В планината спасяват по един човек на три дни

По един човек на всеки три дни са спасявали от Планинската спасителна служба към БЧК през миналата година. Това сочат данни, предоставени на „Монитор“. 95 спасителни акции са били проведени в планината през 2017 година, като отделно е била оказана помощ при 2670 случая на ски писти. На 2780 човека пък общо са помогнали доброволческите отряди. Три пък са спасителните акции от началото на годината досега, показва още справката. От ПСС обаче не желаят да коментират колко средства са им коствали общо акциите, защото според тях основната цел на службата е човешкия живот и оказването на помощ на нуждаещи се в планината.

„Въпросът за цената на спасителната акция не е на първо място, тъй като всеки планински спасител се обучава от самото начало, че човешкият живот няма цена“, коментира организационният секретар в ПСС към БЧК Пламен Павлов. Той обясни, че изразходваните за акции средства включват непрекъсната готовност на Службата за реакция, както и преките разходи по конкретна спасителна акция. „Тъй като основната част от спасителите са доброволци, те не получават възнаграждение за участието си в спасителните акции. Едновременно с това, за да се включат в спасителната мисия, те напускат роботното си място, отделят от личното си време, което също е сериозен разход, който няма как да се изчисли във финансови средства“, обясни Павлов.

Случаите на ски писта по принцип са 100% застраховани, тъй като това е включено в цената на картата. Половината от хората, спасени от екипите на ПСС, също са били застраховани. 30 на сто са заплатили цената на спасителната акция в брой, а 20 на сто не са платили и разходите остават за службата. „Ние не делим хората на застраховани и незастраховани. Оставаме всичко на тяхната съвест. Те решават на добра воля дали ще внесат сумата за акцията по спасяването им. Все пак ние сме служба, която помага на хората, целта ни не е да събираме пари“, коментира и спасителят с 40-годишен опит в планината Иван Драгошинов.

Според него все повече хора сключват планински застраховки и малко по малко се променя културата ни в това отношение. „Преди години, когато се въведе рисковата планинска застраховка, много хора бяха против нея. Дори такива, които работят в планината. Знаете, че за българина е страшно да му бръкнат в джоба. Другата крайност е, че повечето хора смятат, че няма да им се случи нищо и няма защо да плащат застраховка за няколко посещения в планината. А 35 лева не са кой знае колко. Всичко опира до култура. Защо навън спазваме правилата, а тук не?, обясни той. Най-честата грешка, която допускат хората, предприели поход в планината, е, че не преценяват добре физическите и психическите си възможности.

novini.bg