Непознатата история: „Най-после ще светне“, или за проблема с уличното осветление във Варна
В началото на миналия век са подавани множество сигнали за проблеми с уличните фенери
Публикувана: 18 Jun 2019 | 9:00

Електроснабдяването за осветление и двигателите от градската електрическа централа 1939 г.. Снимка Варненска дигитална библиотека
 

През дългата история на човечеството светлината винаги е заемала специално място в религиозните представи. С нея се свързват както божества и владетели, така и пътя към бъдещето.
 

Днес ние сме свикнали с осветлението в домовете си, но в миналото, когато електричеството все още се е налагало, електроенергията била приемана със смесени чувства. Както всички знаят, свикналите с традиционния начин на живот жители на Родопите  гледали на електричеството като на „джиново светило“ и се стремели да го избягват.
 

Трудно е да посочим личностите, които създават електричеството, а ако се опитаме да проследим историята му назад във времето, можем да се изгубим в лабиринтите на хилядолетията. Въпреки това нас ни интересува ХІХ век. Именно тогава, през 1872 г., А. Лодиген създава най-великото изобретение, свързано с електричеството – крушката, която през 1890 г. бива  доусъвършенствана.
 

Още с освобождението си Княжество България бърза да догони останалите европейски държави във всички възможни направления. Макар трагичната картина от лоша инфраструктура, малкия брой промишлени фабрики и трудното възприемане на закона от страна на вече свободните поданици на държавата, усилията на политиците започват малко по малко да дават своите плодове.
 

Във „Варненски общински вестник“ от 31 януари 1889 г. намираме интересен текст, озаглавен „Извод от условителното за осветление през 1889 г. на град Варна“. Това е може би първият обществено достъпен документ, който регламентира проблема с градското осветление във Варна след Освобождението. В текста се казва, че през следващата година стопанисването на общинското осветление се дава на варненския предприемач Ст. Ив. Цанов, който се задължава да поддържа между 441 и 520 фенера, като е регламентирана и сумата, която ще получава в замяна – 23 тогавашни лева за всеки фенер.


Фенери, а не електричество
 

Прекалено е наивно да мислим, че електрическите крушки идват толкова рано в морската столица. Макар градът да се разраства по площ и население, той все още няма възможностите да бъде електрифициран. Именно затова задачата на въпросния Цанов е толкова трудоемка.
 

Той получава необходимите материали от общината, но се задължава да използва конкретен вид лампи – Н-д 14, които задължително трябва да бъдат излъскани до блясък. Фенерите се пускат още на залез слънце и се оставят да горят „когато има даже и най-ясна месечина“.


Според документа никой не би искал да бъде на негово място,  ако някоя лампа остане незапалена или бъде открита в пламъци. Тогава предприемачът ще трябва да плати по четири лева глоба за всеки фенер, а ако това се повтори, сумата ще се увеличи с лев.


Всичко звучи ужасно просто и справедливо, но не след дълго започват и проблемите.  В печата започват да се публикуват оплаквания от слабото градско осветление. „Обръщаме вниманието на почитаемото ни кметство върху това, че от няколко време насам градските фенери съвсем малка светлина дават. Мислим, длъжност е на кмета да упражни наказателната клауза спрямо откупчика, предвидени да наемат условия без да се стеснява от това, че съветника му Никола Таптъклъ е съдружник с откупчика“  - четем в колоната за местни новини на в. „Свободен гражданин“ от 28 август 1896 г.


Друг интересен сигнал намираме във вестник „Известник“ от 1907  г. “Оная вечер, на 18-ти, мнозина граждани като излизали от театър „Прошек“, спъваха се по улиците в тъмнината, и всички заговориха за фенерите че не горят, а и тия, които гориха, едва блещукаха. Ако осветлението е тъй слабо в центъра на града, какво става тогава из крайните части на града? Това за сверение на г-н кмета“ – пише в сигнала.


Днес сме свикнали с електрическото осветление и с всички негови плюсове и минуси, но все пак мнозина от нас жадуват да видят с очите си онзи така мечтан свят от началото на миналия век, в който, поне според нас, всичко е било по-спокойно. Мнозина са гледали романтични филми, чието действие се развива в далечното минало на фона на градските фенери, и поради тази причина в тях се прокрадва искрата на носталгията към едно време, в което никога не са живели и което е по-истинско от днес.


Тогавашните управници не са виждали никаква романтика


На фона на ненадеждните фенери, които бълват пламъци и стават причина за безброй жалби, от тогавашната местна управа не са усещали никаква романтика. През печата до тях са стигали известия за всички технологични нововъведения. Те са били наясно, че още през 1900 г. електричеството пристига в София и малко по малко обхваща целия град. Това ги кара да запретнат ръкави и да догонят столицата час по-скоро.


Преди да разгледаме по-важните събития от поставянето на електрическо осветление по улиците, е редно да обърнем внимание на още две интересни оплаквания от градските фенери.


Първото от тях е публикувано на 4 август 1902 г. във вестник „Известник“ – „На 2-ри, във Варна се отпразнува царския празник „Възкачването на престола на Н. Ц. В. Българския княз Фердинанд 1-ви. След черковния отпуск имаше молебен и парад на местните войски, а вечерта градските градини бяха осветени.


Снощното осветление ни направи не особено впечатление. Имаше доста окачени фенери, от които имаше и незапалени, а светлината беше много слаба. Заинтересувани да узнаем причината за слабата светлина намерихме я в нечистотията на фенерите, на които имаше по един пръст кал. Желателно е в друго осветление да се мият малко фенерите“.


Следващото е публикувано на 16 ноември 1908 г. в същото издание. Там е написано, че в редакцията на вестника са дошли читатели, които сигнализирали, че осветлението в участъка по улиците „Панго“, „Волова“, „Венчан“ и др. голяма част от фенерите изобщо не се палят, а тези, които все пак горят, не били в състояние да помогнат на минувачите.


Сред купища подобни съобщения в тогавашните издания могат да бъдат намерени откъслечни сведения за проблема с прокарването на електричество, но най-убедителния текст можем да намерим във „Варненски общински вестник“ от 4 декември 1913 г. Неговото заглавие е „Варна с електрическо осветление“.

 

Започва нова епоха
 

„Най-после ще светне“, си казват варненци с радостна въздишка, пише в документа. - И имат право да се радват. Хубавия ни пръв по важност  в отечеството ни пристанищен град, за благоустройството на който варненци не щадят ни средства — ни труд, не можеше да се остави за още по-дълго време без неизбежното за неговите удобства електрическо осветление“.


На 1 януари следващата година написаното във вестника става факт. Ежедневникът „Варненски новини“ информира, че през август същата година е завършена и електрическата инсталация на осветлението на Морската градина. Тогава за пръв път са запалени всичките 100 лампи в градината. Изданието пише, че придобивката придава ретро вид, от който и варненци, и гости на града са останали възхитени. „Варненци се гордеят, че имат най-хубавото осветление в цяла България, по-хубаво дори от това в столицата. Вярваме, че това ще помогне да се привлекат много посетители през летния сезон“ – пише във вестника.


През 1922 г. вестник „Земеделец“ съобщава на 6 януари: „Научаваме се, че в най-близките дни щяло да бъде пуснато електрическо осветление и в целия 4 участък на града“.


Парадоксално, но същият вестник, който съобщава радостната новина, седмица по-късно публикува текст, озаглавен „Пак за осветлението“, в който  четем, че проблемът с тъмнината в някои квартали все още не е напълно изкоренен и че от общината са длъжни да се заемат с неговото решаване, за да изградят един по-добър облик на града.


И все пак не всички проблеми, свързани с електричеството, са толкова страшни. Действително, „Варненски общински вестник“  съобщава, че малчуганите играят футбол, като използват електрическите стълбове за врати. В името на тяхната безопасност органът на общината предупреждава два пъти децата да спрат.


В продължение на годините сигналите и гневните мнения започват да намаляват за сметка на съобщенията за разширяване на електрическата мрежа. Благоустройството на морската столица тече с пълна сила, а времената на димящите фенери остават в миналото. Местната власт все повече започва да държи на естетиката и добрите принципи на гражданите, а призракът на Ориента потъва в забрава.


Андрей Андреев

 


Цените на електроенергията във Варна през 1922 г., „Варненски общински вестник“, 7 юни.

 

Четете още:


Непознатата история: Кафенетата в стара Варна

Непознатата история: Тротоарите в морската столица

Непознатата история: По допущание жените във Висшето училище

Забранява се свободното циркулиране на кучетата по улиците и мегданите

Над четиридесет години след Освобождението във Варна няма читалищна дейност

Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.

Няма българин, който да не гледа подозрително на каквото и да е изменение на Конституцията

За кмета: Иван Мънзов

Кметуването на Дамян Перелингов

Тракийците и договорът с Турция

 


 

Коментари ( 0 )