Христо Христов: Играчът с по-здрава психика винаги е победител на ринга

Надявам се догодина да нямам травми и съм сигурен, че ще стана европейски шампион, каза бронзовият медалист от световното първенство по кикбокс в стил фул контакт

По материала работи: Слав Велев

Христо Христов: Играчът с по-здрава психика винаги е победител на ринга

Варненският боец на клуб „Боил“ Христо Христов завоюва един от шестте медала за България на световното първенство по кикбокс в Анталия, единственият в ринговите стилове. 24-годишният талант заслужи бронзовото отличие в категория до 75 килограма стил фул контакт. Това е пореден медал за Христо от подобен форум. Боецът има в актива си също сребро и бронз от европейско първенство, както и златен медал от Световната купа в Будапеща през 2017 г.

На шампионата на планетата в Анталия Христо Христов победи първо представителя на Палестина Хасан Собхи с нокдаун и убедителни 3:0 съдийски гласа. На четвъртфинал българинът отстрани Бурак Дундар от Турция, но на крачка от финала отстъпи на опитния руснак Никита Селянски. Христо коментира, че се гордее най-вече с това, че на шампионата на планетата е показал мъжка игра.

Неговият треньор Красимир Кирилов също не скри, че е горд с представянето му. „Христо Христов е боец, който се е доказал във времето, той е вече сравнително опитен състезател. Неговата сила е точно в стил фул контакт, тъй като е доста техничен, има добро чувство за ритъм и за дистанция спрямо противника, движи се добре на ринга. Много силен физически е, има рязък и точен удар. Мисля, че трябва да подобри малко динамиката на играта си, но според мен той притежава всички качества да стане световен шампион и има реален шанс за това. За съжаление обаче в края на миналата година получи контузия, наложи се да се оперира в началото на 2019-а, след което премина през период на възстановяване, получи се известно усложнение, което забави тренировъчния му процес. Като се има предвид този факт, аз съм много доволен от неговото представяне на световното първенство. Разбира се, знам, че може много повече, но предвид състоянието му тази година, смятам, че спечелването на бронзовия медал беше истинско геройство. Обсъдихме грешките, които е допуснал на полуфинала срещу руснака Никита Селянски, и смятам, че догодина вече ще намери място във финалите“, отбеляза Красимир Кирилов.

За постигнатите успехи и новите цели за 2020 г. разказа в рубриката „На спортна вълна“ бронзовият медалист Христо Христов след завръщането си от Анталия.

- Христо, преди седмица се завърна от световното първенство по кикбокс в Анталия, където спечели бронзов медал. Доволен ли си от представянето си?

- Разбира се, няма как да не съм доволен. Въпреки че имах някои натрупани травми и нямах достатъчно време за пълноценна подготовка преди състезанието, все пак успях да стигна до медалите.

- Разкажи малко повече за състезанието и съперниците, които срещна?

- Руснакът, който ме отстрани на полуфинал, беше най-здравият ми съперник. Имаше повече рутина от мен, участвал е на доста повече големи първенства. След като изиграхме мача обаче, въпреки че загубих, вече знам, че следващия път ще мога да го победя. Мисля, че единствено липсата на опит не ми достигна, за да спечеля този двубой.

- Как гледат на българските бойци по време на международни състезания, има ли респект към вас?

- Определено! Има голям респект, защото съперниците ни от другите държави са се убедили – няма лесен мач срещу българин. Способни сме на всякакви изненади, затова никой не си позволява да ни подценява.

- Ти самият с какво превъзхождаш съперниците си на ринга, кои са най-силните ти качества, на които залагаш?

- Много мисля на ринга по време на всеки един двубой и това най-вече ми помага да печеля. Имам добри технически и физически данни също, но все пак смятам, че способността ми да мисля бързо и да вземам решения е главното, с което превъзхождам съперниците си.

- Има ли елементи в стила ти, които искаш да подобриш?

- Да, всеки човек винаги има какво да подобри в себе си. Аз смятам, че трябва да подобря играта с крака.

- Защо се насочи към бойните спортове и преди колко време започна да тренираш?

- Започнах като малък първо с бокс. Тренирах известно време, но се отказах, направих няколкогодишна пауза и когато станах на 18 години, започнах отново да спортувам, но този път предпочетох кикбокса. Запалих се бързо и спортът се превърна в начин на живот за мен. Преди няколко години започнах да водя и тренировки на деца в клуб „Боил“, както и на по-големи момчета, които са любители на бойните спортове.

- Кое е най-важното, на което искаш да научиш спортистите, с които работиш?

- На първо място искам от тях да станат добри хора. В работата си наблягам предимно на техниката, повтарям им също, че трябва непрекъснато да мислят на ринга.

- Коя задача ти се струва по-трудна, тази на състезателя или на треньора?

- Все още съм активен състезател и съм се концентрирал основно върху това да поддържам добра форма и да се представям на ниво във всички шампионати, в които участвам. На този етап не мога да кажа, че съм се отдал на треньорството, и не мога да дам реална оценка кое е по-трудно и отговорно. Като гледам обаче колко е отдаден на работата си моят треньор Красимир Кирилов, си давам сметка, че треньорската професия е доста сложна.

- Защо предпочете клуб „Боил“?

- Защото е най-добрият, тук се тренира и се работи на най-високо ниво. Подготовката, която получавам тук, не смятам, че бих могъл да я получа на друго място както у нас, така и на Балканите.

- Поредна силна година изпращате…

- Така е. 2019-а беше наистина много хубава за целия клуб „Боил“. Теодор Христов спечели бронзов медал на предишното световно първенство в Сараево в стил К1. Той, както и Александър Чакъров, натрупаха доста победи и на професионалния ринг.

- Определят Варна като меката на бойните спортове у нас. Какво е мнението ти по този въпрос?

- Няма как да не е така. Във Варна има 17 клуба по кикбокс, 13 от които активни… От тях излизат доста състезатели на добро ниво.

- На какво се дължи според теб повишеният интерес към бойните спортове в последно време?

- Доста се говори за тях заради успехите, които постигаме. Това със сигурност привлича все повече деца и младежи в залите.

- Смяташ ли, че бойните спортове са добър начин за справяне с агресията?

- Определено! Когато изхабиш цялата си енергия в залата, не ти остава излишна за глупости (смее се…).

- Какви качества развиха бойните спортове у теб?

- Откакто започнах да тренирам, станах по-спокоен и дисциплиниран. Научих се да се радвам на малките неща. Много положителни емоции ми носят не само победите, а всяка качествена тренировка. Когато знам, че съм дал всичко от себе си, когато осъзная, че съм усвоил нещо ново, с което да подобря формата си, тогава изпитвам истинско удовлетворение.

- Повече приятели или повече завист срещаш в спортните среди?

- Приятели!

- Трудните моменти, пред които спорът те изправи…

- Трудните моменти свързвам изцяло с травмите. Много е важно в такъв момент човек да не падне психически, да не се предаде, а да продължи да се бори, за да се върне в спорта.

- Представяш ли си живота си без спорта?

- Вече не!

- Има ли според теб страхът място на ринга?

- Според мен има и дори мисля, че може да окаже позитивно въздействие в някои моменти.

- Помниш ли първата си победа?

- Смътно… Играх три рунда срещу представител на друг варненски клуб – „Йорк“, играх доста атакуващо и успях да го победя. Толкова много емоции ми донесе този успех, че не помня подробности от самия двубой.

- Кой е определящият фактор за победата в един двубой – концентрацията, добрата подготовка, качественото разузнаване на съперника или нещо друго?

- Психиката! Играчът с по-здрава психика винаги излиза победител!