Емил Радев: Нелогично е България да е вън от Шенген, след като пази външните европейски граници

Евродепутатът Емил Радев даде интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

 
- Еврокомисията е наясно с опасността от внедряването на терористи в миграционните потоци. Това заявяват в отговор на писмено запитване на българския евродепутат Емил Радев. Затваря ли си обаче очите Европа за терористите, които се внедряват заедно с мигрантите – темата коментираме с Емил Радев. Ако наистина Еврокомисията, изобщо Европа е наясно с тези опасности, прави ли достатъчно, така че да предотврати случващото се, вие как смятате от този отговор, който получихте?
- Редица експерти, с които ние се срещаме в Европарламента от разузнавателните служби предупреждават от месеци за факта, че мигрантските маршрути се използват от терористи от „Ислямска държава“, които се завръщат от фронта от Сирия и Ирак и са специално обучени да извършват терористични атаки в Европа. Освен това директорът на Европол и координаторът на Европейския съюз (ЕС) за борба срещу тероризма предупредиха нееднократно за опасността от радикализиране на вече дошли мигранти и бежанци, ако попадат в неподходяща среда и общност и именно в отговора си ЕК уточни, че по последни данни на Европол обаче липсват сигурни доказателства, че терористите използват систематично потоците от бежанци, за да влязат в Европа незабелязано, но като че ли фактите започват да говорят съвсем различно. С цел да бъдат открити потенциални заподозрени в тероризъм ЕС улеснява обмена на информация и оперативно сътрудничество в горещите точки, чрез разполагане на служители на Европейската гранична и брегова охрана и на Европол, предоставянето на помощ при систематично регистриране, снемане на дактилоскопични отпечатъци и когато е целесъобразно вторични проверки за сигурност да се използват пълноценно базите на Европол. Освен това Комисията е създала мрежа за осведоменост по въпросите на радикализацията, с цел да се подготвят специалисти с умения за идентифициране на ранни предупредителни признаци за радикализация и предоставяне на необходима интервенция, правят се обучения, наблюдават се общностите, включително в лагерите за бежанци или в центровете за задържане, но всичко това се оказва, че не е достатъчно. Това, което стана и в Берлин, и в Стокхолм са доказателства, че предупрежденията на експертите се превръщат, за съжаление в реалност, с жертви и отнети животи. Тук искам да припомня, че Германия експулсира за първи път немски граждани, второ поколение мигранти, в държавата на произход на техните родители, поради опасение за подготовка за извършване на терористичен акт и тук е много важно наистина да се наблюдават мигрантските и бежански общности и тези, които нямат право на убежище много бързо да бъдат връщани обратно в третите сигурни страни, от които идват. Защото видяхме, че този, който извърши атентатите в Стокхолм е с отказано право на убежище, но тъй като е от страна, която според Стокхолм не е сигурна, той просто не е върнат и това на практика е довело до извършване на атентата. Ако този човек беше своевременно експулсиран от Европа и върнат там откъдето идва това нямаше да се случи.

- Г-н Радев, нека да ви върна малко по-назад, още в началото от серията атентати, които станаха в Европа, в Белгия, във Франция. Тогава се заговори за създаването на обща европейска служба за разузнаване. Днес стои ли на дневен ред тази идея в Брюксел, имаше, разбира се и критики към нея, на фона на това, което казвате има ли такава необходимост, има ли воля да се задвижи тя?
Емил Радев: За мен тази необходимост вече е даже закъсняла. Трябва да се обменят данните на службите за сигурност много по-бързо и именно създаване на една общоевропейска служба за сигурност е такова решение. За съжаление що се говори за службите за сигурност нещата вървят много бавно, но ние очакваме и тази година нова стратегия за тероризма, очакваме и развитие и създаване на нови структури от страна на ЕК, очакваме също така и правим всичко възможно да подобрим европейското законодателство и да дадем все повече оръжия на службите за борба с тероризма, но виждаме, че за съжаление терористите са с една крачка напред. Осигуряването на сигурността на европейските граждани е нещо, което е от първостепенна важност, защото когато в Европа не са сигурни за живота и здравето си гражданите оттам нататък много трудно се водят всички останали дебати за образование, за икономическо развитие и т.н. Така че това е от първостепенна важност. За съжаление с излизането на Великобритания ще загубим една страна, която напълно споделяше данни и с Европол, тя беше една от петте страни, които на 100% разменяше данни с останалите служби за сигурност и с Европол, България между впрочем е една от тези 5 страни. Така че ще видим какво ще бъде развитието, как ще се водят и преговорите с Великобритания за споделяне на информация последващо след Брекзит. Но пак казвам, задълбочаването на сътрудничеството между службите за сигурност е от първостепенно значение за разкриването на бъдещите терористични актове.

- Факт е, че и много анализатори го посочват, сега обаче със затоплянето на времето, идването на пролетно-летния сезон ще бъде проблем и мигрантският натиск, който традиционно се засилва в този период от годината. Какви са очакванията – ще бъдем ли подложени отново на по-голям бежански натиск и ЕК готова ли е да помага на страни, които са външни граници, каквато е България, каквато е Гърция, Италия?
- Външните граници стават вече първостепенна цел за укрепването им, защото всички държави-членки започват да разбират, че когато са сигурни външните граници оттам нататък имат бъдеще и Шенген и свободното движение на хора вътре в Европа. Така че обръща се особено внимание на външните граници и особено на границата на България с Турция. Аз и моите колеги винаги алармираме, че трябва да се дадат още повече ресурси, средства, жива сила за охрана на тази граница и съвсем наскоро директорът на „Фронтекс“ заяви, че ще бъдат прехвърляни специалисти от Централна Европа именно към външните граници и към границата с Турция. Очакваме и европейската солидарност да се прояви също така с отпускане на още средства за България за охрана на границата с Турция. Така че за момента нещата са стабилни, не очакваме кризи по нашата граница, но трябва да правим всичко възможно да сме готови за всякакви предизвикателства около българо-турската граница и разбира се да разчитаме много бързо и на помощ от държавите-членки, защото както се вижда България отделя страшно много средства за охрана на тази граница. Над 100 милиона годишно българската държава отделя за охрана на външните граници, така че тук трябва да се прояви в по-голяма степен и европейската солидарност и разбира се, трябва да се промени и законодателството, да се сключат нови споразумения за реадмисия, както на ниво ЕС, така и на ниво държави-членки. Също така трябва да се промени и регламентът Дъблин, ние с колежката ми Мария Габриел сме вкарали много радикални промени там. Съвсем несправедливо страни като България, които са на външната граница поемат основния мигрантски натиск, отделят страшно много средства, оттам нататък само, заради това, че тук за първи път се регистрират потенциалните хора, които имат право на убежище, оттам нататък знаете те нежелаят да останат в България, продължават към Западна Европа, към скандинавските държави и само, заради това, когато там бъдат хванати да бъдат връщани обратно в България, това е несправедливо и този натиск трябва да бъде прекратен. Ние се надяваме, че тези промени ще намерят разбирането на нашите колеги, за да се промени регламентът Дъблин.

- За охраната на границата с Турция България неведнъж е получавала добри оценки за това от Брюксел. Кога ще можем отново да поставим на масата темата „Шенген“ и да поискаме да се присъединим?
- Темата „Шенген“ е нонстоп на масата вече почти 5 години. България е изпълнила своите критерии, но ето тук виждаме Европа на две скорости, защото по политически причини България и Румъния не са приети в Шенген, по политически причини имаме също и мониторинг върху правосъдието и вътрешния ред, само за България и Румъния. Докато например доклади за нивото на корупцията в целия ЕС бяха спрени, редовните доклади, защото се видя, че проблеми с корупцията има навсякъде и много държави-членки просто не искаха тези доклади да продължават, защото се вижда реалното положение в тези страни. Така че ние ще настояваме нонстоп да бъдем приети в Шенген, защото едно е да искат от нас да пазим добре външната граница, но когато неразполагаме с пълния достъп до Шенгенската информационна система ясно е, че не можем да изпълняваме тези си задължения нормално. Така че България трябва да бъде член на Шенгенското пространство, защото ние сме страна, която пази външните европейски граници най-добре и това се признава от нашите партньори и нелогично е в тази ситуация да стоим вън от Шенген.

Радио "Фокус"