Кирил Петков участва в Срещата на върха на лидерите от ЕС и Западните Балкани

Кирил Петков в Брюксел/Кадър: БНТ

Министър-председателят Кирил Петков участва в Срещата на върха на лидерите от Европейския съюз и Западните Балкани, която се проведе днес в Брюксел.

Българският премиер запозна участниците във форума с вътрешнополитическата ситуация в страната, включително и с дебатите по отношение на предложението на Френското председателство за старт на преговорите за европейско членство на Северна Македония. Кирил Петков посочи, че в рамките на днешния ден е насрочено заседание на парламентарната комисия по външна политика, която да обсъди въпроса. Правителството очаква решението на Народното събрание, подчерта министър-председателят.

Държавните и правителствени ръководители на държавите членки на ЕС потвърдиха недвусмислената си подкрепа за интеграцията на Западните Балкани и желанието за още по-тясно сътрудничество на фона на общите предизвикателства, произтичащи от руската агресия срещу Украйна. Обсъдени бяха широк кръг от геостратегически въпроси, включително позициите по общата външна политика и политиката на сигурността на ЕС.

Премиерът Кирил Петков изрази благодарност към френското предателство и към председателя на Европейския съвет Шарл Мишел за организираната среща. „Днес се събрахме, за да потвърдим на най-високо равнище ангажимента на ЕС към икономическата, политическата и социалната трансформация на Западните Балкани, която е от изключително значение за интеграцията на региона в европейското семейство. ЕС винаги е подкрепял своите най-близки съседи, включително в трудни моменти, като например ковид кризата. Няма друг регион, който да се е възползвал в по-голяма степен от експертната и финансова  подкрепа на ЕС“, заяви българският министър-председател.

Той очерта редица сфери на сътрудничество, които биха могли да имат висока степен на добавена стойност за задълбочаването на двустранните отношения. В областта на енергетиката, Кирил Петков подчерта необходимостта от завършване без никакво забавяне на липсващата енергийна инфраструктура, която да гарантира доставките в Югоизточна Европа.