Български фермерски съюз се включва в националния протест на земеделците

Снимката е илюстративна: АРХИВ

Българският фермерски съюз, който е член на европейската земеделска организация „КОПА – КОДЖЕКА“, се включва в националния протест на земеделските производителите. Решението е взето от Управителния съвет на организацията, заяви председателят Георги Стоянов. Протестните действия в страната и столицата ще се започнат от 18.09.2023 г. с начален час 10.00 ч., като ще включват блокиране на гранични пунктове, главни пътища и автомагистрали.

Поводът за ескалиране на напрежението в земеделския сектор е решението на Народното събрание за непродължаване на забраната за внос на селскостопански стоки от Украйна. Инициативният комитет, в който влизат всички организации у нас, формулира следните искания към управляващите:

1. Продължаване на забраната за внос на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица от Украйна и въвеждане на забрана за внос на нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти от Украйна, както и завишаване на контрола на произхода, качеството и безопасността на вноса на селскостопански продукти в страната.

2. Изплащане към земеделските производители до 30.09.2023 г. на пълния размер на компенсациите за повишените разходи за производство в следствие на войната в Украйна и отпадане на тавана на помощта.

3. Незабавно изплащане на държавната помощ за компенсиране на земеделските производители със 100 % пропаднали площи.

4. Осигуряване на необходимите средства за пренотифициране на съществуващи държавни помощи и за нови държавни помощи, включително за минимални помощи de minimis за производителите на грозде, картофи, малини, оранжерийна продукция и тютюн и за животновъдите и производителите на пчелен мед.

5. Облекчаване на условията по интервенциите по Стратегическия план по ОСП с оглед на доказване на произведената продукция по интервенциите за обвързано с производството подпомагане.

В допълнение БФС настоява министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. Има още нещо, което трябва да се отвори - подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалога с браншовите организации, няма го диалога какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство", коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение! За целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието, коментира Георги Стоянов. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарните кризи. Затова трябва да бъде създаден Фонд за управление на кризи с финансов ресурс. Това е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта.