Непознатата история: Проблемът с павирането през царския период
През 1928 г. в общината се водят дебати за бъдещите пътни настилки на варненските улици
Публикувана: 25 Jun 2019 | 8:00

Павираният площад „Мусала“, началото на 30-те години на миналия век, пощенска картичка.(Варненска дигитална библиотека)
 

Не бива да мислим, че светът е създаден изведнъж с всички плюсове и минуси и минуси, които предлага днес. Трябва по-често да се замисляме върху усилията, които са положили нашите деди и прадеди, за да изградят града, по който крачим днес.
 

Както неведнъж е ставало на въпрос в „Непознатата история“, данните показват, че през 1914 г. Варна е увеличила своето землище над три пъти. Местната власт работи усърдно върху благоустройствения план на града и в същата година се поставя началото и на електрическата мрежа в морската столица.
 

Следващата важна задача пред общината е изграждането на чисти и безопасни за движение улици. Във вестник „Варненски новини“ от 16 август същата година намираме текст, озаглавен „Паважа на Варна“. В него четем следното: „Въпреки това, че някои от съветниците възприеха, че една от важните работи на общината е на първо място павирането на някои първостепенни улици, тъй като всички други от важен характер въпроси за града могат да останат пред вид на времената, но паважът е необходим поне там, където и канализацията е вече привършена. Желателно е да се погледне по-сериозно  на тая работа, въпреки това обаче ние виждаме, че нашите инженери не се стремят към тая необходимост, а я избягват“.
 

Инженерите все пак обръщат внимание на въпроса
 

Година по-късно Общинският съвет взема решение за павирането на някои улици. Искат или не, инженерите трябва да спрат да бягат от проблема и да започнат неговото решаване. Ето какво пише в „Решение №175 от 1915 г.“, публикувано във „Варненски общински вестник“:
 

„Одобрява се протокола на Комисията от 28 януари т.г. и постановява да се постелят за пробен паваж някои улици на града с много силно движение на коли, предпочително улиците в търговската част на града, с каменни блокчета по образец, представен от  Г.С. Мечкаров, върху когото, одобрява да се възложи постилането на тия улици по условия изложени в протокола на комисията и с цена по 7,50 лв. кв. метър“.
 

Проблемът с паважа не се коментира в печата толкова често
 

По една или друга причина проблемът с павирането на улиците просто изчезва от общественото внимание. Още повече, че за разлика от днес тогава значението на тази дума е било доста по-разширено и е можело да означава просто „пътна настилка“. За паваж на улиците се пише отново в края на 20-те години на миналия век. Във вестник „Свободна Добруджа“ от 7 юли 1928 г. намираме кратка информационна бележка, озаглавена „Паважи на улици“. В нея четем следното: „Между многото улици, които ще бъдат павирани през т.г., са и следните, които имат значение за бежанците: „ул. Кавала от Опълченска до ген. Столетов до ул. Клокотница, Окръжният булевард от ул. Пиротска до Св. Кирил и Методий, бул. Скобелев от ул. Пиротска до Руския паметник и от там целия бул. Тотлебен“.
 

Стремежът към безопасни улици придобива нови измерения
 

В края на 20-те години на миналия век проблемът с паважа отново попада в медийната среда.
 

„Варна като курортен град, където вниманието на всички е обърнато към неговото посещение на гости курортисти, местни и чужденци, при наличността на великолепните морски бани, разкошния морски бряг и парк, задоволително благоустройство, модерното водоснабдяване и канализация и електрическото осветление, налага се паралелно с това да има хубави, чисти и безпрашни улици, но за жалост липсват такива“. Това четем във Варненски общински вестник от 28 януари 1928 г.
 

Лозунгът на тогавашното общинско управление е „Успоредни грижи за центъра на града и за неговите покрайнини с оглед на естеството, на условията и възможностите от разните части на града“.
 

Това означава, че общината ще се опита да направи по-безопасни улиците в целия град. В текста, озаглавен „Варненските улици“, четем следното: „Гражданството разбира много добре, че благоустройствената дейност на общината не може и не бива да се пилее безметодно по огромната площ, заета от града. Бързото разширение на българските градове, особено от войните насам, създава за общинските власти, в странното благоустройствено отношение, едни почти непреодолими трудности“.

Състоянието на пътната настилка към януари 1928 г.
 

В продължението на текста, озаглавено „Паваж на улиците“, става ясно, че под „паваж“ през тези години са разбирали както павиране с блокчета, така и паваж от асфалт и паваж чрез напояване на обикновените шосейни настилки.
 

Неизвестният автор говори и за положението, в което се намират улиците с неположени бордюри. Според него те са кални, мочурливи и непроходими. Той обаче не скрива и критиките си към останалите. По негово мнение тяхното положение не е по-завидно, защото всичката кал се разнася от движението, натрупва се по тях и това затруднява твърде много поддържането им.От друга страна паважът е направен по обикновен начин и в голямата си част от неподходящ материал, трайността на който е много кратка и изисква ежегодна поддръжка, а прахът и калта остават винаги по тях.


За да оправдае своята амбиция за допълнителен паваж на улиците, общинското управление използва богат списък от причини. „Всяка година, след като се струпат снеговете и задухат пролетните ветрове, улиците изсъхват и прахът от тях при най-слаб вятър започва да се носи на облаци от единия край на улицата към другия – особено в V-ти уч. при неговите дълги, прави и съвсем неотговарящи на местните условия улици – и силно обременява не само движението по тях, но и обитаващите домове, понеже нахлува в стаите даже и при затворени прозорци, а всекиму е известно, че една такава прашна атмосфера дава възможност да се разнасят разни болести. Но и в тихо време достатъчно е преминаването на някой автомобил, макар и по шосирана улица, за да се вдигат облаци от прах, което кара минувачите да отпратят упреци предимно срещу тия съвременни превозни средства, макар последните да не са допринесли за образуването на този прах, а само доказват съществуването му“ – пише изданието.
 

Начините за решаването на проблема са три
 

Изборът пада между павиране от блокчета, асфалтова настилка и използването на специални химични смеси. От тях най-надежден е третият начин, а най-добър като съотношение между цена и качество – първият. Планът е да бъдат павирани главните улици с блокчета от държавната кариера „Атия“, чиято цена е 7,70 лв. всяко. Това прави стойността на квадратния метър от 30 блокчета260 лв. Паважът обаче би излязъл още по-скъп, ако се направи по западен образец - с полагане върху бетонов пласт и запушване на фугите с асфалт.


Най-голямото неудобство, което предлага този вариант, е, че от движението на файтони и коли по паветата се вдига голям шум, който пречи на спокойствието на жителите и гостите на града. Въпреки това, от общината са вярвали, че проблемът с този шум ще изчезне в бъдеще, защото файтоните ще бъдат заменени от автомобили, но тяхното предположение е било вярно само отчасти.
 

Решението е взето
 

Все пак общината взема решение да се павират части от улиците с най-голямо движение. По това време това са „Гургулят“ (от гарата до „Преславска“), „Цар Борис“ (от „Преславска“ до „6 септември“), за „6 септември“ (от „Цар Борис“ до „Каналска“ )и „Владислав“, като общата стойност на проекта възлиза на 6940 тогавашни лева.
 

Паралелно с това се продължава и шосирането на останалите улици с чакъл.Главните улици като „Нишка“, „Сливница“, „Драгоман“, „27 юли“, „Мария Луиза“, „Фердинанд“, „Св. Атанас“, „Серента“, „Войнишка“ биват шосирани по най-скъпия за това време начин.


Четете още:
 

Непознатата история: „Най-после ще светне“, или за проблема с уличното осветление във Варна

Непознатата история: Кафенетата в стара Варна

Непознатата история: Тротоарите в морската столица

Непознатата история: По допущание жените във Висшето училище

Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите

Над четиридесет години след Освобождението във Варна няма читалищна дейност

Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.

Няма българин, който да не гледа подозрително на каквото и да е изменение на Конституцията

За кмета: Иван Мънзов

Кметуването на Дамян Перелингов

Тракийците и договорът с Турция

 

 

 

 

 

 

Коментари ( 0 )