Чрез медиите: Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим...

„На 34 години съм.Висока 165 см,тежа 110 кила,нося обувки 43-ти номер. На средна възраст съм. Живея си скромно и достойно на село до чешмата. Мъж не съм имала, щото тука са останали само дъртаци и страхливци. Имам три сестри, все омъжени, и живи родители.

Обичам домашния уют, природата, виното и ракията. На бала пих уиски и много ми хареса квадратното шише. Мога да карам комбайн и трактор, както да ги бутам и дърпам, ако закъсат. Ама само по асфалта, щото иначе затъвам до коленете в кал.

Имам мотор "Иже" с кош. Когато валя големият дъжд и отнесе моста сама пренесох на гръб 73 овце, 14 кози и 4 пръча + каракачанките и бай Митьо с магарето. Най ме озориха пръчовете, щото трябваше да ги свалям от сливите.

Помня, че бай Митьо се кръстеше и мърмореше: "Ох, леле, божкеее, на кое ли добро момче ще му почерни живота този дзвер?". Хакнах му един шамар, да са сафиряса. И сега ме заобикаля, като ме види. И все ходи на реката да си търси златния мост.

Мен в село много ма почитат и уважават – и мъжете, и жените. Но си търся мъж, че не се търпи вече. Заран все се събуждам изпотена и ми е едно криво и пусто на сърцето и душата. Мога да готвя, но по ми харесва да мачкам някой мъж с голи крака, когато е настинал. Той стене, пъшка и се гърчи, а аз мачкам ли, мачкам...

Търся си мъж, да не е много учен, че да има за какво да си говорим. А пък и те, учените, все са едни кекави и с очила и ризи. Да си седи вкъщи и да се занимава с каквото ще. Да има жива душа покрай старците, че аз като тръгна на лов, по два три дена се пилея по пущинаците. Ама празна не се връщам. На барове и доктор не ходя.

Искам само да ме обича и да си правим деца. Няма да го бия или да го товаря с много работа, да не се повреди.

Просто читателка"

От pogled.info