По експертна оценка: Уловената риба е 5 пъти повече от декларираната

Нелегалният риболов се шири в Черно море - от всеки пет тона уловена риба се декларира само един, останалият е незаконен. Тази експертна оценка беше обявена по време на срещата на високо равнище, която се проведе наскоро у нас, каза за в. „Черно море” доц.д-р Виолин Райков от секция „ Биология и екология на морето” в Института по океанология към БАН и зам.-председател на работната група за Черно море към GESM. На форума са участвали експерти, директори на морските институти, ИАРА, министри и зам.-министри от целия Черноморски регион, също и представители от Европейската комисия на ниво генерална дирекция. Целта на тази среща беше да се видят всички сериозни пропуски в контролната дейност, нуждата от нови научни изследвания. И оттам да се стигне до подписването на документ, който е вид съглашение на министерско равнище за следващи стъпки в борбата с нелегалния улов като сериозен проблем, погледнато отвсякъде за целия регион. И обнадеждаващото е, че това се случи, обясни доц. Райков.

В. „Черно море” припомня за

общата декларация на държавите от региона

за взаимодействие и обща работа за управление на рибните ресурси в Черно море (виж „В Черноморския регион координираме усилията си за опазване на рибните ресурси” във в. „Черно море” от 30 юли т.г.). Документът не беше подписан само от Украйна и Русия по политически причини заради Крим, но и те заявиха своето съпричастие към темата на форума, включително и за нелегалния улов.

Проблемът с бракониерския риболов не засяга само Черно море, той е в световен мащаб, но специално за нас е от особено значение, коментира доц. Райков. По неговите думи над 62 000 души в региона са пряко или косвено свързани с риболова. В същото време заради нелегалния улов и преулов вече са застрашени пет от шестте основни промишлено значими видове риба, което може да има катастрофални последици, както за екологията, така и за поминъка на много рибарски фамилии. От експертната оценка излиза, че при деклариран улов от 1000 тона, реално той може да е 5000 тона. Това е много опасно, защото рибата се размножава бавно, докато стигне до размери за продажба на пазара. В рибарските мрежи първо попадат големите екземпляри, остават малките, които още нямат възпроизводителни способности (макар че и те невинаги са опазени). Така на възрастните екземпляри не се дава възможност да дадат поколения, което реално застрашава самите видове в Черно море.

Тези опасения вече са потвърдени от данните за последните години в Турция, на която се падат

повече от 80% от риболова

в Черно море. Добивът на хамсия, който генерира около две трети от годишния улов, е намалял с 28%, сочи изследване на турския статистически институт. Според проучване на University of British Columbia броят на търговските видове риба в турските води е намалял пет или шест пъти.

Проблемът не е в липсата на достатъчно разписани мерки срещу нелегалния улов. Тъй наречените технически са достатъчно на брой и са уточнени за всички черноморски държави, подчерта доц. Райков. Той изреди някои от тях: за размера на окото на мрежата, за минималния размер при улова на калкан... Що се отнася за точния размер на окото на мрежата за калкан, той все още не е уточнен между всичките страни от региона. Според предписанията на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) към FAO и на ЕК размерът му трябва да е 400 мм, но за съжаление се спазва само от България, Румъния и Турция, които са членки на GFCM. Останалите подкрепят тези мерки, но не са ги въвели в собственото си законодателство. Има и други несъответствия. Например, в някои черноморски страни, като нашата и северната ни съседка, мрежите от месина са забранени, трябва да бъдат от капрон, обаче в Турция, доколкото ми е известно, няма такава забрана. А месината е много опасна, когато в такава мрежа се оплете делфин, защото не може да я скъса, за да се освободи. А да не говорим, че има много такива мрежи за нелегален улов, които са изоставени в морето, каза още доц. Райков. Има и друг ефект, на тъй нар. „призрачен риболов“. Защото, освен за делфини, тези изоставени или нарочно оставени мрежи са опасни и за други видове като морски котки, морска лисици, акули, защитени есетрови видове. Не казвам, че те не се оплитат в капроновите мрежи, но шансът големите видове да могат да се освободят от тях е много по-голям, отколкото ако се закачат за мрежа от месина. Пак в тази връзка е и изискването за дебелината на мрежата. Тя трябва да е 0,5 мм, защото е установено, че ако е по-голяма, късането става много трудно.

Друга важна техническа мярка специално за нашата страна е въведената

системата за наблюдение на риболовните кораби,

която работи със сателитна връзка. Има две такива за Черно море - едната в Констанца и другата в ИАРА - Варна. От няколко години се разработва и в Турция и Украйна. Наблюдението, макар и не на всички кораби, вече обхваща рамките на Черно море. Всеки рибарски плавателен съд над 12 м има GPS и VMS и чрез сателит сигналът се предава на наземна станция на сателитния оператор и чрез интернет (GSM/GPRS и AIS мрежи) до центъра за наблюдение на риболовните кораби. Това позволява както в ЕС, така и тук на място да се наблюдава ходът на кораба (с дължина над 12 метра) в реално време. Може да се проследи и какво прави всеки момент. Ако скоростта му е примерно 3 възела, значи извършва улов. Така че всеки един момент на екрана се изписва къде е корабът и какво прави. А капитанът му е задължен да вписва не само в корабния дневник, но и по електронен път да предава данните за улова.

Освен техническите, има и ред още организационни мерки, свързани с периода на забраната за улов през размножителния период, за да не се наруши възпроизводството на рибата, продължи доц. Райков. Например, в нашата страна и в Румъния са въведени законови забрани, които важат за едни и същи периоди. В Турция също ги има, но като време на действие те все още не са напълно съобразени с нашите. Там, освен времеви забрани, са въведени и пространствени. Причината е в специфичния характер на турския шелф, който след 30 - 40 метра изведнъж става много стръмен, докато нашият е по-широк и полегат. Поради това за турския риболов от съществено значение е да се извършва по-близо до брега. С други думи различни са нашите и техните изисквания за минимални задължителни дълбочини, отстояния от брега и т.н.

Ученият е категоричен -

имаме правната рамка

за различните проблеми, включително за риболова. Остава да се намери легалната й база, която да обединява всички държави от региона, което няма как сега да се получи изведнъж заради различните политически и икономически интереси. Важното е, че всички представители от региона на Черно море обявиха своето желание за силна ангажираност за общи действия в решаването на проблемите с нелегалния риболов. А това поставя началото на ефективното прилагане на всички законови мерки, допълни доц. Райков.

СТЕФАН ДЕНКОВ