст „Спрете спекуланти и фалшификатори!“. В изследването става ясно, че 28 от 43 маслини на пазара са негодни или „фалшифицирани“. Това става основание общината още веднъж да коригира заповедите, с които се повишават изискванията за хранителните стоки.


След 1920 г. химическите изследвания започват да се прилагат все по-често, а резултатите посочват, че процентът на негодни и „фалшифицирани“ храни е около 40%, което все пак е доста.


Постепенно обаче призивите за проверки и жалби започват да изчезват от вестниците. Все по-често в печатния орган на общината биват публикувани редакциите към вече съществуващите наредби за качеството на храните. Нещо повече, от производителите се изискват редовни документи за произхода на домашните животни.

 

Сведения за извършените анализи в Градската химическа лаборатория от 1 януари до 30 юни 1925 г.


Храните с животински произход стават все по-добри, тъй като общината прави всичко по силите си, за да загърби своето минало. Приемат се редица наредби за хуманно отношение към животните и варненци започват да се отказват от добитъка, оставяйки сектора в ръцете на индустрията.


Андрей Андреев

Четете още:


Непознатата история: Битката за един по-чист град
Непознатата история: Градският транспорт в стара Варна
Непознатата история: Проблемът с павирането през царския период
Непознатата история: „Най-после ще светне“, или за проблема с уличното осветление във Варна
Непознатата история: Кафенетата в стара Варна
Непознатата история: Тротоарите в морската столица
Непознатата история: По допущание жените във Висшето училище
Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите
Над четиридесет години след Освобождението във Варна няма читалищна дейност
Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.
Няма българин, който да не гледа подозрително на каквото и да е изменение на Конституцията
За кмета: Иван Мънзов
Кметуването на Дамян Перелингов
Тракийците и договорът с Турция

 

 

 

Коментари ( 0 )